Дали е мечка, Бог знае, но щом у съседите играе...

Преди време г-жа БНТ напоително ни задави с информация, че подразделения от сухопътните сили на САЩ с танкове, артилерийски системи и друга тежка военна техника ще пристигнат в Румъния и България за провеждане на военни маневри, "за да укрепят отбранителните сили на източния фланг на НАТО". Външният министър на Русия Сергей Лавров "нарече действията на НАТО в Румъния и България провокация". Пред румънски вестник майор Скот Стефенс от Трета бронетранспортьорна бригада заяви: "Тук сме, за да подсилим капацитета на нашите партньори от Източна Европа. Тази операция бе тест за нас, за да проверим скоростта си на реакция." А защо не и тест за българите. За проверка на тяхната реакция. Защото с приемането на България в НАТО се знаеше - на САЩ и на НАТО им е необходима нашата територия като база срещу Русия. Нужен е и един поглед към миналото. Защото в новата ни история неведнъж чужди войски са пребивавали на наша земя. Дали е уместна някаква аналогия, всеки сам може да съди. Но съм запомнил от моя баща: "Заиграе ли мечката у комшиите, ще дойде и у нас!" Имам си и силни детски и младежки спомени. Неизличими!
И аз не знам как, но преди да съм станал само на три годинки, по-точно, когато съм бил само на две и половина, съм ги видял. И съм ги запомнил. Къщата ни и сега си е на края на селото. Няма ги обаче поляните. Големи, зелени, чисти, тревисти. С вършилото на могилата. И започващите зад поляните ниви. Та на тези поляни, отвъд рекичката до нашата къща се разположиха германските войници. Едри, буйни, шумни, гърлени, все смеещи се... С детски уплах и невинност се навъртахме около тях. За тях пък сигурно сме били като котета и палета. Хвърляха ни, когато се хранеха, по нещо, ние се скупчвахме, сборичквахме... А те се кикотеха. Помня още, че германските войници просто се забавляваха и посягаха на всичко в дворовете, ловяха даже кокошки... Ей така, за цирк.
Още преди на 1 март 1941 г. германските войски да получат право да влязат в България и да дойдат в Копривлен, за да нахлуят в Гърция, границата, която е само на хвърлей, страната ни става обект на ухажване. Първо Хитлер, сетне Соболев. Цар Борис ІІІ уж проявява благоразумие. Накрая все пак пристава на Тристранния пакт. И министър-председателят Богдан Филов с подписа си оформя бъдещия крах. От който България едва се измъква с Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. С огромната помощ на Съветския съюз. Напук на напъните на Велика Британия, Чърчил и Гърция.

Ето и документите

В края на август "Англия успява да закара в Кайро българска делегация. Но падането на Багряновото правителство на 2 септември 1944 г. прекъсва преговорите... Регентите назначиха Константин Муравиев да оглави правителство, формирано от консервативни демократи и десни земеделци... В непотвърдени слухове от Анкара се казва, че английски и американски експерти са изработили планове за капитулацията на България... Декларацията на СССР за обявяване на война на България засили безпокойството на гръцкото правителство в Лондон... На 5 септември 1944 г. русите обявиха война на България... Защото България, въпреки влошилото се военно положение на Германия, което й даваше пълна възможност да скъса отношенията си с нея и по този начин да приключи с прогерманската си политика, продължаваше да поддържа отношенията си с Германия, като укриваше германците на българска територия и им даваше възможност за нов плацдарм..."
Това са редове от секретни донесения, рапорти, доклади, телеграми... от края на август и началото на септември 1944 г. Своеобразно преддверие на навлизането на Червената армия в България. На 8 септември 37-а и 57-а армия от Трети украински фронт преминават румънско-българската граница. За два дена напредват със 170 км и завземат Шумен, Русе, Варна и Бургас. Тук военният историк Пламен Димитров използва термина "окупират", явно за да е в крак с политиката напоследък. Излиза, че

"окупираните" са изключително радостни

Защото не съветски, а американски разузнавач докладва: "Посрещането на руските войски е било изключително възторжено..." На 15 септември червеноармейците влизат в София. Ако се съди по външните изблици на радост, се оказва, че съветските войски, също както и германските три години по-рано, са желани гости в България", заключава военният историк. И си знае неговата: "България остава под съветска военна окупация до 1947 г., когато е сключен Парижкият мирен договор." А какви са германските войски? И защо българите ги наричат нарицателно "дойчовци"! А окупаторите си галено "братушки"?
Едно на друго, червеноармейци в България има до 1947 г., когато е сключен Парижкият мирен договор. В сила той влиза на 15 септември с.г. и Съюзническата контролна комисия, в която има и американски, и английски военни представители, прекратява дейността си. Според договора в 90-дневен срок след това червеноармейците следва да напуснат България.
И ето ги сега моите приятели от поляната край Копривлен. Като че е чакала на вратата, веднага след подписването на договора от Богдан Филов, 680-хилядна германска армия нахлува в България. Това е

