Чудото на минералната вода

В България има над 600 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/сек. Общият годишен обем на експлоатационните запаси е 109 млн. куб.м, от които само половината се използва за различни, главно стопански цели. Според температурата си минералните води биват студени (до 37 градуса - температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 градуса) и горещи (над 60 градуса). В Северна България преобладават студените, а в Южна България - топлите и горещите (хипертермалните). Горещи минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева баня (101,4 градуса - пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Вършец - 38 градуса. Много горещи (50-90 градуса) са находищата на минерални води във Велинград, в Кюстендилско и в Долнобанската котловина. В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 градуса.
Лечебните качества на българските минерални води са били познати още в древността. Край минералните извори са съграждани балнеолечебници: Хисар - древна Аугуста, Кюстендил - Пауталия, Бургаски минерални бани - Акве калите, по-късно Термополис, Сапарева баня - Германея, Сливенски бани - Танзос, и София - Улпия Сердика.

Легенда разказва, че красива българка отказала да стане наложница на турски бей. За да я унижи, той я накарал да сервира гола на гостите си. Девойката го направила, но когато се изправила пред него, стоварила тежкия поднос със сладкиши върху главата му и го убила. За постъпката си била наказана да изгори на клада. Когато пламъците обгърнали голото тяло, от очите й се отронили две топли сълзи. От тях бликнал извор, който хората нарекли Момина сълза. Тази легенда е една от многото, които хората в Хисаря и до днес разказват за един от вълшебните си извори на здравето и красотата. Такива предания съществуват за повечето от минералните извори в България. Познати на местното население от древността с чудодейните си лечебни свойства, те винаги са представлявали интерес за чужди армии, бизнесмени и политици.
България е на второ място в света по ресурс на минерални води след Исландия. Тези ценни природни ресурси, съвместени със специфичния климат, са предпоставка за сериозен инвеститорски интерес към изграждането на балнео- и СПА центрове. Според специалистите това е една от възможностите за използване на уникалното богатство. За последните пет години в областта на балнеологията и СПА туризма са инвестирани около 8 млрд. лв.
Според статистиката в момента България използва едва 28,7 на сто от минералните си извори. Дори да даваме минералните води безплатно на инвеститори, училища и болници, ще е по-добре, отколкото тя да изтича без полза, както е сега, казват специалисти. Само в София над 18 различни вида минерални води бликат под краката на столичани. Какво правим с това богатство? Издадени са 5 концесии за бутилиране на вода, а столицата все още няма нито минерални басейни, нито аквапаркове. В София реално се ползва около 24 на сто от минералната вода, което е дори по-малко от общия показател за страната.

Цяла електроцентрала под земята

Според проучвания на специалисти от БАН геотермалният потенциал на страната е до 470 мегавата. Ние имаме технически възможности да използваме между 140-225 мегавата. В момента обаче 80% от него не се оползотворява. Топлите минерални води служат единствено за балнеолечение и за няколко оранжерии. Преди години с финансиране по програма ФАР са изградени демонстрационни инсталации за битово топлоснабдяване в Сапарева баня и Велинград. Един от основните недостатъци на използването на минерални води у нас е, че те не се връщат отново в изворите. Технологията на реинжектирането е непозната в България, въпреки че най-малко в десет от находищата на топли подземни води тя може да се използва.
Според експертите най-перспективните зони за геотермална енергия са по долината на р. Струма, Чепинското корито, Средногорието, Северното крайбрежие на Черно море. Най-големите възможности крие централната част на Дунавската равнина. Там има огромни акумулатори със солени термални води, чиито запаси от топлина са безгранични. В по-високите пластове температурата на водата е 50-80 градуса, а на по-голяма дълбочина достига 100-150 градуса. Такива проекти са реализирани около Париж, където десетки малки селища се топлоснабдяват по този начин. Паметливите помнят, че преди десетина години японското правителство отпусна помощ за проучване на геотермалния потенциал на страната и за проектиране изграждането на централи за добив на топлинна енергия от горещите минерални извори в Сапарева баня и Велинград.
След промени в Закона за водите само преди дни 42 общини в страната получиха от екоминистерството права за

