Съпротивата - сълзи и смях

Публикували сме вече десетки страници за престъпленията на фашистката власт над борци от Съпротивата и над мирни хора заради симпатия само към антифашистите. Злодеянията са били чудовищни, сякаш не българи, а поробителите по турско са ги вършили. На неописуеми мъчения са подлагани българи и по царския наказателен закон, предвиждащ най-тежки наказания. 

Всякакви хора е имало сред бойците на Съпротивата, попаднали в ръцете на властта. Едни са рухвали при мъченията, други наистина са били "от желязо". Желязо ли? Та може ли желязото да се надсмива над неописуемата болка?! Трудно е да си представим, че онези, които не са отронвали излишна дума в ада на подземията, са намирали сили да се надсмиват и над палачите си, и над самите себе си. Дори в сянката на бесилките и в бездънния мрак на тунелите на смъртта.

Днес, в дните на Деветосептемврийската победа над фашизма, ви предлагаме нещо, което сега не се споменава често - смеха през сълзи на антифашистката съпротива. Дори и в пъкъла нашите велики предшественици не са губели усмивката си. Тя е бликала от вярата им, че утре "животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден".

"Смях и остроумия на съпротивата", написал, преразказал, подредил Дамян Бърняков, Държавно военно издателство, 1973 г.

Къде са големите тикви

Знае се какво бе парламентарното мнозинство през 1938-1941 година. По този случай сред народа се появили твърде много закачки.

Двама работници минавали покрай куп тикви. Единият се учудил:

- Ей, какви големи тикви!

- Ей, драги - отговорил другият, - да видиш в парламентарното болшинство какви ги има, кантар ги не хваща.

Пред следователя

Софийски следовател разпитва един работник, чието име фигурира като редактор на конфискуван работнически вестник.

- Аз съм убеден - казал следователят, - че статиите във вестника, които са подписани с вашето име, не са писани от вас. Вие сте жертва на чуждо престъпление.

- Господин следовател - отговаря му работникът, и аз съм убеден, че законът, под който сега ме подвеждате под отговорност, също не сте го писали вие. Така че и вие сте жертва на чуждо прегрешение. Значи сме квит.

Цензът на цанковистите

В Новоселско разправят, че след септемврийските събития през 1923 година един от неговите палачи се явил при професор Александър Цанков и му поискал някаква служба.

- Може - отговорил Цанков, - но нямаш ценз.

- Ще ми дадеш и ценз.

Цанков позвънил на директора на една прогимназия и наредил неговият привърженик да бъде допуснат на изпит за прогимназиално образование.

По време на изпита учителят по български език, който искал да го улесни, му задал въпроса:

- Кой уби Ботев?

- Тоя не съм го аз убил - отговорил кандидатът. - Убил съм много други, но този за когото питате, не съм.

Като научил, че този не признава това, което искат от него, околийският началник наредил цанковистът да бъде арестуван. След дълги изтезания арестуваният си признал.

- Вярно, аз го убих.

Тогава околийският началник телефонирал на директора на прогимназията:

- Директоре, дай му диплома, той си призна, че го е убил.

Кратко интервю

След изборите за народни представители в България, при които комунистите спечелили 32 депутатски места, министър-председателят Никола Мушанов отишъл в Женева. Там чужд журналист го запитал:

- Е, господин Мушанов, какво ще кажете за това, че комунистите ви биха в изборите?

- Нищо! Сега пък нашите стражари ще ги бият по улиците и така ще бъдем квит - отговорил министър-председателят.

Хитлер и Чарли Чаплин

Казват, че след идването на Хитлер на власт знаменитият филмов артист Чарли Чаплин му изпратил следното писмо:

"Дето ми открадна легендарните мустачки - прощавам ти. Дето се фотографираш повече от мене - също ти прощавам. Само едно не ти прощавам, дето разсмиваш с речите си хората повече от мене!"

Вестник "Жупел", като поместил горните думи, добавил:

"Ех, господин Чаплин, грешите! Хитлер разсмива хората, които са извън Германия. Но я влезте в неговото царство да видите няма ли да ви разплаче мамицата?"

Подчинението на Червения поп

Червеният поп Константин Русинов бил арестуван. Полицаят му заповядал да върви пред него, за да личи, че е арестуван. Това не харесало на попа и той се опънал. Полицаят обаче държал на своето.

- Напред пред мене! - заповядал след препирнята той.

- Добре - рекъл Червеният поп, - но знай, че пред когото съм вървял, все на хубаво място съм го завел: било в политиката, било в гробищата.

Неверен слух

Пловдивската жандармерийска дружина след неуспешното преследване на партизаните из Родопите се прибрала в казармата си на почивка. На другия ден командирът на първа рота се обръща към един войник от втора рота на същата ловна дружина и му казва:

- Иване, ти си разпространявал лъжливи слухове. Вярно ли е?

- Какви слухове, господин поручик? - запитал учудено войникът.

- Казал си пред другарите си, че първа рота понесла голяма загуба от партизаните.

- Това го казаха, господин поручик, войниците от вашата рота.

- Ето как продължаваш да лъжеш! - ядосал се поручикът. - Как може моите войници да кажат такова нещо, когато те вчера бяха напълно разпилени от партизаните и до днес още никой не се е върнал в ротата.

Среща сред Балкана

В Троянския балкан трима партизани преминали през една поляна. Тук срещнали един овчар.

- Дядо - запитал го командирът на групата, - видя ли оттук да минат полицаи или някакви ловджии?

- Никой не е минавал - отговорил старецът. - От тая заран жива душа не се е мярнала пред очите ми освен вие сега.

- А ти знаеш ли какви сме ние?

