19 Ноември 2024вторник00:59 ч.

Айлин Ниязиева:

Младите хора бягат към мечтите и целите си

Възприемайки управлението като нещо чуждо, а не произтичащо от нас самите, нормално е реакцията ни към него да е негативна

/ брой: 116

автор:Павлета Давидова

visibility 2455

Айлин Ниязиева е на 24 години и е от Търговище. Бакалавър е по политология в СУ "Св. Климент Охридски", а в момента следва магистратура по политически мениджмънт, успоредно с това се готви да стане магистър и по журналистика и медии, отново в СУ.


Цитат:
Реализация има и в България, просто трябва да се потрудиш малко повече за това

 
- Бакалавър си по политология, какво те накара да избереш точно тази специалност?
- Повечето хора, които ме познават, изобщо не предполагаха, че ще избера точно това като образование и професионален път, след като завърша гимназия. Причината е в това, че винаги съм била насочена към изкуството и съм се интересувала най-вече от него. Може би с идеята, че музикант къща не храни, реших, че с изкуството няма да ми се получи. Политологията ми се стори един много добър вариант.
- Доволна ли си от знанията, които получаваш в университета?
- Започнах да уча тази специалност с много големи очаквания. Честно казано, малко се разочаровах от това, че конкретно в моята специалност не се обръщаше достатъчно внимание върху практическата насоченост, на това наистина да ни научат на нещо, което наистина да можем да правим, след като завършим. Обучението ни беше концентрирано повече върху философските теории, като цяло - към чисто научната част на специалността. Според мен това е важно, но до известна степен не е точно това, с което се предполага, че ще се занимаваме реално в бъдеще. Трябва повече практическа насоченост.
- Практика в каква насока?
- Да започнем с една статистика, ние не сме я изучавали. Учили сме различни изследователски методи, но отново е било чисто теоретично. Не се достига до момент, в който самите студенти да изготвят свое собствено проучване, макар и в един по-суров вариант. Така нямаме възможност да видим на практика как стават нещата, дори няма как да се научим от собствените си грешки.
- Смяташ ли, че ще успееш да се реализираш като политолог?
- В момента продължавам образованието си с магистратура, дори с две. Записах политически мениджмънт, а успоредно с това и журналистика и медии. Виждам бъдещето си по-скоро в частта с журналистиката и медиите. Бих искала да се развивам по-скоро в тази област. Смятам, че ще е полезно да съчетая с това политологичното си образование и съответно да се ориентирам към вътрешнополитическа журналистика.
- Следваш две магистратури, това значи ли, че смяташ че едно образование не е достатъчно? И лесно ли е млад и образован човек да си намери работа по специалността, която да го удоволетворява и емоционално, и финансово?
- Трудно е. Най-малкото, ако се има предвид, че открай време се говори как човек трябва да има връзки и т.н. Да забравим това и да приемем, че човек просто започва работа. Дори и да си намериш работа, в повечето случаи тя не е добре платена. За пример - един младши експерт в държавната администрация изобщо не взема "големите пари". Заплатите там започват от суми от типа на 560 лева, като, за да заемеш тази длъжност, изискват добро висше образование, 2 езика и др. А изискванията въобще не отговарят на това, което се очаква от служителите впоследствие. Изобщо не е лесно човек да си намери добра работа, това е причината да уча две неща - за да се подсигуря по един или друг начин.
- Хората доста често обвиняват политиците, че са лоши, корумпирани и какво ли още не... "Мръсна" дума ли е политика?
- По-скоро самите ние сме й придали този негативен нюанс. До известна степен това се дължи не само на управляващите, а на обикновения човек, който все още има ниска политическа култура. На онези хора, които се интересуват от управлението от избори на избори, или пък изразяват своето мнение, гражданска позиция и протест срещу каквото и да е само на маса, в компания. Когато се стигне до защита на това мнение, много рядко се стига до реални действия.
- Как може да се промени това?
- Не съм сигурна. Може би с простички неща, като това да има граждански предмети в средното образование. На гимназиално равнище тези предмети не са застъпени добре, може би ако се започне още оттам, ще е добре. Като цяло това е въпрос на култура и нагласа и може би все още не сме преодолели този стереотип към управлението - че то е нещо мръсно, нещо лошо. Възприемайки го като нещо чуждо, а не произтичащо от нас самите, нормално е и реакцията ни към него да е такава.
- Мислила ли си да заминеш в чужбина и да опиташ да изградиш живота си там?
- Реално не съм предприемала нищо по този въпрос. Когато завърших средното си образование, се замислих за това - бях от така наречения "щастлив випуск" 2007, тогава с приемането ни в Европейския съюз се отвориха много врати пред България. Най-малкото таксите за обучение бяха сравнително по-леки като за държава членка на ЕС. Тогава наистина се замислих. Не смятам обаче, че това е за мен, затова не предприех нищо, дори и за магистратура извън България. Може би и причината е ориентираността ми към вътрешнополитическите процеси.
- Само това ли те задържа в страната?