25 години да стопанисват лечебното богатство

 на своя територия. Те имат петгодишен срок, в който да започнат експлоатация на 58-те находища, иначе те ще се върнат на държавата. Очаква се т.г. от общо 102 находища над 60% да се поемат от общините. В края на всяка календарна година ще се прави списък с изворите, които местните власти могат да поискат, а държавата ще им ги отстъпва безвъзмездно.
"Някога варяхме картофи, царевица и яйца на извора. Касапи запаряваха току-що закланите прасета, за да им падне четината, а сега, когато минералната вода става наша, от нея ще се печели. Градът ще се развива, замогваме се", говорят хората в Сапарева баня. Изворите там са два: прочутият гейзер в центъра, с температура 103,8 градуса и с дебит 14 л/сек, и по-малкият в северозападна посока, с дебит 1,5 л/сек и с температура 90 градуса.
Трескаво нетърпение е обхванало и местната управа в Павел баня. Те имат огромно желание да изградят римска баня с минерална вода, която да работи като обществена къпалня. В Костенец също са мераклии - смятат, че ще съберат допълнителни постъпления в местния бюджет, а връщането на топлата вода в техни ръце ще даде тласък в развитието на балнео- и СПА туризма в региона.
В София има 40 сондажни извора на минерална вода, но по-голямата част от находищата не са разработени. Там, където има изградени съоръжения, те са занемарени и водата изтича в канализацията. Ако София съществува днес, това се дължи на минералната вода, казват стари софиянци. Как да се използва обаче такова богатство - над това трябва да умуват специалистите. Според тях в околностите на столицата има 8 термоводоносни зони с 8-9 типове минерални води, като някои са т.нар. екзотични води с 35-40 пъти по-високо минерално съдържание. С болка жителите на Панчарево и Баталова воденица коментират минералните извори в районите. В Панчарево 50-градусовата вода изтича директно в канализацията, а кладенците на двата сондажа в Баталова воденица са запушени и не могат да се използват. От началото на т.г. общината в София стопанисва осем минерални извора в София център, "Овча купел", Панчарево, Железница, "Свобода", "Лозенец", "Надежда" и Баталова воденица. Кметството ще се грижи за ценните находища в следващите 25 години, но... няма ясна идея какво ще ги прави. Проекти има единствено за два от минералните извори, но яснота кога ще се реализират - отново няма.

Като екзотични определят специалисти някои от идеите

 на Столичната община за част от минералното богатство. Един от проектите е пак да се търси концесионер, който да изгради СПА център в Централната минерална баня. Тъй като от доста време няма желаещи да инвестират в 100-годишната сграда, се предвижда концесията да бъде с нулева такса за 12-годишен период. Според главния архитект Петър Диков и двата опита за концесия се провалили, защото бариерта била твърде висока - 400 хил. евро годишна такса, освен вложенията за СПА център и реконструкция на сградата. Останалата вода от извора София център ще топли сградите на Министерския съвет, социалното министерство, на Направление "Архитектура и градоустройство" и ако остане капацитет - и Народното събрание. Швейцарски специалисти вече правели изчисления.
В едната част на Централната баня ще се намира СПА-центърът, а в другата ще бъде изграден музеят на София, който трябва да е готов до 2012 г. Десет години безстопанственост + няколко решения на градския парламент + 15 месеца работа + няколко милиона по проект "Красива България". Така накратко експерти описват най-новата история на един от символите на столицата - Централната баня, която е обявена за паметник на културата.
Вторият проект, подготвян от общината за минералните извори, е за изграждане на градски аквапарк, водоснабдяване и отопление на комплекса "Спартак" (извор София Лозенец). С минерална вода ще бъдат захранени закритият и откритият басейн.
Третият проект е за минерален басейн с градски плаж в парка "Възраждане" - Зона Б5 (извор София Баталова воденица). Той може да се реализира, след като приключат продължилите с години съдебни спорове между общината и частна фирма за терен от 21 декара. Общината ще прави и голям рекреативен, спортен и развлекателен център при минералните извори в Челопечене.
Хората ще продължат да си пълнят безплатно минерална вода от изворите, но ще сложим кранчета, за да пестим, казва кметицата Йорданка Фандъкова. Според експертите в МОСВ същото ще стане и с изворите в страната - където се налива вода безплатно, положението се запазва. При останалите - кметовете трябва да осигурят възможност за безплатно наливане на вода.

