Клоунада

Съвсем друго си е, ако успееш да обяздиш наведнъж 27 берберски коня, да си посръбваш от прословутото капучино, което сервират единствено на площад Кампо де Фиори, и да изпращаш на слисаната от изумление римска тълпа, щъкаща около Пиаца Навона, купища въздушни целувки. Не е трудно, както ни показа Муамар Кадафи в Рим. Новият любимец на Италия. Всъщност... май не на Италия, а на друг един също "любимец". На Берлускони.
Ако може да се вярва на непредубедени международни светски репортери, нека се взрем как те съвсем честно описват двамата мастити лидери. Описват ги като много различни в много отношения, например във възгледите им за религията и пластичната хирургия. Но това, което ги единява съвсем безпорно, е, че двамината са революционери в използването на арсенал от шутовски изпълнения като основно и ефективно оръжие за масово разсейване. Досещате се - разсейване от кризите, от социалните напрежения, от безработицата, от натрупаните негативи, свързани с правата на хората или малцинствените емигрантски групи, от... и т.н. А може би бутафорната в крайна сметка клоунада има една твърде завоалирана цел? Би било странно, ако такава цел няма.
Първият, яхнал жребците, тръгна открито да сее ислям из Европа. При това с наглост и недвусмислено самочувствие, рядко срещани в съвременния свят. И отиде при това доста напред, добавяйки към религиозните, и господ знае какви още щения, и мераците си Европа да се откупува с милиарди заради благосклонността му да играе ролята на пръв пазвантин пред дверите европейски, обсаждани от африканци... От същите тези, за чиито политически предводител се представяше в качеството си на председател на Африканския съюз "новият любимец на Италия". Вторият, глух за словата на Кадафи, успя да изтръгне от сърцето си само приказки за магистрали, петроли, репарации... Без да защити, макар и с жест, Европа. Подобно на клоун на пределна възраст, забравил в мига на собствената си кулминация на коя арена се е завръткал.
А Европа, горката?