- Може би съм свързана твърде много с родното. Такъв тип човек съм, че се привързвам твърде лесно към хората, към мястото, на което съм свикнала да живея. Може би това изигра основната роля. Трябва да се борим тук, да променим към добро нещата в България. Всеки го казва и може би мисли, но доколко правим нещо реално е съвсем отделна тема.
- Бягат ли младите хора от България, бягат ли изобщо от нещо?
- Бягат по-скоро към целите и мечтите си. Може би смятат, че там ще е по-лесно и вероятно е така. Но е важно да се знае, че реализация има и в България, просто трябва да се потрудиш малко повече за това. Наистина, шансът за развитие и професионално израстване в чужбина може да е много по-голям, но не бива да се отказваме толкова лесно от това, което може да имаме тук.
- Живееш в Студентския град. Напоследък отново се заговори за затягане на дисциплината в квартала, какво мислиш за предлаганите мерки?
- Като човек, който по време на цялото си следване е живял в Студентския град, не откривам голяма разлика от първата ми година там - преди 4-5 години и днес. Нито по посока на затягане на мерките за безопасността, нито в отношението на студентите по този въпрос. Просто сега се говори много повече за проблемите, които съществуват от отдавна. Не съм сигурна по каква причина се получи така - наистина, няма кой знае каква разлика. Според мен промените няма как да дойдат от днес за утре. Идеята кварталът да стане като кампус ми изглежда нереална, тъй като има твърде много частни лица и бизнесмени, които реално се месят в живота на Студентския град.
- Какво е решението на проблемите там?
- Определно е необходим по-голям контрол в самите общежития. Предполага се, че хората, които отговарят за сигурността на студентите, трябва да са портиерите, които стоят денонощно във входовете на различните блокове. Повечето обаче са възрастни хора, най-често жени, обикновено спят нощно време... Дори това, че студентите влизат с определени електронни пропуски не възпрепятства в общежитието да влезе и външно лице, дори и след един определен час, в който не се следи кой влиза и кой излиза.
- Какъв е типичният жител на Студентския град?
- Все се надявам, че няма типичен жител. Принципно съм против поставянето на хората под общ знаменател, тъй като не бих искала към мен да се отнасят по този начин. Всички обвинения, че там е най-голямато струпване на заведения, алкохол и чалга е некоректно. Не мисля, че това е само там - щом този тип култура е най-харесван в цяла България, нормално е и в Студентския град да се предлага точно това.
- Какво липсва в Студентския град?
- Казват, че няма библиотека. Това не е вярно! Има библиотека - клон на Софийския университет, за съжаление според мен тя не се посещава достатъчно сериозно и активно от студентите. Може би лиспват много неща - от материални до духовни. Това обаче не е нещо, което може да се промени толкова бързо и определено не е свързано само с младите хора.
- В чалга общество ли живеем?
- Не бих искала да отговарям на подобен въпрос само с да или не. Съдейки по себе си, би трябвало да кажа не. Аз не живея в такова общество и не мисля, че принадлежа или бих могла да принадлежа към него. Оглеждайки се около себе си, откривам хора, които са със сходно мнение и които имат различни от чалгата интереси - слушат различна музика, гледат стойностни филми, ходят на театър. Накратко - не мисля, че живеем в чалга общество.
- Колко често ходиш на театър?
- За нещастие съм в графата "беден студент" и не мога да си позволя да ходя  всяка седмица, но се опитвам да ходя на театър поне един-два пъти в месеца. Заклет фен съм на театъра и определено го предпочитам пред киното. Радвам се, че виждам около себе си много млади хора. Надявам се, че това не е просто мода, защото някой е казал, че е хубаво да ходиш на театър. Би било хубаво всички тези хора, които преоткриха театрите, да ги посещават, защото харесват този вид изкуство, а не само защото в дадена постановка участват любимите им актьори от даден сериал или от екрана на телевизора.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