Илядо по Целзий или илядо по Фаренхайт

Роптание, люти закани, че дори и псувни: Докога сняг, докога дъжд, докога студ, докога вятър - то пролетта мина. Егати и времето!
И още: Има ли лято на тая земя, ще пекне ли най-сетне слънце, ще дойде ли някога ред за плаж, за море?
Дойде.
След което: Докога жега, докога суша, докога термометърът ще показва 35-40? Егати и лятото!
Ха, сега, де!
Ни така, ни - онака!
Няма угодия!
Че и термометърът излезе виновен. Може би защото той се появява пред премрежения от горещината поглед също като мираж в пустинята заедно с чаша портокалов сок или студен айрян, с таратор, в който плават, накълцани наситно орехи и копър, с парче диня или пъпеш, с малък вентилатор, сложен върху козирката на лятната шапка...
Всички тези видения трябва да омилостивят горещините и поне малко да свалят живака надолу. Но...
Всъщност кога и как е създаден термометърът, към който се е вторачил в жегите целокупният български народ с очакване и надежда сякаш термометърът е създаден да направлява времето, а не обратното.
Оказва се, че съществува вече над 400 години - изобретен е от Галилео Галилей през 1597-а, като в началото само определя кога градусите са по-ниски и кога - по-високи.
През 1612 г. в него е сложена скала.
Любопитно и много точно е разяснението за термометъра в знаменитата "Българска енциклопедия" на двамата братя лексикографи Никола Данчов и Иван Данчов. Тя е издадена преди 76 години, през 1936-а, в 11 000 екземпляра, от издателство "Ст. Атанасов" - София. И казва:
"В живота често погрешно се смята, че с термометъра се измерва количеството топлина; това последното се измерва с калориметър, а интензитетът на топлината, нейното напрежение в дадено тяло е температурата, която се измерва с термометъра. Направата на този уред се основава на факта, че някои тела, напр. живак, спирт и др., твърде правилно се разширяват от топлината. За определяне на основните точки на термометъра са послужили физическите константи на водата. Точката, при която тя замръзва, се смята за 0 градуса при термометрите на Целзий и Реомюр, а точката, при която водата кипи - за 100 градуса по Целзий и за 80 по Реомюр."
Тогава още не се е появила на бял свят книгата "451 градуса по Фаренхайт" на американския писател Рей Бредбъри (при тази температура хартията се самозапалва), но Братя Данчови предвидливо посочват:
"При термометъра на Фаренхайт 0 Целзиеви градуса отговарят на 32 градуса, а 100 - на 212 градуса".
  Трябва да добавим, че Фаренхайт е германец - Габриел Фаренхайт, и той прави първия термометър с живак. Това става през 1714 г. Откривателят решава, че от точката на замръзване, до точката на кипене на водата следва да има 180 градуса.
Целзий - Андерс Целзий - талантлив изобретател швед, създава своя термометър през 1742 г. Той мери до 100 градуса, но въпреки това става най-популярен в света, докато Фаренхайтовият се използва предимно в САЩ и Канада.
Съществува скала и на лорд Келвин, създадена през 1848 г. Лордът приема, че най-високата температура не може да бъде определена, за разлика от най-ниската. И тя е минус 273 градуса по Целзий, или минус 523 градуса по Фаренхайт. Така наречената Абсолютна нула. Образно казано, тогава всичко живо, че и мъртво дори, е замръзнало.
Думата термометър идва от гръцки и в превод ще рече топломер, т.е. уред, с който се измерва температурата на телата. В наше време е трудно да си представим живота без него, защото той е навсякъде: да се измери температурата на болния, да се провери температурата на въздуха, на водата, на почвата, да се определят много силни или много слаби температурни лъчения дори на огромни разстояния, да се направят и най-сложни изследвания в науката...
Твърде разпространени са разширителните термометри - било с течности като спирт или толуол, било с газ - хелий, водород, азот. Съществуват и биметални - две слепени метални пластинки с различно разширение.
Рече ли човек да се задълбочи в темата, ще научи, че има термометри от проводници или полупроводници, които измерват много високи и много ниски температури, от платина, електронни - те работят със сензори, и какви ли още не.
Само за една седмица - от 25 юни до 1 юли т.г. в САЩ са подобрени 2000 температурни рекорда и са изравнени още 1215! Според метеоролога Алекс Сосновски този огромен брой е необичаен и се обяснява с недостатъчната снежна покривка в края на зимата в американските равнини. Вместо да топи снега, слънчевата топлина загрява повърхността, в резултат на което се нагрява значително и въздухът.
Сосновски предсказва още температурни рекорди през юли и през август за разлика от други експерти, които предвиждат захлаждане и даже застудяване след изключителните горещини.
Кой ще се окаже прав и кой ще сбърка - ще видим. Както ще видим и дали у нас ще продължат сегашните жеги, а също и би ли могло за тях да важи американското обяснение.
- - - - -
В един от най-студените дни тази зима видях на улицата да проси очарователно цигане.
- Няма ли да премръзнеш навън в тоя кучи студ? - попитах го.
- Илядо градуса, бате, илядо градуса! Дай пет лева!
Дадох му, но те едва ли биха го стоплили. И като продължих по пътя си, помислих:
- Все пак цигането можеше да уточни илядо по Целзий или илядо по Фаренхайт.
Макар че в случая разликата нямаше значение...



Модерен термометър на неизвестен изобретател - при рязко сваляне на ципа температурата рязко се покачва

Лятна шапка с вентилатор на козирката, захранван от слънцето