Единственият гейзер на Балканите се намира в Сапарева баня. На всеки 20 секунди той изтласква дългата си 18-метрова струя във въздуха

Минералните води са уникално лечебно богатство...

... в което трябва да се инвестира

На кръстопът

Култът към водата в Софийската котловина е от римско време. Ако не бяха изворите, градът би се развил по течението на р. Искър, констатират жителите на младата столица. За да се оползотвори капацитетът на горещия термален извор с дебит 20 л в секунда и температура около 48 градуса и за задоволяване на нарасналите хигиенни потребности на гражданите, през 1888 г. Столичната община обявява международен конкурс за проект на Централна градска баня. Първият проект не е реализиран, а след втория конкурс е одобрена идеята на архитектите Петър Момчилов и Йордан Миланов. За да се построи сградата на Централната минерална баня, общината тегли няколко поредни заема. Първият е от Държавното съкровище. След това Лондонската банка отпуска 10 млн. лв. През 1906 г. следва нов заем. На 1 май 1913 г. банята е официално открита. През 1914 г. в северното й крило отваря врати център с пет водолечебни отделения. Плацикането в басейните, сладката приказка с приятели на чаша боза или кафе след освежителните процедури се превръща в приказка за столичани. Къпането е истински ритуал, който се чака цяла седмица. В края на 80-те години софиянци казват "сбогом" на идилията, тъй като общината затваря банята. Тя се оказва "бреме за общината".
Дискусиите за съдбата й не са от вчера. Изготвен е проект за превръщането й в балнеоложки и рекреационен център с хотел. Неуспешен. Следва идеята за "музей за историята на София с активното присъствие на минералната вода". Реализацията започва през 2004 г., когато банята е включена в проект "Красива България". По същото време музеят на София остава без покрив, което налага ценните му експонати да бъдат "евакуирани" в някогашната баня. Планове за експозицията не липсват и се работи върху осъществяването им. И изведнъж - нова идея. Нима всичко това ще бъде разрушено, за да се трансформира отново функцията на сградата според нуждите на един СПА център, питат се служителите от Общинско предприятие "Стара София".
Според поддръжниците на идеята за музей столицата и сега има достатъчно СПА центрове и твърде малко сгради, които да съхраняват историческата ни памет. Според тях присъствието на водата в сградата е заложено още в замисъла на проекта. Освен музей в северната й част трябва да се изгради водолечебен център, в който да се обособят турска и руска баня и седем звена, които да предлагат 22 вида оздравителни процедури. От тях според заложените показатели биха могли да се възползват около 3 хил. души всеки ден. Такава практика имало в Будапеща, където много от старите бани са обновени и превърнати в малки оазиси. Според разчета на унгарците вложените от тях средства ще се върнат след 15 години.
Какво ще излезе в крайна сметка от идеята "две в едно" ще разберем скоро.

Вани с мехурчета

Независимо от студа и снега, по света има много места, където и посред зима хората по бански се наслаждават на чудото на минералната вода. Вместо традиционните вани с мехурчета пяна, те се потапят в естествени минерални басейни. Ето някои от най-горещите дестинации в света:

Мамутовите горещи извори, Йелоустоун, САЩ
Йелоустоун е първият национален парк в света. Учените са установили, че той е сред най-големите супервулкани на Земята. Някои предполагат, че паркът и в момента е огромен дремещ вулкан, който за последните 2 млн. години е изригвал няколко пъти. Йелоустоун е известен със своите гейзери (общо 3000 на брой, около 2/3 от всички в света), но тук има и множество геотермални източници - около 10 000 горещи, сероводородни извора, кални вулкани и пр. Мамутовите горещи извори са образувани от варовикови скали. Захранват се от гейзера Норис, а цветовете му преливат от бяло през кафяво до оранжево, в зависимост от количеството и вида на микроорганизмите в конкретния ден. Температурата на водата обикновено е около 70 градуса.

