"Ирански" дилеми
/ брой: 160
Това, което възбуждаше света през последното десетилетие, но оставаше донякъде в периферията на информационните потоци, се случи. След близо двадесет месеца сагата с трудните преговори на петте велики сили плюс Германия с официален Техеран за стопиране на ядрената програма и на амбициите на Ислямската държава да се превърне във военна ядрена сила май приключи във Виена. С нещо повече от тривиално споразумение.
Нека го кажем направо - градивните позиции (макар и трудно достигнати от Запада) на преговарящите, в крайна сметка доведоха до възможността Европа, а и не само тя, отново да усети аромата на иранския петрол. Според някои анализатори това ще позволи на Стария континент донякъде да намали зависимостта си от руските енергийни доставки, или поне да извоюва намаление на цените им. Поне засега.
На управляващите в Техеран, чиито идеи за издигането на страната към позицията на лидер в ислямския свят, очевидно им стана пределно ясно, че светът днес е друг. Замръзналата икономика на Иран, довела до тотален застой в развитието на страната благодарение на санкциите, е на път да бъде подгрята наново. На практика това означава не само петролни доставки от Иран, а и далеч по-широкомащабно поле за инвестиции в ислямската страна. От друга страна, неумелият опит за метеж в панислямското пространство, наречен "Арабска пролет", възраждането на емиратските мераци за световно господство в лицето на "Ислямска държава", при това не само в региона, очевидно остана поредната, но този път "европейска и световна", дилема за разрешаване.
Европейците не може да не съзнават, че Иран може да изиграе особено важна роля. Но за това във Виена май не се говореше публично...