27 ЯНУАРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН В ПАМЕТ НА ЖЕРТВИТЕ ОТ ХОЛОКОСТА.

Амнезията като бумеранг

Активен участник в Съпротивата, ръководил и провел известната акция по опожаряването на голям склад с кожуси, предназначени за хитлеристките войски. При провал на друга акция той е арестуван и осъден на смърт през пролетта на 1944 г. Оцелява поради настъплението на Червената армия в България. Завършва кинодраматургия в Москва. Анжел Вагенщайн е един от основоположниците на Националната ни кинематография. Автор на сценариите за реализираните у нас и в чужбина над 50 игрални, документални и анимационни филми. Много от тях са получили престижни национални и международни награди. Романите му освен в България са издадени на немски, руски, френски, испански, италиански, чешки, полски, английски (САЩ, Канада и Австралия) и иврит. Носител на Европейската награда за литература "Жан Моне", на годишната награда на парижката Сорбона, офицер на високите френски ордени "За заслуги" и "Орден на изкуствата и литературата". Кавалер на ордена "Стара планина" - I ст. И както неотдавна ДУМА съобщи, на  престижната италианска литературна награда "Аделина дела Пергола".



По инициатива на Федералната Дума на Руската федерация и с участието на Международното правозащитно движение "Свят без нацизъм" в Москва се състоя международна конференция под наслов "СВЯТ БЕЗ НАЦИЗЪМ - ГЛОБАЛНА ЗАДАЧА НА ЧОВЕЧСТВОТО". В работата на конференцията, в която участваха представители на 43 държави, лични покани за участие получиха проф. Велко Вълканов - почетен председател на Българския антифашистки съюз, историците акад. Георги Марков и доц. Искра Баева, както и писателят Анжел Вагенщайн. Той бе любезен да отговори на поставените му от Петър Бочуков въпроси:

- Каква беше същността на дискусията на авторитетния форум?

- Московската среща беше един впечатляващ заключителен акорд от програмата за отбелязване на 65-годишнината от края на Втората световна война и Нюрнбергския процес. Самият факт, че тя се състоя в пленарната зала на Федералното събрание на Руската федерация придаде на събитието особени, символни значения. То в никакъв случай не беше руска възпоменателна проява за отбелязване на великата победа над нацистка Германия - този форум бе предшестван от международните конференции "Уроците на Втората световна война и Холокоста" (Берлин, декември 2009 г.), "Резултатите от Втората световна война: жертви, праведници, освободители и палачи" (Рига 14-15 март 2010 г.), "Уроците от Втората световна война и Холокоста: ролята на средствата за масова информация срещу изопачаване историята на ХХ век" (Киев, 20-22 юни 2010 г.), както и Генералната асамблея на ООН в резолюцията си "Ликвидация на расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с нея нетърпимост" (Ню Йорк, 1 ноември 2010 г.)

- Странни са превратностите на съдбата. Съветският съюз спечели войната, но днес историята се пише от бившите му съюзници - отново победители, този път в "студената война". Объркването е пълно като към това се прибави реставрацията - пригласят им колаборационисти от бившите съветски републики в Прибалтика, а също и в Украйна. Как бяха оценени тези напомнящи за срамното минало прояви?


- Авторитетните международни конференции, които изредих, са принос към един осъвременен прочит на понятията нацизъм и неофашизъм, Холокост, антифашистка съпротива, расизъм и ксенофобия - изчистени от стари пропагандни наслоения, митове и идеологически деформации. В тях бе даден отпор срещу тенденциите, проявяващи се в някои държави, обществени среди и медии за реабилитация на нацизма или омаловажаване на неговите престъпления, отричане на Холокоста и Нюрнбергския съд, обръщането с хастара наопаки истината за ролята и героизма на партизанските движения в Европа. Осъдени бяха усилията за оневиняване и героизиране на откровени фашисти и фашистки организации, участвали активно на страната на Хитлеровия Трети Райх, възхвалата на колаборационисти като генерал Власов и неговите военни формирования, или обявения за герой на Украйна краен националист Степан Бандера. (Тук трябва да допълня един позитивен факт, едно изключение - тези дни украински съд обяви за невалиден указа, с който бившия президент Виктор Юшченко бе провазгласил сътрудника на нацистите през Втората световна война за герой на Украйна).  Явленията, за които говоря, протичат паралелно с унижения или дори преследвания на участници в антифашисткото движение, както например това става днес в Литва, с появата в медии и учебници на скандално фалшифицирана информация за Втората световна война, фашизма, антифашистката съпротива и узаконяване на сборищата от ветерани на местните есесовски формации. Специално внимание бе обърнато на тревожното разрастване на националистически прояви, които мимикрират под формата на футболни фенклубове, квази-патриотични партии и движения.

