Как се прави наука без пари

Акценти
- Нито един от нашите ученици, спечелили медали в международните олимпиади в последните 10 години, не е останал в България.
- Парламентът да съдейства на инициативата на БАН кирилицата да бъде призната от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на България.
- Яни Янев ще внесе през септември в Народното събрание проект за обединяване на Селскостопанската академия и БАН! 


Основният проблем на БАН е тежкото недофинансиране, а последиците от тази недалновидна политика към нашата наука са непосредствени и дългосрочни. Непосредствените са неосъществените възможности на науката в момента за подпомагане на държавата, а дългосрочните са по-тежки и опасни. Това каза вчера в парламента депутатът проф. Станислав Станилов от "Атака" при обсъждането в НС на годишния доклад за работата на академията през 2011 г. Задължението БАН да внася всяка година такъв доклад в парламента бе постановено преди повече от година с промените в Закона за БАН. Обсъждането на доклада на БАН вчера в пленарната зала неочаквано възбуди интерес у депутатите и продължи два часа, като показа пълна и ясна картина на техните представи за науката и на манталитета им - от сериозна загриженост у някои за "финансовия терор" над БАН, през напъните на други да превръщат и най-сериозния проблем в празна политическа глума, до тоталното неразбиране у трети що е наука изобщо и какви са отговорностите на парламента и на властта изобщо за нейното състояние.
Та, за дългосрочните последици от ударите, които властта нанесе в последните три години върху науката. Потърсих данни и направих една статистика колко от средношколците, които в последните 10 години са спечелили медали в международните олимпиади по математика и информатика, биология, природни науки, са останали в България. Нито един не е останал да продължи обучението си тук и нито един от завършилите вече обучението си в чужбина не се е върнал, съобщи проф. Станилов. От учените ни, участвали в международния експеримент в ЦЕРН, довел до откриването на бозона Хигс, 90 на сто са от БАН и 10 на сто от университетите - те обаче не са пратени там от държавата, а участват заради собствения си научен авторитет. От завършилите току що Софийската математическа гимназия само 10 на сто ще кандидатстват във вузове у нас. Ето това са дългосрочните последици, заяви Станилов - тези таланти просто няма къде у нас да приложат своите знания поради отношението на властта към фундаменталната наука. Когато властта се осъзнае, ще бъде късно, заяви той.
Докладът на БАН бе представен от главния научен секретар на академията проф. Стефан Хаджитодоров за 10 минути (толкова му отпусна Цецка Цачева). ДУМА публикува подробно фактите и данните от този доклад за дейността, проблемите  и постиженията на 6400-те души, работещи академията, още през април т.г. преди внасянето му в ресорната комисия в НС. В комисията докладът бе одобрен с пълно единодушие от всички депутати от всички парламентарни групи. В изказването си вчера от трибуната Ваня Добрева (БСП) - бивш зам.-министър в МОМН и депутат от два дни на мястото на излязлата от НС Анна Янева, посочи колко необосновани на фона на свършеното от БАН са били недобронамерените приказки, лансирани доскоро от сегашните управляващи, че академията е остаряла и неработеща структура. Според нея основен проблем е, че докато в ЕС всички страни увеличават парите за наука и инвестират за това средно 2% от БВП, от които 1% от държавните бюджети, в България в последните две години средствата за наука от бюджета са намалени до 0,18% от БВП. Субсидията на БАН бе така драстично свита, че учените са постигнали това, което чухме тук и са покрили всички общодържавни дейности, които извършват, бидейки принудени да излизат постоянно в неплатени отпуски и при положение, че бизнесът пък нито има пари да влага за наука, нито има навици да го прави, каза Добрева. Тя призова колегите си това безобразие да бъде променено, когато се гласува бюджет 2013.       
Резултатите, които БАН представя, съществуват само благодарение на неимоверните усилия на хората, които работят в БАН, заяви Алиосман Имамов (ДПС). Той постави акцент върху заплащането на учените в академията (средна заплата 559 лв.), което е унизително като оценка на техния труд и на ползата от работата им за обществото. Според Имамов политическите решения за ниското финансиране на науката са плод на неадекватно оценяване на ползата от науката в една съвременна държава и на липсата на визия у управляващите за нейната роля. Няма какво да размахвате клъстъри, като че откриваме топлата вода, обърна се той към депутатите от ГЕРБ и към министър Сергей Игнатов.
Георги Пирински постави акценти върху разделите в доклада на БАН, отнасящи се до изследванията на националното културно-историческо наследство и културната идентичност. БАН е една от най-важните институции в българската държавност, със създаването й преди 142 години в темелите на държавността ни е заложна книжовността. Пирински обърна внимание върху инициативата и усилията на Кирило-Методиевския научен център на БАН, отбелязани в доклада, да бъде отстоявана пред ЮНЕСКО и пред Съвета на Европа кирилицата да бъде призната за  нематериално културно наследство на България със световно значение. Депутатът призова парламента да съдейства всячески на тази иницатива.    
