Зрелищата останаха

Мая ЙОВАНОВСКА

След КОВИД-пандемията за българските чорбаджии актуален проблем отново стана липсата на работна ръка. "Хроничният глад за кадри продължава да е голям бич в момента, много работодатели са притеснени, че няма да могат да запълнят свободните работни места", оплакват се от Българската конфедерация по заетостта. Заради това близо половината от компаниите у нас са готови за внос на кадри.

Неотдавна туристическият сектор настоя да се улеснят процедурите за наемането на чужденци от страни извън ЕС. От бранша се насочили към внос на работна ръка от Африка. Т.нар. български бизнес от години се оплаква от работниците си и търси такива от чужбина. Най-важното е кадрите да са съгласни на мизерно заплащане.

Само преди ден синдикатите оповестиха разчет, че за съществуването на един работещ са необходими 1320 лв. месечно. Става въпрос за посрещането на екзистенциални нужди, за някаквъв минимум, който покрай галопиращата инфлация постоянно расте (само за три седмици храните поскъпнаха на едро с 10%). За да получи човек чисти 1320 лв., заплатата му трябва да е около 1750 лв. По данни на НСИ средната брутна месечна работна заплата за септември е 1543 лв. Значи и средното за страната възнаграждение не стига.

Голяма част от заплатите са близки до минималната, която в момента е 710 лв. От тях около 150 лв. отиват за удръжки. В много малко сектори от икономиката възнагражденията са над средното. 

България е най-бедната държава в ЕС, с най-евтината работна ръка, но и с най-ниските разходи за труд на работодателите. Рядко обаче работодателите ни имат реална социална политика спрямо работниците.

Родните чорбаджии никак не обичат определянето от държавата на минимална работна заплата. Идеята на БСП минималната заплата да стане 850 лв. догодина се посреща ако не на нож, то с бучащо неодобрение от работодателските организации, които имат сериозни политически лобита в парламента. Въпреки че сега това е гореща тема, както в ЕС, така и у нас предвид кризата и невъзможността на хората да оцеляват с минималното. А неяснотата ще има ли готов бюджет за догодина подклажда несигурност не само у хората, но и у пазара. Цените летят нагоре вече с дни. Това е и една от причините част от хората да са принудени да работят в сивия сектор, без осигуровки и без защита. Защото парите за нищо не стигат, дори и за най-необходимото.

Рядко работодателите проумяват, че на човек са му нужни и средства за ипотеки и наеми, освен за храна и дрехи. Такава компонента в българските заплати липсва. А е необходима, ако човек иска да създаде семейство, да отглежда деца. Именно това ниско заплащане на труда у нас е невъзможно да осигури най-обикновен и нормален живот. Генерира неравенства, цели армии от работещи бедни и принуждава цели фамилии да поемат първо към София и другите големи градове, а после и към Терминал 2. 

България има нужда от разумно и прагматично управление, от работодатели, които да провидят, че няма как везната да е натегната само в едната посока. Само на хляб и политически зрелища няма как да се издържи. защото зрелищата по площадите са сигурни, ако не се възстанови социалната справедливост.