Новото е добре познато старо

Да има закон за службите за сигурност е един не само много важен, не само закъснял, но вече и наболял въпрос. От такава гледна точка обсъждането на тази тема на вчерашното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента е полезно. Експертите отбелязват, че колкото е полезно, толкова е и излишно. Всеки един държавен глава във всяка една държава би трябвало да бъде наясно, че специалните служби не трябва да са предмет на полемика между различните властови центрове в държавата, а трябва да са заковани.
Истината за проблема със службите за сигурност е в малко по-друга посока. На всички е ясно, че тези служби не произвеждат държавни решения, но произвеждат основната информация, върху която се вземат държавните решения. Ето защо ние се замисляме дали е правилно всичките такива структури да бъдат концентрирани в едни ръце. Ако трябва да поясним. Националната разузнавателна служба (НРС) преминава на подчинение от президента към изпълнителната власт. Т.е. в ръцете на Бойко Борисов.
Дали случайно такава концентрация на службите за сигурност не започва да ни напомня за някогашната Държавна сигурност? Тя също беше в МВР. Около това заседание на КСНС се появиха коментари и най-различни обяснения в медиите, които до голяма степен омаловажават дейността на службите. Небезизвестният син депутат Димо Гяуров дълбокомъдрено поясни, че държавното разузнаване произвеждало продукция, която се равнява на информация от прочетен вестник. Ако е така, нека припомним, че този ефрейтор от запаса, произведен в чин генерал, оглави НРС именно за да й извади зъбите, да й отреже ръцете и дори да й заличи паметта. Сегашното държавно ръководство продължава подобна разрушителна политика.
Ние нямаме възможност да присъстваме на тези заседания на КСНС, за да изкажем мнение как трябва да се изгражда системата за национална сигурност на страната. По тази причина експертните мнения предоставяме на широката общественост, която може да повлияе при вземането на политически и държавнически решения. Ако един бъдещ закон, бил той рамков или друг, определящ как да се изграждат тайните служби, не регламентира създаването на разузнавателна общност, той ще остане празен, кух и неизпълним. Всичко останало е в посока кой да разполага с информацията. И ако продължава тази некадърна абракадабра около най-важните структури на държавата, по-добре е управниците да седнат и да си четат вестници. За тях ползата ще бъде една и съща. Само хитреците ще знаят как да използват секретната информация за лично обогатяване. Ама то така си е по цял свят, с една малка разлика - отговорните държавници вкарват ползите в хазната, а други - в собствения си джоб.