За да не стане и Македония "висяща" за нас
Пътища за Европа много, важното е да не ни заобикалят
/ брой: 100
Спомняте ли си Алековия Бай Ганьо? Там имаше едни негови думи, когато дава указания за издаването на вестник и се задава въпрос "а за Македония какво ще пишем?" Той мисли, мисли, но кратко и простичко отговаря "ами, ще помълчим". Ако сте забравили книгата, тези думи припомня и театрална постановка през този сезон с името "Ганьо Балкански", но в допълнение над сцената се появява дим, който скоро става плътен.
Няма как и днес това да не е илюстрация на нашата официална политика и отношение към "тая пуста наша Македония". Друг е въпросът, че това "наша" остана само в спомените на предците ни и в песните, които винаги и само тях пеем, ако случайно се съберем със стари приятели. Кауза, може би единствената, която е обединявала народа ни десетилетия след Освобождението. Сега сме европейци и мислим, и действаме практично. Дали?
Мъглата от дима, който се стеле над нашите двустранни отношения, не винаги е дело само на политиците от двете страни, но остава чувството за недоизказаност или действия "на тъмно". В тъмнината не се знае или не се казва кой е на масата и кой под нея.
Сега се коментира пролетният доклад на еврокомисаря по разширяването на ЕС Щефан Фюле, който е "реален и прагматичен", т.е. нито положителен, нито отрицателен. Но и без да са предвидени дебати по представянето му, е ясно, че чрез доста обтегаеми брюкселски думи се казва, че "Европейската комисия е потвърдила напредъка на Македония във всички области, обхванати в доклада, и въпреки политическата криза след 24 декември, страната е постигнала прогрес". Значи ли това, че през юни Македония ще получи дата за започване на преговори за кандидатстване за членство в ЕС? Дали няма да се окажат верни прогнозите на анализатори, че при всички случаи Белград ще е крачка напред при започване на преговори за присъединяване към ЕС? Особено след подписаното споразумение с Косово? Съзнателно ли Македония "тупкаше топката" на място по своя европейски път, въпреки доклада на ЕП и изразеното желание на Европейската комисия, въпреки амбициите на комисар Фюле и подкрепата на поне половината членки на Съюза? Въпреки изразеното "наше желание за европейско бъдеще на тази приятелска държава", както се изрази служебният ни премиер, и проведените четири кръга на преговори по бъдещ договор за добросъседство, основаващ се на декларация от 1999 г. Македонската страна не приема важен за България текст от тази декларация, който се преценява от наша страна, че ще бъде гаранция срещу териториални претенции или претенции за македонско малцинство у нас. В същото време външният министър на Македония Попоски откровено казва, че "България няма да спечели нищо от негативна позиция по членство на страната му в ЕС, а миналото не трябва да бъде пречка за развитието на бъдещето". Това в момент, когато служебният ни премиер призовава "да честваме общата си история заедно". Попоски обаче заявява, че двете страни нямат нужда от специален договор, за да развиват добросъседски отношения. "Добросъседство не се гради на хартия, а с конкретни жестове. Дали ще има договор е въпрос на настояване от българска страна, която намекна, че това е от изключителна потребност, но според мен това ще създава допълнителни проблеми". Още повече, че според него страната му няма териториални претенции и не е заплаха за България. Причината договорените преговори между двете страни да са в застой не е в конкретен текст, а в настояването на македонската страна за симетричен договор и искане за "гледане очи в очи", за да се изяснят конкретните проблеми без намеса във вътрешните работи. Негативната политика само може да донесе кратковременни ползи, но не и стратегически, и това е европейската политика като цяло. С това няма как да не се съгласим.
Като истински балканци
обаче ние задължително обръщаме поглед към историята и миналото, за да ни се изяснят някои позиции, които обикновено се повтарят и днес. Едва ли само като фарс, но поне ни подсещат да си спомним, че имаше задача към нашите учени от БАН да подпомогнат официалните власти за позиция във връзка с политиката ни към Македония. Може би такава експертиза е послужила при проведените четири кръга преговори, но прозрачността не е точка първа за управляващите у нас, дори и да се служебни. Спорен остава и въпросът дали в случая това е добре или неведението на обществото осигурява някакво привидно спокойствие за преговарящите без ехо от "език на омразата", изпозван от някои медии в Македония и политици със заглъхващи функции. Този път ходът на историята даде шанс на България и ориентираните й политици да имат възможността след разпада на СФРЮ да изградят национално отговорна стратегия и да се сплотят около разбиранията си за нашите национални интереси и приоритети във външната политика на Балканите и най-вече по отношение на Македония. Защото докато през 1912 г. в името на Балканския съюз политиците ни са направили грешката да се съгласят на подялба, вместо автономия на Македония, сега те могат наистина да спечелят Междусъюзническата война, както може да се каже, но ако могат и разбират. Още повече, че България е в ЕС, а ролята му заедно с НАТО за демократизиране на Балканите е вятър в наша посока. Което не означава, че не сме в деликатна ситуация и можем да играем "ва банк". Просто защото не сме само ние на Балканите, а и т.нар. велики сили не са оставили региона в периферията на интересите си, каквото и да се говори по този повод.
