Сривът в началното училище е най-обезпокояващ

В последните 10-ина дни просветното министерство съобщи тазгодишните резултати от външното оценяване след IV клас, от външното оценяване и изпитите след VII клас и от държавните зрелостни изпити. Статистиката за тези резултати се води от 2007 г. и макар че МОН всяка година ги представя по различен начин, с малки сравнителни изчисления може да се проследят тенденциите в училищното ни образование за последните седем години.
Най-обезпокоителното в очертаващата се картина е продължаващият рязък срив в знанията на учениците. След завършване на началния курс в IV клас по основните предмети - Български език и литература (БЕЛ) и Математика. Ако през 2007 г. верните отговори на тогавашните четвъртокласници по БЕЛ са били 81,01%, миналата година са паднали вече на 72,65%, а тази година са се сринали до 67,05%. Силният спад спрямо миналата година в умението на децата да разбират писмен текст и да пишат под диктовка е очебиен, а за 7 години знанията по български език са отслабнали с цели 13,51%. За съжаление безпокойство по този повод у експертите на министерството и тази година не пролича. Нищо, че отдавна би трябвало червената лампичка на просветните шефове да засвети с ярка светлина - още когато международното изследване PIRLS за 2011 г. огласи, че за 10 години уменията на българските деца след IV клас да четат и разбират текст са се влошили драстично - през 2001 г. четвъртокласниците ни са били класирани на 4-то място в света, докато през 2011-а се оказаха на 22-ро. Сривът е главно заради намаляването на броя на българчетата, които постигат най-високото ниво на четивни умения - "напреднал". Ако през 2001 г. те са били 17%, през 2011-а са вече 11%, отбеляза изследването.
МОН преди няколко дни се похвали с констатацията, че "общообразователният минимум е овладян в достатъчна степен - 74%, което гарантира успешното обучение в прогимназиалния етап". А това означава ни повече, ни по-малко, че при 26% минимумът не е овладян, или че над 1/4 от децата след обучението си в началния курс остават неграмотни. Това безспорно са и бъдещите отпадащи ученици в следващия прогимназиален курс. Колкото до броя на децата, постигащи в IV клас най-високото ниво ("напреднал" според PIRLS), или на най-слабите, той просто не бе съобщен от МОН. Единствените констатации бяха, че най-големи трудности децата имат в разбирането и осмислянето на текст и им куца правописът. Тези трудности бяха ясни и преди 2 години, но сега са се задълбочили, вместо да е обратното.
В математиката нещата не са много по-различни. През 2007 г. верните отговори на теста след IV клас са били 77,92%, през 2012-а са паднали на 72,90%, тази година са 69,80%. Геометрията и пространственото мислене куцали при четвъртокласниците, отчетоха от МОН. Това го констатираме в течение вече на години. Е, и?
Малка утеха е, че при предметите Човекът и природата и Човекът и обществото има известен напредък в резултатите спрямо миналата година. Все още обаче и в тези дисциплини знанията на децата са далеч под нивото на 2007 г.

В VII клас двойките се множат 6 пъти по-бързо от учениците

Тази година в изпита след VII клас за пръв път от много време се отбелязва известен напредък - в теста по БЕЛ най-много са оценките "много добър", докато в предишните години превес имаха децата, получили "добър". Т.е. средното ниво на знанията бележи напредък. То е по-високо от това на изпитите през 2012 г. и дори през 2010 г. По-висок среден резултат по БЕЛ са постигнали и учениците, които са се явили и на втория модул на теста, който важи за кандидатстване в гимназиите. Положителна тенденция е също, че повече деца са решавали втория модул.
Тревожна тенденция обаче има след VII клас в темповете, с които се увеличават слабите оценки. През 2012 г. на изпита по БЕЛ са се явили 55 012 деца, сега - 58 577, което е с 6,5% повече. В същото време чистите двойки през 2012 г. са били 581, сега са 803, което е с 38,2% повече. Това показва, че двойките се множат 6 пъти по-бързо от децата. Проблем са най-вече правописът и граматиката. Тревожното е, че слабите оценки (под 18 точки) по БЕЛ са цели 14,7% - общо 8611, а по математика 22,23% - 12 619 на брой. Отличните оценки (над 57 точки) по БЕЛ са 8,5% - 4979, а по математика - 12,4%, или 6948 на брой.  
В математиката двойките също се увеличават, но малко по-бавно. Ако миналата година от 54 844 деца, решавали теста по математика, двойка са получили 1314, сега при 56 764 явили се слабите оценки са 2878. Което означава, че двойките се увеличават изпреварващо 5,4 пъти по-бързо спрямо броя на децата. По математика и средните резултати (включително на втория модул) са по-ниски от миналата година с над 3 пункта - средният брой точки от двата модула е бил 54,11, докато сега е 51,50 точки. А спрямо средните резултати на седмокласниците през 2010 г. спадането е с 85 точки. Ако в IV клас проблем създава геометрията, то от резултатите след VII клас се вижда, че куца и алгебрата. От години специалистите обясняват, че математиката е предмет, който формира мисленето на учениците, но България продължава да поддържа учебни програми и планове, които съдържат най-малък брой часове по математика сред държавите в ЕС.
Обобщеният резултат от всички предмети след VII клас обаче показва, че едва 47,7% от децата са решили теста. Сиреч 52,3% не са.

