НИЕ, СВОБОДНИТЕ КОКОШКИ

Георги Коновски

Ние сме свободни кокошки!
Имаме си широоооооко хале, в което можем всичко - да ходим, да се разхождаме, да вървим, да подскачаме, да се разминаваме... Освен това можем да кудкудякаме, да разперваме крила, дори да подскачаме на немислими висоти - чаааак до коленете на гледачката. Хранят ни навреме, мерят ни, пускат ни вода редовно, даже почисват след нас.
И в знак на благодарност ние снасяме яйца - малка отплата за големите грижи.
От време на време някои от нас изчезват. Вечер, заспивайки по прекрасните, природосъобразени пръти, ние си говорим и обсъждаме къде ли са. Дали са изпратени на временна почивка в летните лагери за заслужили носачки? Дали са издигнати по върховете на кокошата йерархия и вече не си късат задниците, а насочват и контролират работата ни? Дали просто не са събрани в един великолепен хор, който ежедневно кудкудяка химни и в прослава на Него и свободата, която той ни е уредил!
Да, Той е тук и Той е велик!
Всички се грижат за нас, под Неговото ръководството, Той е нашият вожд и господар, нашият благодетел, нашият хранител, поител, осветител, дезинфектатор, закрилник...
Всеки ден Той идва при нас и ни обяснява колко добре и свободно живеем.
От Него разбрахме колко зле сме били преди - клетки, вода и храна, разнасяни от време на време, липса на място да се носим напред-назад... Ограничавани, заробени, сковани зад телени мрежи...
А сега? Свободни кокошки!
Как звучи, а?
Свободни!!!
Макар някои злобни петлета да подмятат, че всъщност логическото ударение в това словосъчетание трябва да пада не на думата "свободни", а на думата "кокошки"!