безспорно най-голямата чужда армия

която някога е пребивавала на наша територия. Значително по-голяма по численост от тогавашната Българска армия. Води се за съюзническа, не окупационна. Използва територията ни за нападение над Гърция и Югославия. Но и се настанява трайно, хазяйничи безцеремонно, граби и поубива, щом поиска.
"Основната маса от бедното и средно селячество в България ненавижда немците... Работниците и занаятчиите, дребната градска буржоазия и отчасти средната - също. Те всички свързват надеждите си за освобождение с Червената армия. Ненавистта към немците е особено голяма в армията - най-вече сред войниците и офицерите от запаса...", пише в едно от донесенията за положението у нас.
Германски войски в България има до самия край на август 1944 г. Но в заповедта на върховния главнокомандващ Червената армия от 9.ІХ. е обобщено, че с влизането на съветски войски в България "тя престава да бъде опора на Германия на Балканите, каквато беше в продължение на последните тридесет години". Такава е истината.
Защото и в Първата световна война в България пак шетат немци. Този път като съглашенци, заедно с турци, англичани, французи и италианци. Тук обаче особено любопитно е приятелството ни с Турция и

пребиваването на турски войници у нас

Те идват да помогнат за разгрома на Румъния и Русия в сраженията за Добруджа. Идеята е на германците, а турците не възразяват войската им у нас да бъде под българско командване. Така от Галиполи и Смирна в Одрин се съсредоточават 25-а и 15-а дивизия като турски 6-ти корпус. Превозването им до Провадия, Синдел и Девня започва на 1 септември 1916 г. с по три влака на денонощие и завършва за месец. Командирът на 25-и дивизия Шукри бей се представя на генерал Кантарджиев. И на 13 септември 75-и низамски полк влиза в бой при с. Мусабей. До 19-и цялата 25-а дивизия е на фронта. Общо в България са около 20 000 души със 16 оръдия начело с генерал-лейтенант Хилми паша. Добруджанската операция завършва успешно на 4 януари 1917 г. С това идва и краят на турската мисия.
През есента на 1918 г. България губи и Първата световна война и на територията й навлизат неприятелските войски. Започва "временната окупация", но без войски на съседите. Антантата знае, че в такъв случай ексцесиите са неизбежни. Затова пък има всякакви цветнокожи азиатци, което никак не е случайно. Това пребиваване е твърде неприятен момент за населението и продължава до подписването на Ньойския мирен договор от 27.ХІ.1919 г.
Преди съглашенците земята ни доста е поотъпкана от... съседите ни сърби. За разлика от началото на ноември 1885 г., когато за две седмици ни нападат, но ги бием и разпиляваме в Сръбско-българската война, този път,

през 1913 г. те са ни "приятели"

Заедно с Гърция и Черна гора в Балканския съюз воюваме с Турция. Българската Втора армия на ген. Никола Иванов обсажда Одрин, но обръчът не е затворен. Не достига както пехота, така и артилерия. И на помощ идват сърбите - 6 батареи тежки далекобойни оръдия и две дивизии. Всъщност сръбските Тимошка и Дунавска дивизии обхващат половината от обръча около крепостта.
Сръбската артилерия потегля към Одрин на 16.ІІ.1913 г. и пристига след пет дена, на 18-и в Свиленград. Изпращането й е шумно, демонстративно. Посрещането обаче по българските гари е ледено. След по-малко от месец Одрин пада. А след още три и половина месеца, на 15.VІ. започва Втората балканска война. На 29-и с.м. и румънската армия пресича Дунав. България е малка, но агресивните съседи са много. Може би най-агресивна този път в щенията си е Гърция в края на Втората световна война до Парижкия договор. Е, и България май не е много "цвете за мирисане", но... Балкани!
Затуй навярно с обич трябва да си спомняме "окупацията" на братушките през Руско-турската война. Дай Боже, все такива да са! А г-жа САЩ! Ние си знаем - Виетнам, Ирак, Афганистан!...



Натовски войници на учение у нас



В един от разказите на Съмърсет Моъм, написан през 1944 г., главната героиня убива детето си, заченато от немски войник. Това не е научна фантастика, не е и художествена измислица, а реалността след края на Втората световна война