Темата за разширяването на ЕС с оценка за всяка страна поотделно е актуална. Особено за Балканите. Катрин Аштън го потвърди и при последната си совалка из региона преди дни.
Във връзка с извънредния доклад за напредъка на Македония към европейското членство някои експерти у нас не пропуснаха да подчертаят, че европейските разсъждения и европейските рецепти за стимулиране на реформите в югозападния ни съсед показват, че не се познават проблемите на страната в цялостната им дълбочина, че се предлагат решения, които са неприложими. Не се отчитат събития, които показват, че Скопие просто не желае на този етап членство в ЕС, а интересите са насочени към процеси, които текат в остатъчна Югославия, доминирани, според тях, от руски интереси, а не са за евроатлантическа ориентация. Независимо от официалните изявления.
Всички дискусии около Македония обаче поставят наистина на
тежко изпитание
както търпението на Брюксел, така и зрелостта на политиците в самата страна и съседите й. В крайна сметка всички трябва да избистрят националните си интереси и аргументирано и ясно да ги отстояват в европейски по дух преговори. Преди всичко България и Гърция, които са активна страна в дебатите за кандидатстването на Македония за членство в ЕС. Комисар Фюле вече три пъти тази година посети Скопие, но последния път открои не само европейския ангажимент към страната, но и тревогата си, че "нещо не е както трябва". Случаят от 24 декември с нахлуването на полиция в парламента, напускането на опозицията и неразбориите около спора кой не е допуснат да участва в заседанието при поредното посещение на комисаря само засилват озадачението дали и доколко Македония е готова да започне преговори. Зов като "помогнете на нас, за да ви помогнем и ние", който е произнесъл Фюле в Скопие, може спокойно да се използва и от нашите политици, преговарящи, евродепутати, ангажирани с проблемите ни с Македония. Много от тях се включиха активно в събитията, съпътстващи през последните години отношенията България-Македония. В повечето случаи с коментари на мегаломанската политика на Скопие за изграждане на паметници и арки, които се определиха като "кражба на история" с несигурната цел да подкрепят "новата нация" с нова и героична история.
В това време Брюксел се фокусира върху реформите в Македония в пет области: свободното изразяване и медиите, върховенството на закона и основните права, реформа на публичната администрация, избирателната реформа и засилване на пазарната икономика. Тези области са и анализирани в доклада. ЕС сякаш се страхува от промяна на статуквото и е склонен да даде в подходящ момент старт за започване на преговори за членство, защото в противен случай редица събития в страната могат да доведат до нежелани промени. Не са тайна анализи, които сочат опасност от федерализация или разпад. В същото време последните местни избори, спечелени безапелационно от управляващата партия на премиера Груевски, показаха, че вече 20 общини са доминирани от албанци като кметове, а в 35 общини от общо 80 има общински съветници албанци. Повече от всякога. Отделно са етническите сблъсъци и често кървави противоречия.
Тук често се споменават думите на турския премиер Ердоган, че
Турция ще помогне на албанската общност
"ако трябва, и военно" и че "албанците имат право на самоопределение и формиране на по-голяма държава", като "Македония е възможно да се разпадне като държава, ако не се спазват правата на албанците" (май 2012 г). В такава ситуация няма как да не се стъпва на пръсти и всякакво заиграване в една или друга посока може да предизвика нежелателни последствия.
Прави впечатление, че по доклада за Македония са внесени 203 предложения за поправки. Само Турция е получавала повече. Наистина има разделителна линия между евродепутатите от западните страни, които със своите поправки сякаш искат да стимулират желание за реформи в македонските политици, а съседските на Македония евродепутати се стараят да защитават определени национални интереси, но всъщност казват, че Скопие не е готово за членство в ЕС. Защото според тях има неизпълнени условия или пропуски в отстояването на добросъседски отношения. Точно в това направление Брюксел по-скоро засича. Смята, че това ще засили вътрешните проблеми и напрежение и казва, че двустранните въпроси не трябва да бъдат препятствие за започване на преговори. Не само за името с Гърция, но и за т.нар. "език на омразата" и "кражбата на история" с България. Както и за отношението към гражданите с българско самосъзнание в Македония и тези с български паспорти.
