Присъствие
/ брой: 139
Петко Каневски
Посвещавам на Никола Й. Вапцаров
Стани бре, Кольо, идем ти на гости! -
баща ти Йонко с Пею Чирпанлията.
Обвити с песни са хайдушките ни кости
и плачат пак за коня шарколията.
Животът загорча ни от предателства,
а Свободата ни замина за чужбина.
Наситиха се българите на гадателства,
макар търпението си да зоват Родина.
И твоят див копнеж по Филипините,
и вярата бронирана в звездите,
и идеалите ти избледняха със годините -
без твоя дух прогонихме мечтите.
Но Свободата ни е сложила печата:
или въже за злото, или за нас - олово!
Кръвта ти, Кольо, ненапразно е пролята,
щом оживява в светлото ти слово.
Стани, Никола, идем да те вземем -
небесната флотилия за битка чака.
Небето и земята най-после да оженим
и да изтръгнем котвите на мрака.