- Не се ли отдава прекалено голямо значение на този феномен, типичен в различна степен за всички съвременни общества?

- Подобно на спектакъл, организиран сякаш специално за скептиците, склонни да оценяват такива явления като една невинна ретроекзотика за пенсионери, обзети от носталгия по фашизма, която практически сякаш не представлява реална опасност, точно през дните на конференцията се състояха известните националистически безредици в Москва и някои други градове на Русия. Те, уви, бяха доста масови и далеч не пенсионерски, минаваха под будещи тревога бравурни лозунги от рода на "Русия за руснаците, Москва за московчани!", "Кавказци, пръждосайте се по дяволите!". Впечатли ме и един голям транспарант, който младите националисти гордо носеха из Останкино: "Патриотизмът не е фашизъм!". Съжалявам, че аз не можех да понеса моя изстрадан насрещен транспарант - "А национализмът, момчета, не е патриотизъм!".

- Конференции като Московската, свързани с тревожното нарастване на подобни явления се състояха в много страни. У нас в това отношение цари абсолютна летаргия.

- Така е, естествено възниква въпросът - през тези дни и месеци на равносметка къде сме ние, страната ни, историческата ни наука, българските медии. Засяга ли ни по някакъв начин историята на Втората световна война, участвали ли сме в нея и на чия страна, какви са събитията свързани с войната и разразили се в границите на родината ни, имало ли е в България фашизъм и съпротива срещу фашизма и в какво са се изразявали те? Какво всъщност представлява нашето партизанско движение - единствено по рода си сред страните- съюзнички на Хитлерова Германия? Или смазващо мнозинство наши млади хора смятат - както това се случи неотдавна при едно допитване в САЩ, - че през Втората световна война Щатите са воювали срещу Съветския Съюз. А знае ли днешната ни младеж срещу кого е воювало Царство България? Гражданите и медиите у нас знаят ли какво означава Холокост, имало ли е такъв в България, къде и как е действал в боево взаимодействие с нацисткия Вермахт български окупационен корпус? Защото мога да ти дам сто и един примера, че нямат достоверен отговор на тези въпроси дори сътрудници в такива водещи медии като радио "Хоризонт" и Националната ни телевизия!

- Ти си не само свидетел, но и активен участник в събитията от онова ужасно време. Каква е твоята истина за фашисткото поведение на българските окупационни сили в някои части на Балканите в годините на войната?

- Първо нека се запитаме защо във всеобщата трагедия, свързана с нацистките лагери на смъртта, толкова се подчертава именно Холокост, така да се каже - промишленото унищожение на евреите от всички окупирани страни. Защото там, в лагерите, са гинели и руснаци, и поляци, и французи, и въобще хора от всякакви националности. Така е, понятието Холокост, или както напоследък се утвърждава оригиналното библейско название Шоа, "всеизгаряне", всеобщо унищожение, засяга само евреите. А еврейската кръв не е по-различна или по-ценна, тя прилича на всяка друга. Разликата е, че докато нацистите са изпращали в лагерите своите врагове или пленници, но не са имали планове за унищожение на самата френска или полска, или каквато и да било друга нация, една налудничава идея, която отначало бе изгонването на евреите от Европа, по-късно прерасна в строго разработени графици за депортация и тоталното унищожаване на целия еврейски етнос - идея, която те фанатично следваха дори тогава, когато Съветската армия неудържимо напредваше към Берлин. Затова в газовите камери и крематориумите са унищожени, в числото на шестте милиона евреи, над един и половина милиона еврейски деца. Никакви други деца - само еврейски. Това се нарича Шоа!
Питаш - имало ли е в България подобно явление? Без да драматизирам българската страница от този нацистки апокалипсис, позволи ми един цитат, за да не си губим времето: "Българското правителство е особено удовлетворено от вашата помощ еврейският въпрос в България най-сетне да намери своето окончателно решение. Българското правителство ще бъде благодарно, ако германското правителство ни предостави подробни планове от депортацията на румънските евреи, за да бъдат взети и в България съответните мерки за решаване на посочения горе въпрос. Българското правителство е по принцип готово да заплати разноските по депортацията на евреите, но е на мнение, че исканата сума от 250 райхсмарки на човек е твърде висока".
Подписано е от тогавашния председател на Министерския съвет проф. Богдан Филов. В прослава на светлата му памет неотдавна искаха да нарекат на негово име и една столична улица. Слава богу, че и в България, и в Израел има хора, които все още не са поразени от амнезия и инициативата бе осуетена. 

