Казусът Сирия в началото на 2013-а

"Ако международният посредник за мир Лахдар Брахими не изкове трайно решение, в Сирия ще настъпи кървав хаос", каза руският външен министър Лавров в края на 2012 г. Каза го във време, когато световните агенции съобщават, че от март 2011 г. до ноември 2012 г. в Сирия са убити около 60 хил. души, без да уточняват това цивилни ли са, от армията на Асад ли са, от опозицията ли са. Сигурно няма значение, защото всички в крайна сметка са просто хора, а международната общност за сетен път доказа, че се е провалила по казуса Сирия. Самият Лахдар Брахими се опасява, че през 2013 г. убитите ще бъдат повече от 100 хил. - т.е. темпът се ускорява, а ожесточените сражения около Дамаск не предвещават скорошно примирие и дори не дават сигнал за някакъв изход от ситуацията.
Конфликтът продължава, но следящите ситуацията експерти по цял свят твърдят, че основните играчи разговарят, независимо, че все още са далеч едни от други в позициите си. Търсенето на международно решение не е преставало и за миг. Режимът на президента Асад прояви удивителна устойчивост в неблагоприятната за него среда, създадена от редица страни в Близкия изток. Според доклад на ООН участниците в този многопластов конфликт с непримирими противоречия са около 29 страни. Всички обаче си дават сметка, че ако не е твърдата подкрепа на страна като Иран с нейната ядрена програма, Асад нямаше да има възможността да се противопостави така твърдо на създадената опозиция и нейните покровители зад граница. Естествено, позицията на Русия и Китай, ветото им в Съвета за сигурност на ООН и последователните им доводи при разговори с играчите от другия отбор имат своето решаващо значение при търсенето на механизми за решаване на конфликта и недопускане на превръщането му в регионален. Президентските избори в САЩ отложиха взимането на крайни решения не само по отношение на Сирия, но и за Иран. Докато за шиитската държава на аятоласите всички анализатори в момента са категорични, че война в тази посока няма да има, за Сирия са по-въздържани и дори някои предвещават навлизане в даден момент на международни сили в страната, за да спрат насилието и кървавата братоубийствена "баня". САЩ дори приемат създаването на временно правителство и тонът на официалните им представители стана по-мек, когато изразяват становище за събитията в Сирия.
В същото време опозицията в страната е готова да приеме всяко решение за промяна на политическото управление в Дамаск, стига да не включва Асад и семейството му. Добавя се и "тези, които нараниха сирийския народ", каквото и да значи това. Говорителят на сирийската опозиционна организация "Национален съвет" Уамид Буми допълва на пресконференция в Истанбул, Турция, "Асад и семейството му да напуснат страната". Думите му са в пряка връзка с позицията на премиера на Турция Ердоган, който твърдо заявява: "Победата над тиранина Асад е близо, близо е помощта на Аллах".
Турция е пряко ангажирана в този конфликт, приема опозицията за официален представител на страната и има на територията си по границата със Сирия вече около 150 хил. сирийски бежанци. На тях Ердоган при свое посещение там казва: "Ние ще бъдем с вас до края".
Въпросът е какво ще стане, ако президентът Асад падне от власт или напусне страната. Кой идва на власт? Никой на този етап не дава ясен отговор. Дори Саудитска Арабия и съратниците й, които търсят механизми за махане на Асад и трудно преглъщат омекотения тон на САЩ. Дори при опасността от нарасналото влияние в сирийската опозиция на радикални ислямистки формирования, които съвсем не са за подценяване. Дори при неизяснената ситуация с различните етноси и различаващите се по изповядвана религия народи, населяващи от векове части от Сирия, които всъщност са около 25% от населението й.
Съобщава се за стълкновения в лагера за палестински бежанци "Ярмук" край Дамаск и за обстрелване на християнския район "Джерман", който също е около столицата. Десет процента кюрди живеят в северната част на страната и вече месеци устройват живота си самостоятелно. Кой може със сигурност да твърди каква е основната им и единна позиция по този т.нар. конфликт?
Пропагандата от двете страни на барикадата залива света с информации, които трудно могат да се разгадават. Има ли, няма ли задържани няколко турски летци на изтребители на летището в Алепо, където са позиционирани опозиционните сили? Естествено, турската страна отрича, но въоръжаването на опозицията не става от небето, а някои от наемниците се оказаха дори от "Ал Кайда".
Наистина ли Израел, а съответно и САЩ, нямат интерес да падне Асад, защото той след баща си е поддържал в спокойно състояние дълги години общата граница с Израел и е спазвал правилата на играта в региона? Доказал се е през годините като добър играч, но това ще му помогне ли сега? Армията му като цяло, независимо от някои бягства, не вижда алтернатива при опозицията и стои твърдо зад него. В същото време противниците му ще трябва да се борят и срещу Иран, а той не само създава свои съвременни оръжия, блокира за собственото си военно учение онзи важен за нефтените потоци Ормузки проток, но не пропуска да заяви, че САЩ са основен противник, докато прави задкулисни ходове.
Някои анализатори дори поддържат тезата, че има тайни контакти между Техеран и Вашингтон, докато Русия-Иран-Сирия поддържат стабилни отношения и близки позиции по тези въпроси. Иран има договор със Сирия за единна отбрана и той всеки момент може да се задейства.
Твърди се и за предвиждани за края на януари учения на въоръжените сили на Русия в акваторията на Средиземно и Черно море, в които ще участват  Северен, Балтийски, Черноморски и Тихоокеански флот на Руската федерация. "Цел е отработването на въпросите около създаването на съвместни сили извън пределите на Русия, планиране на използването им, както и изпълнението на съвместни действия". Това в допълнение на малкото руски кораби в Тартус, руската база в Сирия.
В същото време САЩ търсят алтернативни сили сред сирийците, които могат да поемат управлението, но дали ще ги намерят сред умерените алауити или сред другите умерени светски настроени етноси? Опитът от Ирак не е много окуражителен в тази посока, но никой не предвещава в момента разпадане на Сирия. Явно няма интерес от разпаднала се държава точно в този регион, точно в този момент, точно в проточилата се криза и при нерешен палестински въпрос. Предстоят избори и в Израел, а той определено няма потенциал сега да удари Иран, защото, ако го имаше, щеше да го направи.
"Тайните" разговори на Нетаняху с крал Абдулла II в Аман, Йордания, относно т.нар. сирийски химически арсенал и опасността да попадне в ислямистки радикални ръце като "Хизбула" например, дават повод да се мисли, че мирното споразумение от 1994 година между Йордания и Израел може да бъде идея за връзки, които да тушират нерешените близкоизточни проблеми.
Военното решение се изключва, още повече, че и Кери, новият държавен секретар на САЩ, е привърженик на преговори, на диалог и търсене на мирно решение на въпросите. Поне така се твърди във Вашингтон. Може би затова и Европа приветства избора му. Не че ще реши проблемите на Палестина или ще реши тази близкоизточна криза сам. Тези динамични въпроси са без развръзка вече десетилетия, но как ще се излезе от примката на ислямистите, които печелят всеки избор в Близкия изток след размириците там? Те са именно онзи непредсказуем процес в региона, за който всички говорят, но идеи нямат как да се регулира. Турция предлага, в позицията на регионален играч, своя модел на светска държава под неоспоримото влияние на мюсюлманската религия, но дали процесите и екстремистите в различните страни ще го позволят?
Близкият изток ще си остане повече от проблемен, а Сирия ще "ближе рани" дълго, защото разрушенията й са чудовищни. Дори и Асад да не е на власт. Да не говорим за отмъщението, което ще е новата й болка.