Комсомолът "излезе от нас", ние от него - не можем...

Паметна беше срещата на хората от комсомолските структури и младежките организации до 1989 г. Нарекохме я "Извънредна конференция" на Софийската градска организация на ДКМС, и макар че абревиатурата за много хора не означава вече нищо, в нея има и младост, и комунистически, и Димитровски, а и съюз - неща, които няма как да изчезнат от паметта и съзнанието на стотици хиляди хора...
"Почти анонимни", двайсетина ентусиасти направиха възможна срещата - идваха на оперативки, уточняваха, агитираха, издирваха, пиеха по кафе и чай и... осъществиха поредната комсомолска инициатива. Едни - малко променени, други - уморени и не съвсем здрави, почти седемстотин души се събраха като "делегати" на събитието, което имаше една-единствена точка в дневния си ред - да срещнат умилението в искрящите очи на хора, с които са работили преди 30-40 години в редиците на Комсомола. Тогава ни обединяваха мечтите и животът ни мина под чисто и свято знаме. Герб ни бяха приятелството, добрината.
При първата среща изпяхме наздравицата за приятелството, изиграхме комсомолското си хоро, попяхме и... конференцията продължава.
Второто заседание ще е на 24 ноември, сряда, от 18 ч. в зала "България". Преди години там организирахме младежките столични увеселения - новогодишни, пролетни, абитурентски балове. На сцената заставаха Йорданка Кузманова и Апостол Карамитев, Коста Цонев, артистите от Сатиричния театър Нейчо Попов, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Никола Анастасов, Татяна Лолова, Хиндо Касимов, Васил Попов, Димитър Манчев, Саркис Мухибян, Лео Конфорти, Коста Карагеоргиев, Климент Денчев, Вели Чаушев, Гинка Станчева, Милчо Червенков, пееха Лили Иванова и Емил Димитров, Буфосинхронистите. Викторини, състезания, изненади, танци събираха младостта на София и оставяха трайни спомени от силно и емоционално преживяване. През ноември тези, които организираха срещите, отново ще се съберат на чаша вино с приятели, на концерт - пак за приятелството, в залата на своите спомени.
И ще отпият глътка за онези, които вече не са между живите, но нали, както пеехме, и още помним - животът се измерва не с години, а с дирята, оставена след нас...