А аз сънувам Каблешков...

Ще ми се да ревна гороломно като Каблешков и приятелите му и да захвана едно "кърваво писмо", където да обесня как от един час пушките пукат, камбаните бият, а юнаците се целуват един други по улиците и да кажа на неизвестните си поддръжници: ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример...
Да, но годината не е 1876-та, а 2013-та, и братята ми, доколкото са ми братя, фучат наляво и дясно с колите си втора употреба и си намигат с онова намигане, дето означава, че те тия работи те са ги измислили и аз много-много да не се обаждам там.

К`во да правиш - избори...

Един комшия ме успокоява: не се притеснявай, те до довечера още нещо ще измислят тия от ГЕРБ, само и само да оспорят изборите. Няма какво да кажа, но си мисля, че когато ти, любезни читателю, четеш тия редове вече всичко ще е ясно. Победители, победени, нови лица в парламента и стари лица, които вече само ще минават покрай сградата на Народното събрание, ще са дали пресконференции и едните яростно ще искат касиране, а другите ще им показват средния си пръст в конфигурация, позната от някогашната казарма.

Нейсе...

В човешката савана животът е крехко нещо. А властта още по-крехко! Колебанията на нашенеца са непредвидими. Затова политиците използват най-сигурния механизъм - парите. Разчитат естествено на всеобщата конспирация. И настава чудо - богатите плащат пари на бедните. И обикновения бедняк се чувства нужен, значим... На всичкото отгоре и с някой лев в джоба. Как да не се радваш!? Още повече че нямаш намерение да живееш по тези географски ширини. Най-малкото, защото в Европа помощите са като при комунизма.
А аз сънувам Каблешков... "Глупости..." - ще ми се изсмее някой, дето е по-разсъдлив и ведър. Дето е излизал сто пъти в същата тая Европа и ги знае нещата. Аз блея за неща като "чиста и свята република", докато той ходи по паветата на онези три-четири империи, които тогава са управлявали Европа, че и света. Мдаа, нещо не се разбираме. Както казваше баба ми: "Сития на гладния вяра не хваща!"
Независимо какъв е резултатът от изборите, в обществото като воденичен камък ще легне въпросът: Защо стигнахме дотук!? Социалните антрополози със сигурност знаят формулата, по която едно общество само се взривява. Но знаят ли формулата, по която едно общество може да се излекува. А как ще излекуваме отделния човек? Защото пораженията върху него са космически, тъй като самият отделен човек е един космос. Опитват се да ни заблудят с теория, че, ако можем да обвиним един, то ще можем да обвиним всеки. Само дето това е един несъществуващ закон във физиката. Това, което се случва в България, означава само че известните на човечеството богове отдавна са болни от своя божествен Алцхаймер. За съжаление тяхната болест е пагубна за всички нас. И ще трябва да се лекуваме. По тази причина са изборите - за да се разсеят властовите халюцинации, които често се получават по тези ширини.

И тъй: Защо стигнахме дотук?

Няма да чакаме социалните антрополози. Всеки има своя отговор. И най-важното е, че неговият отговор е част от общия отговор на този въпрос. Защото отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен, колкото и изкусително да звучи това. Отговорът на този въпрос е мозайка, пъстра като хората в България. Трябва да се почва оттам макар това да изглежда невъзможно. Защото тези отговори ще очертаят пропастите, в които изчезна мечтата ни за ново демократично общество. Очертаем ли пропастите, по-лесно ще очертаем и пътеките, по които ще минем. Не знам дали тези пътеки ще ни изведат до някакво спасение, но се надявам да ни изведат поне до по-човешки дни. Че аман вече...

Такива работи...