Читателите станаха консуматори

ВИЗА НЕДЯЛКОВА е родена на 3 април 1955 г. в София. Завършва класическа филология има и археологическа квалификация. От 1978 г. е журналист в БНР, откъдето я уволняват дисциплинарно през 1998 г. заради направени от нея скандални разкрития в авторското й предаване "Постфактум".
Омъжена е, има четири щерки, вече - и две внучета.

ЦИТАТ:
"Вината за състоянието на държавата е поделена между медиите и капитала"
"Жълтият печат се намести по мазен и пошъл начин в съзнанието на хората"


- Нека си поговорим за това, което отлично познаваш - в демокрация ли сме, имат ли вина печатът, електронните медии, ако още не сме? Може пък да си видяла и някакви "журналистически заслуги" за хала ни, Виза...
- Да, ще говоря за жълтата преса. И има все пак ползи, макар и някакви, от медиите. Мисля, че е много хубав фактът, че се появиха специализирани издания. Какви ли не - за селските стопани - какво и как да садят, безбройни женски списания, авто- и компютърни издания. Цялото многообразие е хубаво, разбира се, появи се нещо, с което не бяхме свикнали, а и като че ли още не сме.
- Проблемите на хората, извини ме за клишето, и проблеми на журналистиката ли са? Т.е. питам - за какво пишем и говорим днес, това ли искат да чуят от нас читателите и слушателите, автоцензурата дали някога ще бъде загърбена?
- Аудиторията на медиите беше, както се казва, целокупна. Хората гледаха една-две телевизии, слушаха главно едно радио, четяха появилите се мълниеносно "след демокрацията" десетина вестника. Но днес тази аудитория вече се раздроби и дори "най-рейтингови предавания" са рейтингови... Знаеш ли колко? За "грамаден рейтинг" по телевизиите се смята 12-15-17 процента от аудиторията. Тази същата, която мощно реагираше на всеки импулс, сега е раздробена, има някакви си свои интереси, а и всеки чете различни неща.
- Няма лошо, може би пък в многообразието е истината... Но по клишето "свобода на словото" можем ли да продължим да мечтаем? Един приятел полу на шега, но повече - на истина казва, че е свободен само когато мнението му съвпада с това на издателя...
- Е... Знаеш как падат тиражите на едни вестници и как растат тиражите на едни други вестници. Наистина те са съвсем други, това е жълтият печат, който се намести по един мазен, пошъл начин в съзнанието на хората. И не свободата на словото ни е проблемът, проблемът е това какво иска днес човекът. Отговорността според мен е на консуматора на тези медии. Това ще рече - на твоята съседка, на твоя приятел...
- Консуматори ли наричаш читателите?
- Изумително е да видиш хора, които знаят да четат, знаят и да пишат. И дори са чели книги през живота си! И да вземат тези хора да ти кажат, че един жълт вестник например "е много хубав", защото в него намират всичко и "било имало много информация". Това обяснение съм го чувала от съвсем нормални хора! И всеки път си казвам: "Боже, наистина ли точно това искат да прочетат?" Става дума за откровени простотии, за щуротии, та до чиста вулгарност. Но щом има кой да купува, значи трябва да се замислим какво става, какво точно иска консуматорът. А той иска според мен да разбере, че всички са мръсници, всички са гадове, че никой не може всъщност да му каже нищо, защото никой няма никакъв авторитет, и че няма хора, които сериозно се занимават с работата си, които имат и цели, и идеи.
- Имаш ли обяснение за тези си тъжни констатации, Виза?
- Просто като че ли България е населена от някакви откровено, извини ме, не съвсем нормални хора, като в шоу бизнеса, и като всичко останало всъщност, което дори се нарича с думата елит. А на читателя му доставя удоволствие като че ли, че "всички са просто мръсници". И нищо повече!
- А нямаме ли и ние вини за това?
- Вините ни? Тогава, когато единствените добри новини, както някой беше казал, са рекламите, и единствените щастливи и усмихнати хора са тези, които "перат с еди какво си" или "са взели изгодно не знам какъв си кредит"... Разбира се, че вината е поделена между медиите и капитала. Но консуматорът, когото ще продължавам да наричам така, копнее да живее като тези, които счита за мръсници. Не че са му пример за подражание... И виж какво - подмазването от страна на медиите на публиката на тези медии се оказа една пързалка надолу, която няма край. Пак казвам - тази пързалка е много мазна, и лесно става изпързалването. Обърни внимание - когато някоя телевизия "разработи" откровена простотия, другите телевизии започват "да гризат нокти" и да скубят коси, докато пуснат и те същата или подобна простотия. А ако я надминат, още по-добре - едни и същи теми...
- Е, и навремето "спрягахме" топлата бира и студените кебапчета по морето, говоря за преди демокрацията...