- Знам, как да не знам!

- Кажи какви сме тогава?

- Вие сте такива, че като ви види човек, все едно не ви е виждал. Като ви чуе човек, все едно, че не ви е чул. А като си мисли за вас, драго му става на сърцето. И знае, че има правдина по земята. Хайде, със здраве! - и бързо се отдалечил.

Партизаните доверчиво го изгледали и си заминали.

Между законоведи

На 2 юни 1942 г. двама студенти от Юридическия факултет споделили:

- Не ти ли прави впечатление как всички родолюбиви вестници написаха хвалебствени статии за Ботев, а нито един от тях не цитира нещо от съчиненията му?

- Наистина, защо така?

- Защото всичко, което е писал поетът, днес попада под закона за защита на държавата!

Две партизанки

При партизанска акция в с. Урул селяните и особено селянките дълго не сваляли очи от двете партизанки Станка и Магда.

Една възрастна жена ги доближава и запитала:

- Как ви пуснаха майките ви, мари? Не им ли е жал за вас!

- Че защо да не ни пуснат? - отговорила Станка. - Да ни би по лош път да сме тръгнали. Кой друг ще ви защити, ако ние сами не се защитим?

- Аз пък никого не съм питала - заявила Магда. - Когато съобщих на мама, че тръгвам, тя ми каза: "Главата си е твоя. Кеф ти - пази я! Кеф ти - строши я!"

Що е фашизъм

В една чета от радомирския отряд по време на политическо обучение комисарят запитал партизанина Гео:

- Другарю Гео, кажи ни какво е фашизъм?

- Другарю комисар е... Ами според мен фашизъм е... Например един камион шваби.

Засмели се всички бойци заедно с комисаря. После комисарят пак запитал същия партизанин:

- Добре! Те са фашисти. Но ти ни обясни що е фашизъм по-обширно!

- Ами, другарю комисар, по-обширно е, когато те слязат от камиона и се разгънат във верига!

Фашистка анкета

Фашистки офицер поискал да узнае много ли са хората, които обичат Хитлеровата армия и мразят партизаните. Затова решил да предприеме анкета. Излязъл на площада пред кметството и запитал първия, който му попаднал:

- Готов ли си да работиш за партизаните?

- Не! - отвърнал запитаният.

- А за войниците на Хитлер?

- О, за тях съм готов да работя цял живот!

- Прекрасно! Много добре! Това именно и очаквах. Каква професия имаш?

- Гробар съм.

Утешителни думи

Докарали в килиите на "смъртните" в Софийския централен затвор нов осъден на смърт - металика от пернишките машинни заводи Спас Кирилов. 

Политзатворникът Никола Сираков, също осъден на смърт, учтиво го запитва:

-Другарю, на какво сте осъден - на разстрел или на бесилка?

- На разстрел - отвърнал му Спас с надеждата да получи някоя утешителна дума.

- Ех, твоята е лесна - отговорил му Сираков. - Не бой се! Ние тук сме все на бесилка. Но както липсва сапунът, ако го няма и за бесилката, тежко ни!

След ареста

Когато пуснали бай Пешо от пирдопския участък, дето бил подложен на страшна инквизиция заради двамата му сина партизани, той не изпаднал в униние, а на всеки, когото срещнел по улиците на Пирдоп, разказвал:

- Постараха се хората да ми махнат ноктите от пръстите на краката, за да не ми късат чорапите.

Велик син на България

След екзекутирането на генерал Вл. Заимов радио Москва се обърнало към българския народ със следните думи:

"Българи, паднете на колене! Миналата вечер бе разстрелян великият син на България и на цялото славянство, генералът от артилерията Владимир Заимов."

Това предаване чува и жителят на Лом Йордан Валачев и прошепнал на един от приятелите си:

- На България - един генерал по-малко, един герой повече, а за фашистите - един страх по-малко, един грях повече.

Отплата

Тодор Ангелов, участник в Септемврийското въстание през 1923 г., интербригадист в Испания, попаднал в гестапо заедно с Жак Блум - бившия главен редактор на в. "Драпо руж".

Още при първата среща Ангелов попитал французина:

- Другарю Блум, вие защо сте тук?

- Работих срещу германците - отговорил журналистът. - Предполагам, че и вие за същото.

- Аз мисля, че германците работеха срещу себе си, а ние им помагахме.

- Е, да! Но както виждате, не много весело ни се отплащат.

- Не се безпокойте! - казал усмихнат Ангелов. - Няма да трае дълго.

- Как така? Откъде знаете?

- Скоро ще ни разстрелят!

Учтивост

В Пиротско група партизани, като влезли в едно село, извикали един от местните учители, когото познавали като крайно учтив човек, и му заповядали:

- Иди в общината, прибери за наши нужди целия събран данък от секретар-бирника и му дай разписка. Но в никакъв случай не действай меко!

И му дали един пистолет.

Учителят се втурнал при секретар-бирника, насочил пистолета към него, последователен на своята учтивост, извикал:

- Моля ви, горе ръцете!

"Ново" решение

Група партизани от Рило-Пиринския отряд, представители на едно село в Кресненското дефиле, обсъждали как да се вдигне във въздуха един мост и така да се затрудни движението на германците към Гърция. Селяните настоявали да не се прави това, защото хем тях ще обвинят, хем после трудно ще минават без мост през реката. Въпреки дългите обяснения от страна на партизаните селяните държали на своето. Тогава отговорникът на групата, след като размислил малко, казал:

- Добре! Няма да вдигаме моста в реката. Ще направим друго.

- Какво друго? - запитали селяните.

- Ще го спуснем във водата - отговорил им той.