- Писмото на Филов е едно пожелание, но нали все пак самата депортация не се е състояла?

- Така ли мислиш? В ранното утро на 4 март 1943 г. редовна българска полиция, подпомогната от цивилни лица и под наблюдението на специално пристигналия от София главен комисар по еврейските въпроси Александър Белев, прибира 7148 български граждани от еврейски произход в градовете Скопие, Битоля, Щип, Гевгели, Велес, Враня и Удово - тогава в границите на Царство България, и след като ги държи арестувани около три седмици, на 22, 25 и 29 март ги предава на границата в три ешелона в ръцете на немците. Първите два ешелона са отпратени в лагера на смъртта Катовице, а третият в Треблинка. Преди това, на 11 март същата година, българските власти прибират като "нежелани чужденци" 4221 евреи от Драма, Серес, Дедеагач, Гюмюрджина, Кавала, Ксанти и остров Тасос, тогава в присъединената към Царство България Беломорска Тракия. Вдигнати от леглата си през нощта, полуголи, те биват докарани в откритите вагончета на действащата тогава теснолейка Демир Хисар (Сидирокастро) - Крупник, в опразнени тютюневи складове и едно училище в Дупница и Горна Джумая (Благоевград). Десетина дни по-късно те са превозени в конски вагони на БДЖ и предадени на немците в пристанище Лом, откъдето поемат през Виена по пътя, от който няма връщане. Специални български "тричленки" правят протоколи на изоставеното от евреите и конфискувано имущество. Поименният състав на комисиите е известен, съхранени в архивите са и описаните конфискации - остава завинаги неизвестно какво е останало ограбено от самите тричленки. Защото жертвите ги няма, за да предявят своите претенции!
Общо депортирани от българските власти са 11,369 души, от които след войната по домовете си се завръщат 8, за които Германия следва да върне по 250 райхсмарки на човек за несвършената работа! Та ставаше дума за това, имало ли е в България фашизъм и Холокост. Имало е. Вярно - мъничък в сравнение със случилото се другаде, домашен, без много шум. И при това става дума за евреи от новоприсъединени области - все пак нали не са наши хора от вътрешността на страната!
Трябва да се добави, че в операцията по залавянето и до предаването на депортираните на границата евреи не е участвал нито един германски войник, а изпратеният от Берлин по българско настоятелно искане съветник по "окончателното решение на еврейския въпрос" Теодор Данекер, помощник на Айхман, прекарва тези дни на ски в Чам Кория (Боровец). По-късно Данекер е осъден във Франция и разстрелян заради същите деяния, за които в България днес реабилитират.

- Малко се знае и говори у нас за тази "домашна" операция.

