Имена
125 години от рождението на Христо Смирненски
Поклон пред трибуна на онеправданите
/ брой: 179
Атанас КАПРАЛОВ
Дълъг е списъкът с имената на големите български поети, които си отиват преждевременно от този несправедлив и коравосърдечен свят. Христо Ботев среща уж заблудения куршум едва 28-годишен, Яворов сам добавя към куршума си и доза отрова на 36, Дебелянов издъхва сиротен на фронта на 29, Гео Милев изгаря в злокобната пещ на 30, Никола Вапцаров се изстрелва към безсмъртието на 33, Пеньо Пенев изпива смъртоносната доза веронал на 29...
Христо Смирненски е едва 24-годишен, когато жълтата гостенка открадва последните глътки въздух от гърдите му. И въпреки краткия си престой тук, на земята, той ни оставя огромно наследство в стихове и проза, събрано в цели осем тома. Развитието на неговия безспорен талант е възходящо и само можем да съжаляваме за многото неродени шедьоври - в случай, че съдбата беше му отпуснала още години живот. Но и сред написаното до злокобния за него 18 юни 1923 г. има творби, които завинаги ще останат в златния фонд на високото българско слово. Можем ли да забравим малката цветарка, чиято невинна душа едва ли ще дочака пощада от дебнещия я каменен град, или стария музикант, зад когото пристъпя кървава и многоръка смъртта, или одрипавелите гаврошовци, загледани в отрупаните с безброй примамливи неща витрини, или пленения от лъчите на нова зора юноша, разбрал извечната несправедливост на този свят. И, напук на черната и зловеща нощ, гърми навред разбуненият му вик: "Да бъде ден! Да бъде ден!"
А неговият шедьовър "Приказка за стълбата" ще бъде чудотворното хапче против самозабравяне за всеки, опиянил се от наркотика на властта и богатството. Много улици, читалища, училища носят и до днес името на родения в Кукуш Христо Измирлиев, останал в съзнанието на съвременниците си и идните поколения с псевдонима Смирненски. Къщата му на ул. "Овче поле" 116, в която от 1916 г. е живял със семейството си след преселването им в София, от 1959 г. е превърната в музей. Тя от 1976 г. е филиал на новосъздадения Национален музей на българската литература, призван да пази паметта на големите ни писатели и поети.
Дълго време тази къща музей споделяше съдбата на бедните гаврошовци - дори от 2004 г. заради критичното си състояние беше затворена за посетители. Самият аз неведнъж съм изразявал публично своята тревога за незавидната орисия на този оставен в немилост паметник на българската култура. И ето, че съдбата ми предостави възможност да се погрижа за него в качеството си на директор на Националния литературен музей. На 29 септември 2023 г. се навършват 125 години от рождението на Христо Смирненски - благодарение на усилията на екипа ми и на разбирането на Министерството на културата, сградата доби достоен за патрона си вид и новата експозиция се радва на заслужен интерес от посетителите. Предстои отпечатването на фототипно издание на цикъла "Зимни вечери", литературна вечер, посветена на поета, и др.
Именно така правим своя дълбок поклон пред талантливия трибун на всички онеправдани хора по този закопнял за справедливост свят.
Ще ми се да възкръсне и нашето всеобщо чувство на безпрекословна почит към големите словотворци на отечеството ни. Защото в Националния литературен музей пазим не само техните архиви и светли имена, а преди всичко духовната памет на България.
За да я има България и утре!
От редактора
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е посветен на Христо Смирненски - "слънчевото дете на българската поезия", от чието рождение на 17 септември (по стар стил) или 29 септември (по нов стил) се навършват 125 години.
Приятно четене.