Поезия
Нови стихотворения от Найден Вълчев
/ брой: 124
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ е роден на 30 август 1927 г. в с. Малка Брестница, Плевенска област. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет. Автор е на над 20 стихосбирки. Публикувал е и произведения за деца. По негови текстове са създадени редица популярни песни. Преводач на много славянски поети. Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, на наградата "Димчо Дебелянов", наградата на Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България, на "Златния Орфей", на високи руски и беларуски отличия.
Март
Дюдюците на мартенския вятър
от проскопнялите си върхове
така пищят, че карат дървесата
да се прегъват в утрото одве.
Не се е върнал щъркът дългоклюнест,
но минзухарчето със златно "боц!"
събужда припека от зимен унес
и свирват си с припърхалия кос.
И кукуряк подава гугла жълта,
и врабчо гол кураж си дава сам,
защото знаят - утре ще нахълта
дъхът на теменужките насам,
реката пак ще блесне от отвъде,
дете ще гукне в ранна ранина...
Така било е. И така ще бъде.
От вечни за правечни времена.
----------
Календар
Клюмват клони, падат листи,
онемява сякаш всичко.
Стихва запад, стихва изток,
падат ветрищата ничком,
като виждат, че в нощта,
през реки, бърда, превали
хорът птичи отлетял е
вдън горите с есента.
Първи пъпки, първи листи,
щури пристъпи във всичко...
Стихва запад, стихва изток,
падат ветрищата ничком,
като виждат, че в нощта,
през реки, бърда, превали,
хорът птичи отлетял е
да посрещне пролетта.
----------
Двама
Денят угасва, кестенът е мокър,
навън е есен, сиво е, ръми,
а тихо е под шушнещия покрив
и тъй е хубаво, че сме сами.
И Йохан Волфганг е при нас. Политат
лавинни звуци, радости, беди,
адажиа притихват и душите ни
умират като падащи звезди.
Така е хубаво да бъдем двама.
Ела, сложи си вишневия шал.
И сме далеч от всяка малка драма,
накрай света от всякаква печал.
Денят угаснал е. Мълчи всемирът
подобно кестен в късен листопад.
Природата едва, едва вибрира
и тръгва с нас по своя кръговрат.
----------------
Речник
Утро.
Слънце.
Мир.
Морето свети.
Лодката към изгрева гребе.
Живите и мъртвите поети
пеят под високото небе.
Вечер.
Мрак.
Война.
Войникът клети
колко димни дни не се засмя?
Живите и мъртвите поети
плачат над ранената земя.
-------------
Вариант
О, мъдри и далечни Саади,
светът от теб това ли наследи?
Ти казваше, че точно тези,
които учи на набези,
на бран, на поход, на арена,
те взели после за мишена...
Ела и ме от ада изведи,
о, мъдри и далечни Саади.