- Малко се знае и за срамния факт, че страната ни първа в Европа след нацистка Германия и фашистка Италия е приела антисемитския Закон за защита на нацията, узаконил преследванията, пълната забрана за пътуване, полицейския час, униженията, тоталната конфискация на еврейските имоти, изселването на 25 хиляди евреи от столицата, еврейските лагери за принудителен труд, в които са прибрани всички еврейски мъже от 18 до 58-годишна възраст. Малко се знае и за историческия факт, че в Кайлъка край Плевен и в Сомовит на Дунава е имало специални еврейски концентрационни лагери. Че еврейските юноши години наред не са имали право да продължат образованието си, че е било забранено на всички евреи да напускат квартала, където са изселени, да минават през центъра на града, да посещават кина, театри, ресторанти и всякакви други обществени заведения, че в Пловдив например евреите са имали правото само два часа дневно да излизат на улицата, и то само в своя квартал. Кое действие от тази драма познават три поколения българи, освен това, че всички бащи и деди на сегашните млади хора, всички като един, дружно - от цар и правителство до последния фашист, в трогателно единомислие, непознато иначе в раздирана от противоречия и кървави конфликти България, са спасили евреите?
Да, знаят се праведниците, достойно и храбро защитили българските евреи! Те имат имена - както и грешниците. "Всекиму своето" - така е писано над портала на Освиенцим! Днес знае ли се каква роля за еврейското унижение и психологическа подготовка за унищожението им имат предците на мнозина днешни "демократи", преки идейни, а нерядко и генетични наследници на фашисткия Съюз на българските национални легиони и родствените му "родолюбиви" организации като мрачните орди на РНБ (Ратници за напредъка на българщината)? Не изключвам от този патриотичен списък от спасители идейните следовници на удушвача поручик Порков, "черните капитани" и цялата им полиция и жандармерия, нежно влюбения в евреите и комунистите фашистки Съюз на запасните офицери, както и касапите от ловните дружини (за несведующите, не става дума за лов на зайци!).
Знае ли се все още какво се е случило при Курската дъга между 3 юли и 23 август 1943 г. и има ли катастрофалният германски разгром там, превърнал се в повратна точка на цялата война и отворил на Съветската армия пътя към Балканите, някакво отношение към суматохата, настъпила в управленските среди у нас? А и безпътицата след смъртта на Борис Трети, паниката и объркването, настъпили с разрушаването на София от англо-американската авиация и яростните предупреждения към българските управници от страна на антихитлеристката коалиция и лично от Чърчил за тежката разплата, която ги чака? А какво се знае за умилителните усилия на властите ни, предчувствайки неумолимо наближаващия край, да се представят за добри момчета на тайните преговори за сепаративен мир в Кайро - един отчаян опит да се измъкнат от капана, в който сами натресоха и себе си, и България? И пр. Защото това са решаващите фактори, които предопределиха положителния епилог на еврейската драма, постепенно превърната от леви и десни манипулатори в розова оперета за щастливо и като по чудо спасени от всенародната любов люде. Чувал съм често да възразяват: "Е, да, имало е и безобразия, но в края на краищата трябва да сте благодарни, че сте спасени. Защото добре знаете какво е ставало по други места с евреите". Това е равносилно да кажеш на една пребита и изнасилена жена "Благодари на изнасилника, че те е оставил жива. Защото знаеш как е завършвало това при други случаи". Гади ми се, като си помисля за това цинично и хвалебствено отношение към фашисткото насилие, превърнало се в нещо като национална кауза, което чувам и от среди, които се самоопределят като леви и антифашистки. Да, всекиму своето! Поклон пред Светия синод на българската православна църква, поклон пред храбрите мъже и жени, застъпили се в защита на своите съграждани евреи, признателност към всички обикновени хора - просто съседи, колеги, познати, млекаря от ъгъла, които не допуснаха отровата на антисемитизма да засегне сърцата им и помагаха на съгражданите си със жълти звезди на гърдите кой както може в трудния час.

- Обикновено за подобни престъпни деяния се извиняват не виновните, а невинните - за да се разграничат от престъпниците и опазят честта и доброто име на страната си. Някой извинил ли се е?