Горещият извор Atami Onsen, Япония
Атами е крайбрежен курорт с горещ извор, който се намира в префектурата Шизуока, на източния бряг на японския полуостров Изу. Името на града означава "горещо море". Горещият извор тук е популярен още от VIII в. и е познат с лековитите си качества. Захранван е с гореща минерална вода от гейзери, а водата достига температура до 45 градуса. Той лежи върху останките на древен вулканичен кратер. Годишно е посещаван от над 3 милиона и половина души, които искат да се потопят в горещата минерална вода.

Термалният извор Deildartunguhver, Исландия
Известна като земя, където се срещат огън и лед, Исландия е дом на множество гейзери и термални извори, които се използват за отопление на домовете и привличат хиляди туристи всяка година. Deildartunguhver е горещ извор, най-пълноводният от всички в Европа, като при източника си водата е с температура 96 градуса. От него всяка секунда бликат 180 л гореща вода, част от която тръгва по тръбопровод към домовете на местните хора. Водата на Deildartunguhver е защитена от закона, затова на туристите е забранено да я наливат или пренасят.

Термалните извори в Исландия

Горещите извори Ainsworth, Британска Колумбия, Канада
Ainsworth се намират в пещерите на стар миньорски тунел, прокопан допълнително, за да се увеличи дебитът на водата от изворите. Тук може да се открие и още нещо интересно - естествена сауна, създадена от природата. Първоначално те са открити от местните индианци, а по-късно са използвани от миньорите в областта. Едноименното градче се намира в Канада, близо до езерото Кутни и планините Пърсел. Пещерата на Ainsworth е с форма на подкова, като освен във водата по дъното й, посетителите биват обливани от ситен дъждец - капки вода, стичащи се от тавана. Водата в така получения воден басейн е с температура между 40 и 45 градуса по Целзий. Извън пещерата тази температура пада леко, а отвън се образуват басейни от изстудена минерална вода, която достига едва 5-10 градуса.

Маймунските горещи извори Jigokudani, Япония
Изворите Jigokudani се намират в Японските Алпи, в префектура Нагано, но те невинаги са достъпни за ползване от туристите. Тук царува популацията на известните снежни маймуни, които обитават района, и по-конкретно близкия Парк на маймуната Jigokudani. През зимата, особено в студените зимни утрини, цели стада от тях слизат в долината, за да се потопят в природните СПА басейни и да се стоплят, а следобед се връщат обратно в парка. Маймуните се къпят в изворите почти през цялата година, но през зимата заради студеното време баните им зачестяват. Изворите "за хора" се намират малко по-надолу в долината - например Yudanaka и Shibu Onsen. Jigokudan означава "Дяволската долина" - име, дадено на района заради вулканичната активност, парата и врящата вода, извираща от малки пукнатини по заледената земна повърхност. Областта е обградена от стръмни скали и студени, враждебни гори. Заради обилните снеговалежи, надморската височина от 850 м и единствения, доста тесен, път през гората, регионът е много слабо населен, макар да е много популярен сред туристите.

Маймунските горещи извори в Япония

Травертиновите извори, Калифорния, САЩ
Един от най-достъпните термални извори в района - Травертин, се намира в Калифорнийския щатски парк. Той е вероятно и най-поддържаният в щата, а водата му прелива от цяла серия малки басейнчета. Докато преминава от един басейн в друг, температурата постепенно пада. Макар официално да се предпочита посетителите да бъдат облечени, много от тях избират бански костюм, за да се насладят на термалната баня. Водата на изворите достига до 40 градуса в горната част, преди да се охлади, а мястото предлага великолепна, спираща дъха, гледка към високите върхове на планинската верига Сиера.