Географията и писането на текст са бичът на матурите

Продължава за поредна година парадоксът със зрелостния изпит по география - като втори матуритетен предмет го избират над 1/3 от дванадесетокласниците. Той е най-масовият и в същото време - с най-ниски резултати. Тази година двойките по география бележат небивал бум - 26,65%. Отличните оценки са едва 4,62%. Миналата година слабите оценки са били около 17%. Не е ясно на какво се дължи този рязък скок сега, но вероятна причина за наплива към предмета е, че с география се кандидатства в различните икономически специалности и в тези по управление и администрация, които изобилстват в какви ли не висши училища у нас. Най-ниският резултат тук сред всички матури - едва 39,69 точки от 100 възможни, не говори добре за нивото на бъдещите висшисти, които попадат в тези специалности. За сравнение - през 2008 г. средният брой точки на матурата по география е бил 46,45.  
Зрелостниците тази година показват известен ръст на резултатите спрямо миналата година в математиката, химията, философския цикъл, в немския и френския език, и дори малко в БЕЛ. Спад има обаче във физиката и биологията, в английския и руския. 
Тревога има и тук - общо 10 150 дванадесетокласници са получили двойка по една от матурите, на които са се явили, което значи, че не могат да получат диплома за средно образование и да кандидатстват във ВУЗ. Те са с 3000 повече от миналата година, а випускът е по-малък с над 3000 души. Абсурдното е, че местата за прием във висшите училища, които преди месеци МС обяви за тази есен, са близо 57 000 (около 48 000 от тях са в редовно обучение). И всъщност, дори две трети от скъсаните на матура да успеят през есенната сесия, пак кандидатите ще са по-малко от местата във ВУЗ. Което означава, че и тройкаджиите до един ще се наредят в конвейера да стават висшисти. Блазе на държавата за такива бъдещи специалисти.
При матурите прави впечатление спадът в знанията по български език и литература - докато през 2008 г. средният резултат е 57,14 точки, сега е 54,66 точки. В бал това означава спад от 4,41 на 4,26, макар че миналата година балът е бил 4,18. Цели 28% от учениците тази година не са писали изобщо текст (есе или интерпретативно съчинение) - сиреч напускат училището с неумение да изразят мисъл на хартия. По принцип най-много зрелостнници са се представили с оценка "добър". Силен е сривът най-неочаквано в английския език - от 68,92 точки средно през 2008 г. до 64,7 точки сега. Както и във френския - от 86,68 точки преди 5 години до 73,71 точки сега. Затова пък има голям ръст в химията (от 50,49 точки на 69,2 точки) и във философските науки (от 40,7 на 69,2 точки).
Тази година има спад спрямо 2012 г. в слабите оценки и ръст в отличните в матурите и по БЕЛ, и по математика. Миналата година (при доста по-голям випуск обаче) двойките по БЕЛ са били 3499 (5,39%), сега са 2851 (тук процентът е по-голям - 5,49%). Отличните оценки през 2012 г. са били едва 191 (0,3%), сега са 8754 (15,14). В математиката двойките от 3792 (5,65%) падат на 1571 (2,65%) сега. Иначе и абитуриентите имат същата трудност в българския, каквато имат децата и след IV, и след VII клас - правописа. Очевидно се налага граматика и правопис да се учат в целия курс на обучението в средното училище, а не само до прогимназията.

Колкото по-нагоре, толкова по-зле

Твърде нелицеприятен извод произлиза от сравняването на знанията на едни и същи ученици - на тези, които сега са държали изпити след VII клас, а през 2010 г. са участвали във външното оценяване след IV клас. И на зрелостниците сега, които през 2008 г. са кандидатствали за гимназиите. Изводът е - колкото в по-горен клас се обучават децата ни, толкова по-зле усвояват знанията в училище.
Да погледнем първата група. Седмокласниците тази година са постигнали средно 55,48% верни отговори в теста по български и литература. Същите деца след IV клас през 2010 г. по същия предмет имат 72,65% успеваемост. По математика спадът е същият - след VII клас сега верните отговори са средно 51,29%, същите деца след IV клас са имали средно 70,90% верни отговори.   
Приблизително еднаква е ситуацията със сегашните абитуриенти. В матурите по БЕЛ сега те постигат средно 54,55 точки, а когато са кандидатствали в гимназия след VII клас през 2008 г. са имали средно 57,14 точки. В математиката, слава богу, е обратното - в зрелостния изпит сега 12-окласниците постигат средно 67,44 точки, а след VII клас същите деца са получили средно 64,85 точки. В случая сравнението е по точки, защото не би била коректна съпоставката по бал - през 2010 г. оценките от 2 до 6 се изчисляваха по различна скала и тройката примерно бе със занижени изисквания (тръгваше от едва 14 получени точки). При всички случаи тенденцията е ясна - колкото по-нагоре отиват учениците в образованието си, толкова по-зле усвояват учебния материал. Всъщност вече от години очакваме МОН да огласи подробни анализи по всички тези факти. И съответно - да посочи какви мерки предприема. Дали поне сегашите зрелостници ще дочакат да видят тези анализи, преди да се пенсионират?