Турски сигнали от Стокхолм

В навечерието на традиционната пролетна среща на върха в Брюксел, където лидерите на страните-членки на ЕС дебатираха икономическата политика на съюза, президентът на Турция Гюл при свое изказване пред парламента на Швеция направи кратък анализ на ситуацията в Европа. Той изрази мнение, че е необходим открит дебат за преодоляване различията в мненията на 27-те страни-членки на Евросъюза. Гюл даде поредния знак, че страната му не само следи внимателно европейските процеси, но и че Турция последователно отстоява своята амбициозна политика на лидерство не само на Балканите.
Европейските лидери в Брюксел на 14-15 март предпазливо коментираха, че въпреки многото работа на съюзно и национално ниво, икономическото възстановяване следствие кризата ще бъде нестабилно и стягането на коланите няма да бъде преустановено скоро. В това време президентът Гюл каза в Стокхолм, че подкрепя дебата на Европа за "различните скорости" и че ще е "стратегическо късогледство" от страна на ЕС да се дистанцира от Турция.
Като призова за открит и прозрачен дебат  в ЕС, той не пропусна възможността да подчертае, че "когато демокрацията се разширява в Близкия изток и Северна Африка и центърът на гравитацията на глобалната икономика се премества към Азия, ще бъде стратегическо късогледство Европа да се дистанцира от Турция, тъй като това ще има сериозни стратегически последици". Друг е въпросът, че Европа си има своите притеснения относно характера на процесите в посочения регион и страховете за прегръщане на управляващите в момента в страните в Близкия изток с радикалния ислям съвсем не са без основание.
В същата посока са и изказванията на външния министър на Турция проф. Давутоглу, който на 7 март в Лондон пред School of economics отхвърля европейските опасения с твърдението, че промените в арабския свят са просто демократични процеси.  Ни повече, ни по-малко.
Осезаем е натискът на Анкара за ускоряване на процеса за присъединяване към Европейския съюз и периодът на икономическата криза се оказа подходящ за целта. Личи старанието да се приемат законопроекти в духа на европейските ценности или да се променят съществуващи заради препоръки на Евросъюза. Дори истанбулската прокуратура е свалила обвиненията срещу продуцентите и двама водещи актьори от сериала "Великолепният век", които бяха подведени под отговорност след изразено отрицателно становище от страна на премиера Ердоган, че са представили в невярна светлина османската история и по този начин влияят отрицателно върху духа на нацията. Както се казва, творческата свобода и правото на собствено мнение, което е европейска ценност, има своето приложение в Турция. Така както президентът Гюл за първи път включва в официална своя делегация при посещение в чужбина представител на едно малцинство. Не кое да е, а на сирийска православна църква в лицето на викарий Филиксинос Юсуф Четин, който придружи  Гюл при гостуването в Швеция по покана на крал Карл Густав ХVI. Странно, но седалището на тази църква е в Дамаск, последователите са около 5 милиона души, но ги има и в Турция, а някои са емигрирали и в Швеция. А Анкара твърдо отстоява позиция срещу режима на Асад и подкрепя сирийската опозиция като упреква ЕС и САЩ, че не предприемат действия за официално въоръжаване на воюващите срещу Асад и не намират начин за военно решение на кървавия конфликт. Позиция, която се подкрепя и от Израел, който пък е в не особено дружелюбни отношения с Анкара, но е изправен пред опасност за сигурността си поради продължаващата разруха на Сирия и възможността конфликтът да се разпростре из региона. Това е Близкият изток!
Колкото и да сравнява проф. Давутоглу сирийския конфликт с този в Босна, колкото и да търси аналогия между Асад и Чаушеску, колкото и да призовава Европа да "не допуска и повтаря същите грешки", ситуацията е различна и наличието на ислямистки бойци, в т. ч. на "Ал Кайда" сред опозицията в Сирия и другите арабски страни не е в полза на твърденията му, че при война винаги има религиозни лозунги т. е. това, според него, не е засилено радикално ислямистко влияние в региона. Така както обявяването на свобода за носене на забрадки на обществени места не е връщане към забравени от времето на Ататюрк правила. Защото "някои несправедливи решения от времето преди да дойдем на власт бяха елиминирани", казва премиерът Ердоган и това включва стъпките за отмяна на закона за забрана да се носят забрадки в държавните училища и учреждения.
В Стокхолм обаче, където Турция търси подкрепа за своето членство в ЕС, президентът Гюл говори за ЕС като проект за мир и просперитет и за начините, по които трябва да се реши въпросът с различните мнения в съюза. Подчертава, че не всички страни-членки са за повече интеграция, особено по фискалната политика и смята, че откритият дебат в ЕС е единствено удачен. Този дебат ще доведе до формулировка отразяваща колективната мъдрост, защото "ЕС е проект, който е вървял напред след Втората световна война и никога не е регресирал, въпреки спирането понякога".
Важно е "тези въпроси да се дискутират с Турция, защото бъдещето на Европа ни засяга". ЕС трябва "да позволи на Турция да завърши успешно преговорния процес без изкуствено отлагане".
Явно благосклонното отношение на президента Оланд и на канцлера Меркел при неотдавна проведените срещи с премиера Ердоган съответно в Париж и Анкара са дали самочувствие на Анкара за активиране на проточилия се с години процес на кандидатстване за членство в Европейския съюз.
В тази връзка през последните дни в Турция се публикуват данни, че само 31% от емигрантите в Германия са турци, а за 4 години 193 хиляди от тях са се върнали в страната. Безработицата и дискриминацията са основните причини за този факт.
Изводът е, че Европа не трябва да се притеснява от прилив на турски граждани, ако отпаднат визите, защото дори хора със собственост в Германия се връщат в Турция. Според турските медии близо 3 млн. са турците в Германия и 1,2 млн. от тях са с немско гражданство, а общите приходи на турците там са 16,5 млрд. евро. В същото време 30% от тях са безработни, докато безработните германци са 5,9 процента. Подчертава се, че параноята в Европа относно турските гастарбайтери не е вярна, те просто са изключени от професионалния живот и не са желани на трудовата борса. Това е влиянието на засилващата се ислямофобия и наличието на неонацистки атаки срещу турците, дори и с немски паспорти.
С две думи Европа има проблеми, но те не са турски.
Турция е икономически стабилна и може да е полезна за Евросъюза. Дебатът в ЕС не е само за изход от кризата, фискалната политика, еврото и бъдещето. Дебатът по разширяването предстои, в т.ч. и за турското членство.
В Стокхолм, освен че откри институт за турски науки в университета, президентът Гюл бе откровено ясен за претенциите на страната си и целите, които са си поставили. Отговорът на ЕС определено няма да е лесен и бърз. Мненията са различни, фактически вече на 28 страни, светът стана много променлив, интересите разнопосочни, кризата не е отминала, геополитиката - понякога изненадваща.
За дебатите и прозрачните разговори обаче Гюл е прав. Това е европейският начин.