Кръвна захар

С понятието кръвна захар се означава съдържанието на глюкоза в кръвта. Глюкозата е главен източник на енергия за тъканите в организма и най-общ показател за състоянието на въглехидратната обмяна.
Поддържането на нивото на кръвната захар в определени граници е много важно за правилното функциониране на всички органи и тъкани в човешкия организъм.
Поддържането на нивото на кръвната захар в определени граници се осъществява от централната нервна система и особено нейните висши отдели в кората на главния мозък, от множество хормони, сред които основно място заема инсулинът, отделян от панкреаса.
При здрави индивиди стойностите на кръвната захар на гладно са между 3,89 и 6,1 mmol/l с преходно повишение на стойностите 1-2 часа след приемане на храна.
Много на брой са заболяванията, при които кръвната захар може да бъде патологично повишена или понижена. С най-голяма честота и значимост сред тези заболявания е захарният диабет.

Изследване

Най-често се прилага изследване на кръвната захар сутрин на гладно.
При стойности на кръвната захар около и леко над горната граница на нормата се прилага тест за обременяване с глюкоза.
С този тест се дава отговор на въпроса дали има или няма захарен диабет в онези случаи, при които стойностите на кръвната захар са гранични и не са категорично високи.

Орален глюкозотолерантен тест (оГТТ)

При стойности на кръвната захар около и леко над горната граница на нормата се прилага т.нар. орален глюкозотолерантен тест (тест за обременяване с глюкоза) - изследва се кръвната захар сутрин на гладно, след което пациентът изпива определено количество глюкоза на прах, разтворена във вода, и отново се изследва кръвната захар най-често на 60-ата и 120-ата минута след изпиване на разтвора. При този тест се оценява възможността на панкреаса, при натоварване на организма с въглехидрати да отговори с адекватна секреция на инсулин, който да доведе нивата на кръвната захар до нормални стойности. Респективно с този тест се дава отговор на въпроса: има или няма захарен диабет в онези случаи, при които стойностите на кръвната захар са гранични и не са категорично високи, така че само по изследваната захар на гладно не може да се постави диагнозата.