- Но днес нека се върнем пак на това - защо жълтият печат в България има консуматори. Какво се е случило с душите на тези хора, които искаха свобода, искаха демокрация, имат своя представа за справедливост? Картинката е ясна - смяташ, че твоят политически, икономически, интелектуален елит е боклук. Нека допуснем, че има някаква медия, която пише не за тези хора, а пише за друго - за трудовите хора, за борещи се, за успешни люде, за студенти, които имат невероятни постижения в чужбина. Това писане, уверявам те, няма да има аудитория. Защото действа абсолютно загадъчният механизъм, че консуматорът чете за хора, които не обича, също и за хора, които презира. Той трябва непрекъснато да потвърждава своето отвратително мнение за тях. Жълтият печат се справя отлично с тази задача.
- И какво, има ли механизъм срещу това?
- Има механизъм. Само трябва да го приложим. Аз много съжалявам, че това, което се случи в Англия - с медиите на Мърдок, и неописуемият скандал, който е разтърсващ и за който хора, които живеят в Англия, ми казват, че се говори сутрин, обед, вечер, денонощно, т.е. само за това се говори, е само тамошна дискусия. Подета от абсолютно всичките им медии... Извинявай, какво означава шефът на Скотланд Ярд да си подаде оставката? Това е световен факт! Но у нас новините от света, а сме европейска страна, във вестниците се намират някъде между некролозите и кръстословицата. И в най-добрия случай заемат две страници, едната от които е за... световните манекенки. Така че ти остава една страница за твоя си час, в който да разбереш какво става по света. Да, има интернет, има телевизии. Но печатната медия повдига големите въпроси, те идват от нея, от аналитичните й страници. Не виждам у нас, с много малки изключения, това да се случва. За съжаление, когато се появи значима тема, открита от една медия, тя не се подема от другите. Може би поради липсата на гражданско сетиво... С изключение на очевидните пиар кампании, които не са просто и единствено дело на агенциите в наши дни. Знаем добре, че самата държава отделя огромни пари за пиар, даже вече всяко министерство разполага с такива средства и награждава с тях определени медии, които всъщност го обслужват... Това дело разцъфтя и "даде плодове" и преди, днес виждаме, че също се използва с всички сили. А става дума за държавни пари, за парите на гражданите, които се използват, за да обслужват интересите на една администрация.
- Известно е положението с рекламата, особено по време на криза.
- Самата много добре знаеш колко е зле положението с рекламата по време на криза и че нито една медия не се издържа само от продажбата, нито една медия не може да кара и само на реклама. И изведнаж става така, че медията разчита на държавата. А държавата - това са едни определени хора с едни определени интереси. Собствениците пък на медиите също имат най-различни интереси, така че мисля си - опозицията не би следвало толкова да се удивлява и да страда от това, което й се случва в наши дни... Нещата се знаят, не съм аз човекът, който разкрива големите тайни. Но отговорността на всеки един от нас за това какво гледа, какво чете, какво слуша, мисля, е огромна. А подмазването на журналистите към консуматора е нещо, което ще плащаме все по-скъпо. И най-накрая, да ти кажа ли, цената ще плати пак той, консуматорът. А има много средства, с които може да се въздейства срещу доминиращото място на жълтите медии на пазара. Най-малкото може да има колегиален, пазарен бойкот.
- Това призив ли е?
- Не. Констатация. Не четеш, не гледаш, не слушаш, не говориш за тях, презираш ги! Хайде, нека погледнем някои известни имена в българската журналистика... Съжалявам, че като някакъв злодей трябва да напомням - някои от тези хора се покриха с позор. И не ме интересува дали им пука, защото всеки човек си мисли някакви прекрасни неща за себе си... А когато си тотално омерзен, недоволен, отритнат, нещастен, защо не отблъснеш всичко това? Великата фраза "Пролетарии от всички страни, съединявайте се" в наши дни трябва да звучи като "Консуматори от всички страни, променяйте се!". Това е в ръцете ни. Уроците ни в условията на демокрация, от една страна, и на пазар, от друга, на държава и на частници, са, че ще изсърбаме попарата. Но и децата ни ще я изсърбат...
- Всъщност децата слушат ли те? А ти тях?
- Знаеш ли, ние не сме добри родители. Защото не можем да отговорим на най-важните им въпроси - живей или не живей в България, всичко ли се постига с труд, човек само по любов ли се жени... Това са дилеми, чиито отговори ние вече не знаем. А знаем ли дали приятелите ни са ни все още най-ценното за нас? Така че сме лоши родители. Но пък тези, които все още наричаме деца, са много умни хора, и те винаги ще ни чуят, ако имаме какво да им кажем. Ние обаче седим онемели и често - озлобени... Чакаме да си научим урока. И ще стане, няма как, това е надеждата...