Един род, балканска съдба

Не една фамилия в Пиринския край търпеливо чака, както го може от десетилетия, да види какво в крайна сметка ще се получи от т.нар. "вето" на България при определянето на дата за започване на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Няма как да е иначе, защото човешките драми от двете страни на границата, в т.ч. и от територията на Гърция, са болезнени и са оставили отпечатък върху няколко поколения. Както е при Гърменлиеви в Гоце Делчев, чийто дядо по бащина линия е дошъл през 1923 г. от Драма, Гърция, с двама сина, родени през 1912 и 1914 г., и е оставил в родното място жена си с децата Яна, Марика, Катерина и Тодор. Никога повече не ги видял, а търговията в Гоце Делчев потръгнала и дори съградили голяма къща, че и пивница към нея.
Да, ама политиката такава, че не можеш да си отидеш до Драма, не можеш да си вземеш оставените уж за малко жена и деца, не можеш да казваш, че това ти е родина, онова - също. Докато си жив, ще гледаш от нивите до границата, през бодливата тел, с премрежен поглед през сълзи ще споменаваш свидни имена и ще проклинаш и съдба, и политика, и управници. После ще обръщаш очи на запад и ще се молиш брат ти да е жив с децата. Защото той е тръгнал като теб, но с цялото си семейство, с двама сина, към старите земи, към Радовиш, и после няма как да дойде поне до Гоце Делчев, при свои. Границата и към Македония е с бодлива тел. В Драма са говорили един език, в Гоце Делчев същия, но с годините спомените избледняват, болката в сърцето остава до гроб. Остават и внуци, на които им връщат дядовите ниви и ресторант, а през 1995 г. отиват до Драма, за да потърсят живи роднини, ако има. Е, те са Гърманлис и са братовчеди, но пазят родовата памет и оттогава идват почти всяка година до Гоце Делчев, защото им е хубаво. Малко с езика е трудно, но се разбират. През последните години правят заедно най-вече туршии от кисели краставички, защото само тук са толкова вкусни, пък и евтини. После пренасят стотици буркани с обещанието, че следващия път ще отидат заедно до Скопие. Защото другите братовчеди са там, отдавна родата от Радовиш се е прехвърлила в столицата на Македония. Как са ги открили след толкова години и след като старите са отишли в по-добрия свят, без да дочакат махането на бодливата тел и без да се видят? Това си е отделна приказка. Просто внукът Гърменлиев от Гоце Делчев си записал през 1998 г. час при зъболекарката Гърменлиева от Скопие и вкаменил лицето й, като си казал името. Рядка фамилия, езикът почти еднакъв, пък и снагата позната. Прилича някак на дядо и така, открили се. И тя пази спомените на предците си, знае много, може би защото е останала в живота сама, но сега намира време да прескочи поне веднъж в годината до Гоце Делчев, защото там са повече от родата.
Така е в тази част на Балканите. Проклинат се съдба и политици, но "език на омразата" няма къде вече да ползваш. Кого да мразиш и къде, когато и в двете посоки имаш рода, а земите не са били чужди. Историята е на един род и няма как да се краде. Сега поне наследниците се виждат, без да са расли заедно, и не могат да си представят, че някой би им забранил да си пият заедно ракията и да им казва, че първо трябва да се подпише договор за добросъседско отношение, пък после да изглажда нерешените въпроси в ключови области, да прави съвместни заседания и накрая да прочетеш в някакъв вестник, че историята трябва да се остави на историците или да се пренапише през погледа на днешните тълкувания. Ама каква история? Гърменлиеви са повече от история. И отдавна са приели европейските ценности да гледат напред. Болката на дедите им ще си остане в родовата памет и едва ли някой от тях ще вдигне ръка срещу другите, независимо къде живеят. Те нямат нужда от идентичност, защото си се знаят кой кой е и откъде е.
Въпросът е дали тези от политиката ще съумеят да гледат на нещата с техните очи, за да вървят Балканите заедно в общ европейски коловоз. В края на 2012 г. Европа все пак доказа, че може да устоява на предизвикателствата на геополитиката и слуховете за предизвестената й смърт като ЕС са силно преувеличени. Да се изпуска такъв шанс за Балканите явно не е далновидно, казват като цяло и Гърменлиеви - от Драма, Гоце Делчев и Скопие. Въпрос на време и дано и политиците вече могат да си пият ракията заедно, но да мислят трезво. Защото родата най-после се събира, макар и през поколения.