Кой е Франция?
/ брой: 289
Марин льо Пен загуби всичките си позиции в надпреварата на регионалните избори във Франция. Голяма част от французите въздъхнаха облекчено. Особено след като видяха, че двете традиционни партии, разположени диаметрално върху политическата платформа на съвременната Френска република, в крайна сметка са по-малкото "зло".
В контекста на понятието "обединена Европа" обаче вече е много трудно да си представим като събирателно понятие какво всъщност представлява "злото", което се привижда на европейските политици в лицето на новопоявилите се крайнодесни и крайнолеви движения и партии. Партии, наричани как ли не, но същевременно и носещи крайни оценки за смисъла на понятия като евроскептицизъм, ултранационализъм, ксенофобия, либерализъм, консерватизъм, нови порядки, и още нещо най-важно - национален суверенитет. Все теми, които днес до голяма степен вълнуват Европа. Последната е особено важна, ако се отчете, че "Националният фронт" на Льо Пен открито посочи, че разделението във френското общество вече не е между леви и десни, а по-скоро между "патриоти и мондиалисти". Мондиалистите - радетели на претопяването на Франция и на народа й в една глобална магма, и патриотите, вярващи, че страната в своята цялост все пак си остава най-сигурното защитено пространство за французите. Двете сили влязоха в решителен политически двубой. И се оказа, че е много спорно всъщност кой кой е.
Интересното в случая е, че г-жа Марин льо Пен не видя в наричания от медиите "пълен разгром" повод за безпокойство. Нещо повече - тя предизвикателно обяви, че "нищо не може да ни спре сега". Ясно е, че се е устремила към президентската власт, а дълбоко разединеното вече общество (на коренните французи и на неприелите "аромата на Франция" пришълци) очевидно рано или късно ще се сблъска с тази болезнена нужда - да избира. За въздишките на облекчение май е рано...