Галина Банковска (ГЕРБ) похвали и приветства усилията на учените от БАН да преодолеят финансовите рестрикции, които са заради кризата. Факт е, че академията миналата година е успяла да постигне 40% собствени приходи главно от научни проекти (40 млн. лв.) спрямо 60% субсидия от държавата (под 60 млн. лв.). Всеки вложен лев за наука в БАН се възвръща във вид на 6 лв., отбеляза проф. Хаджитодоров. И това се прави при положение, че субсидията не покрива заплатите, а за научна дейност, за апаратури и лаборатории БАН харчи единствено пари от проекти, държавата не й дава стотинка за това. Може да се добави, че сродните на БАН комплексни научни центрове в страните от ЕС успяват да докарат едва 20% собствени приходи спрямо 80% субсидия, изразена в милиарди евро. Да добавим също, че броят проекти на академията е намалял поради липсата на пари за съфинансирането им, но пък броят на цитатите по публикациите от проектите е нараснал. Това означава едно - че се повишава качеството на изследванията.
Александър Радославов от Коалиция за България предложи освен че ще одобри доклада на БАН, парламентът да реши, че всички комисии ще разгледат съответните раздели от него по тематики и ще предложат мерки за развитие на БАН и науката. Това предложение обаче накрая при гласуването събра едва 19 гласа за...
Неочаквано абсурдно изказване направи обаче депутатът Яни Янев, лидер на РЗС. Според него БАН трябвало да посочи в доклада си (който е за работата през 2011 г.) какви ангажименти е набелязала за същностни реформи и как ще се оправя с кризата оттук нататък. А това, че решението на ресорната комисия за единодушна подкрепа на академията е одобрено единодушно, според него го лишавало от качествата на политически документ! Янев стресна залата със съобщението си, че през септември РЗС ще внесе проект в парламента Селскостопанската академия (ССА) и БАН да се обединят, защото в период на криза няма нужда от две научни институции и трябва да се намалят разходите за еднакви присъщи дейности в тях. Ваня Добрева заподозря в думите на Янев начин депутатите да бъдат уведомени за предвидени действия на властта спрямо ССА в близко време. "Ку-ку бенд!", реагира някой в залата и очевидно поради медицинския характер на изсказването на Янев депутати не излязоха да спорят, че на тоя принцип първо би трябвало да обединим едно с друго всички министерства. А освен това, ако БАН след вече три същностни реформи в последните 20 години (като никоя друга институция в сферата), трябва до трето пришествие да предвижда "същностни реформи", накрая от реформиране просто ще остане мокро петно.
Янев обаче каза и нещо смислено - че трябва законово да се гарантира пълна неприкосновеност и автономия на БАН от властта и от управляващите.
Стига празни приказки, БАН има нужда от сериозно финансиране и това е нещото, което незабавно трябва да се направи, възкликна Пенко Атанасов (БСП). С това, което са постигнали в тази ситуация, те просто са герои, заяви той за учените. Огнян Стоичков от "Атака" също посочи, че БАН е единственият научен център у нас с толкова високи показатели на брой учени към резултати. Единодушното одобрение към БАН според него е просто чудесен надпартиен консенсус. Стоичков поиска да се ускори създаването на академичен университет към БАН, за да подготвя той талантливи студенти за науката. Според Янев обаче репликите към думите му били "изказвания на ТКЗС-ари". И се започна... поток от политически простотии за кънтежа на залповете на "Аврора" и пр. И за известно време присъствието на БАН в залата остана само повод за празни политически дуели и мурабета. 
Веселин Методиев (ДСБ) накрая съзря абсурд доклад на БАН да се обсъжда в парламента, който няма компетенции в науката. И разказа: "Навремето  премиерът Богдан Филов се обадил на Мутафчиев, че искат да го назначат за председател на БАН. Мутафчиев рекъл: това не е ваша работа и затворил телефона". Вие искате тук да върнете диктата на властта над БАН, рече Методиев. И се извини на учените, че докладът им се обсъжда в парламента. Иван Костов също обясни, че е неуважение към учените доклад за дейността им да се нищи в парламента. Пирински, Станислав Станилов и Огнян Стоичков от "Атака" тръгнаха да обясняват, че запознаването на парламента с дейността на БАН е важно, защото тази осведоменост е наложителна, за да се вземат адекватни политически решения за бюджет 2013. А иначе двама премиери са искали да закрият БАН - Александър Стамболийски и Богдан Филов, знаете къде са свършили и двамата, опъна се Станилов.
В думите на депутатите от групите извън ГЕРБ, че е неотложна задача по-високото финансиране на БАН и на научните изследвания, министър Игнатов пък видя "търсене на евтини политически дивиденти". Всички били с намалени бюджети заради кризата от 2010 г. насам. Министърът обаче "пропусна", че на "всички" институции Дянков и ГЕРБ намалиха бюджетите до 20 на сто, за някои рестрикции от хазната изобщо няма, а за БАН намалението на субсидията е 40%.   
 Сергей Игнатов обясни, че кризата в науката се задълбочава от факта, че България е единствената страна, която не е предвидила оперативна програма за финансиране на науката от ЕС. Сега се водела "люта битка" да направим такава програма за периода до 2020 г. В момента с ръководството на БАН обсъждали формула за диференцирано заплащане на институтите на БАН, по подобие на вузовете, за които МС обаче дава до 25% над субсидиите им като бонус за качествените факултети. А от БАН се иска да преразпределя едни и същи пари вътрешно - едни институти за сметка на други. Новата формула за повече пари за институтите, работещи по националните приоритети, щяла да се изпробва.
Накрая при гласуването по доклада на единствената институция от областта на знанието, която парламентът гледа буквално до хастар, се оказа, че от 116 гласували депутати 114 одобряват работата на БАН, един е против и един се въздържа.