Някой да разбра нас какво име на Македония ни устройва? Последното предложение за "Горна Република Македония" как ни изглежда? Дали е географско с изгледи за бъдещи териториални претенции? В крайна сметка защо македонците направиха тези паметници, музеи, арки, и дори в деня на отчитане на резултатите от местните избори в центъра на столицата бързаха да поставят нови скулптури и на наши национални герои? Дали защото район "Централен" на столицата ще има нов кмет, различен?
Няма как да кажем, че са глупави, недалновидни и се чудят къде да харчат народна пара. Защото мизерията и там е стегнала за гушите населението. Безработицата и кризата са като у нас, съпоставимо с броя на населението. Корупцията и там е велик проблем, а управляващите използват познати лостове за облагодетелстване.
Може би наистина има хляб в идеята в тези двустранни спорове да се включат ЕС под егидата на ООН със специален представител, т.е. тристранен диалог, в който при търсенето на решение на проблемите да се включат и съседите, за да "помогнат да се реши въпросът с името чрез споделено знание за общата история и култура в региона".
Всъщност започването на преговори не е членство, а дълъг път, който може на нас да ни даде възможност да отстояваме свои искания, които са в унисон с доближаването на Македония към европейските стандарти и с нашите конкретизирани национални интереси. Но сега казваме, че македонците ни отнемат историята и героите, т.е. правото да бъдем народ, а те си създават нация и т.нар. македонски език, като посягат на нашето или тълкуват едностранчиво историята, както направиха с филма "Трето полувреме". Попоски казва, че са били изненадани от негативната реакция на България относно даването на дата за кандидатстване за членство на Македония в ЕС, но имахме ли друг ход в такава ситуация? Въпросът е доколко той и управляващите в момента в Скопие си дават сметка колко тежат гаранциите им, че нямат териториални претенции към България, а в същото време дипломатично-мъгляво обясняват позицията си за т.нар. македонско малцинство у нас. Ние дали си даваме сметка, че като мултиетническа и мултирелигиозна държава, останала в плен на стари идеологеми, Македония няма как да устои на разпад без чужда опора, в това число наша? Имаме ли интерес от такъв вариант? Да не забравяме, че ако отстоявахме стратегически национални интереси, трябваше да намерим начин да построим, дори за собствена сметка, коридор номер 8, защото магистралата Прищина-Тирана се строи ударно и явно няма финансови проблеми. Така, както от Белград до Атина през Скопие се стига безпрепятствено.
Пътища за Европа много, важното е да не ни заобикалят. Все пак ние сме в ЕС. Наистина географската ни позиция е предимство, което явно не успяваме да използваме. Често и под външен натиск. Иначе сме задължени не само в името на стари каузи да настояваме за спиране на посегателствата върху нашата история и личностите в нея, да искаме учените от двете страни да се съберат и изяснят позициите, каквото и да казват историчарите в Скопие по въпроса, да се направи необходимото за промяна на спорни текстове в учебниците им пак по история, в които има откровена заблуда, и все в този дух. Ако успеем да постигнем и честване на общи празници и герои, стъпка по стъпка, дипломатично и без емоции, можем да преглътнем паметниците на наши исторически личности в Скопие. Ами общи са, независимо какво пише на тях, тактично измислено, за да се избегнат наши негативни реакции. Ако намерим начин и у нас да изградим паметници на същите и други наши герои, макар и не толкова помпозни, просто няма да има за какво да се дразним някак на уж дребно.
Тези "дребни камъчета" определено няма да обърнат колата. Защото политиката в този регион не е "за дребно" и често е въпрос за оцеляване. А щом външният министър Попоски казва, че филмът "Трето полувреме" е просто любовна история, спокойно можем да го попитаме дали не става въпрос за пари, каквито слухове се носят сред познавачи на подобни ситуации.
Важното е, че има диалог, че хората от двете страни на границата си пътуват и най-вече се подсмиват на разни недоразумения, които сътворяват местни управници в името на криворазбрани интереси. На държавно ниво с едно око трябва да се гледа към населението. И в двете страни то е посочило пътя. Другото може да се окаже просто дим, след който с повече търпение да станем практични европейци, заедно. По Алековски, но не съвсем.
Договор за добросъседство с Македония трябва да има, ще има, той ще бъде базиран на декларацията от 1999 г. и ние сме убедени, че това е добрият европейски подход. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в интервю за БНР и припомни, че България винаги е помагала на Македония.