- Преди всичко има присъди на Народния съд, част от които - особено на ония, които носят основната политическа вина, сега са отменени от Върховния съд, а осъдените - реабилитирани. Другите престъпници с ефективни присъди днес минават за невинни жертви на комунизма. Впрочем наред с наистина незаслужено репресираните, на които БКП дължи все още неполучено извинение, поне половината от имената на "жертви" на народните съдилища и комунистическия терор, вписани на паметната стена в парка на НДК, са от фашистката кръвна група, но много кръвна! Там впрочем прочетох и името на моя личен полицейски мъчител, потрошил ребрата и погубил младостта на десетки антифашисти - и той днес се оказва жертва на комунизма! А поне да се опиташ да обясниш на младите хора какъв е бил общественият климат в първите месеци след войната е важно - тогава ще стане ясно защо в иначе толерантна Франция са издадени почти 20 хиляди смъртни присъди срещу колаборационисти, а в Италия без присъди са убити - според някои документи - около 17 хиляди активни сътрудници на репресивните структури на фашистката власт. Самият той, вождът, "Дуче" Мусолини, е бил окачен позорно обесен с главата надолу на електрически стълб! Ако човек не е разбрал от какво кърваво стълпотворение тогава е излизала Европа, с каква ярост и жажда за възмездие, не е в състояние да присъжда днес, от топлия си кабинет, оценки за случилото се тогава. И ако не го оправдава, той би могъл, при добра воля, поне да си го обясни.
А на въпроса ти за извинението: досега никое правителство, нито ляво, нито дясно, нито шарено, по никакъв повод, не се е извинило от името на България на евреите - както на тези от "вътрешността", така и на потомците на унищожените македонски и беломорски евреи. За подобен акт се иска мъжество, чувство за национално или верско достойнство, политическа култура и категорично разграничаване от фашизма. Така постъпиха личности от мащаба на папа Йоан-Павел Втори, който от името на Ватикана се извини дори за бедите, сторени на евреите по време на кръстоносните походи, антифашистът Вили Бранд, който, паднал на колене в Освиенцим, се извини от името на Германия. Уязви ли достойнството на Франция Жак Ширак, който след новите разкрития за участие на френската полиция при депортациите, се извини от името на републиката, или обратно - с този си акт той още повече подчерта моралната сила и гордото величие на страната си! Но това са политици от друг мащаб, с друга представа за национален интерес и от друг цивилизационен пояс, които добре знаят, че изречената истина, дори и най-горчивата, е лечителен катарзис за нацията, че лъжата и заблудата никога не са помагали за славата на една държава, а подметеният под чергата боклук рано или късно ще завони. Днешна Германия е пример за последователен антифашизъм поради такъв катарзис, с дълбоки корени в душите на младите поколения, а може би и поради това, че първият филм, заснет сред още димящите руини на Третия райх се наричаше "Убийците са между нас".

- И накрая - каква е историческата равносметка за нацията ни от тази най-страшна война в история на човечеството?

- Уви, и на тази годишнина, отбелязвана от демократичния свят, никой у нас няма да постави тези и подобни въпроси, които времето изкристализира и уточни, и никой няма да потърси закъснелите отговори, също така коригирани и изчистени от налепи и измислици. Имунната система на нацията ни е разградена, хората са поразени от политически далтонизъм и вече не различават ляво от дясно, нито опознават белезите на национализма като подстъпи към фашизма; на тях ден и нощ се натрапва моделът на политическото насилие в България, започнало с властта на комунистите. Никой отдавна не е чувал и думичка за фашистката кървава вакханалия, сякаш през войната и преди нея - от времената на случайно убитите не от комунисти Стамболов и Стамболийски, до влизането на Съветската армия в страната ни, народът ни е живял идилично, в романтична национална хармония. Не прави достатъчно в името на истината и самата социалистическа партия. Апатията и липсата на адекватна реакция при оклеветяването или фалшифицирането на нашето минало, загубената чувствителност към недопустими за една историческа партия идейни компромиси в името на безпринципни коалиции, естествено водят до идеологическа аморфност, при която и в нейните редици лесно никнат отровните цветя на съвременния генномодифициран национализъм. И през тази юбилейна година нацията ни няма да узнае сложната истина за онова време и от медиите - те, както винаги, ще бъдат вторачени в силиконовите гърди на Памела Андерсън.

- Според теб излиза, че знанията ни по история се непълни или изкривени.

- Не очаквай, че сега ще ти дам възможните отговори на драматичните исторически въпроси - имало ли е фашизъм в България, имало ли е у нас Холокост, бандити и терористи ли са били партизаните, родолюбец ли е полицаят Гешев, терорист ли е инквизираният от него Никола Вапцаров, велик патриот ли е генерал Иван Вълков и каква е вината на убитите от него Гео Милев и Йосиф Хербст. И на поклонението си при Освиенцим имала ли е госпожа Цецка Цачева хал-хабер от това, което се е случило с евреите в България, като е подарила три горди документа за спасяването им, но не се и сетила да предостави заради честта и достойнството на страната си поне други два - за унищожените в газовите камери македонски и беломорски евреи. И прочее. Обръгнал съм и въобще не ми се спори със съвременните ятаци на фашизма. Помниш ли го оня виц за равина, когото попитали каква е формата на Земята. Земята е кълбо - казал равинът. А евреите, по натура скептични и свадливи люде, го заяли: защо кълбо, как така кълбо, можеш ли да го докажеш? На което равинът миролюбиво отвърнал: "Добре де, нека е куб. Аз споря ли?"
Та и аз сега споря ли? Нека е, както кажеш.