Интересът и парите излязоха срещу българщината

Съни Сънински е артистичният псевдоним на режисьора Александър Иванов. През 1994 г. той завършва актьорско майсторство и режисура за куклен театър в НАТФИЗ. Специализира кинорежисура и кинодраматургия при проф. Людмил Стайков и проф. Борислав Пунчев. Има завършен мастер клас в Русия под ръководството на Никита Михалков и специализации в Оксфорд и Охайо, САЩ. Създател е на Образователен театър (1995 г.) и на проекта "България на длан" (2004 г.). Носител на множество международни и национални награди.

"Някога Царевец е бил превзет, защото някой е отворил малката вратичка, сега това се повтаря..."

- Г-н Сънински, паркове с миниатюри на забележителности никнат като гъби из страната.  Във Велико Търново беше отворен "Търновград - духът на хилядолетна история", в Бургас Общинският съвет обсъжда парк "Европа" с макети на европейски забележителности. В Стрелча има такъв парк, правен по европроект. Вие имате ли някаква съпричастност към тези проекти?
- Към украинската инвестиция във Велико Търново нямаме никаква съпричастност. Към бургаската идея имаме до толкова, доколкото преди две години "България на длан" гостуваше в Бургас и разговаряхме с кмета тогава г-н Николов, че би могло да се направи такъв парк, когато търсехме място за нашия парк. В Стрелча нямаме никакво отношение, но "България на длан" е проект на 12 години с макетите на закрито, така че се знае от доста хора. В Стрелча има силни разминавания с мащабите, той е доста по-мъничък и концепцията е съвсем различна. Във всички останали паркове, които никнат като гъби, концепция няма, те са просто едни касички като цяло. Единственият проект, който имаше концепция, който имаше идеята за презентация на България, за нейното многообразие, беше именно "България на длан" и неслучайно нашият проект е под егидата на ЮНЕСКО.
- Разкажете как започна "България на длан", защото много хора могат да останат с впечатление, че във Велико Търново сте вие.
- "България на длан", първо, е проект, който е на 12 години, той започна с макети на сгради през 2004 г. и беше открит в София. От 2004  досега ние пътуваме и увеличаваме колекцията от макети. Започнахме с 9 макета, в момента имаме към 26-27, от които 24 се показват. Но тъй като те са големи, пътуващата експозиция вече е много сложно начинание, затова през 2014-а решихме да направим парк с макети на открито и започнахме тази инициатива. През 215 г. я представихме на пресконференция, 2016-а открихме инициативния комитет, започнахме да каним различни организации и хора. През 2017-а вече избрахме проекта и мястото, поканихме архитекти, започнахме дарителската кампания и досега практически тече събирането на средства. И тъй като решихме всичко да направим като обществен проект, т.е. да се включат много организации и хора, българи, чужденци, посолства, т.е. всички по някакъв начин да бъдат съпричастни, това ни отне много време. Според нас такива проекти трябва да бъдат обществени, т.е. те трябва да бъдат кауза. Оказа се обаче, че това не е точно така, т.е. някои гледат на това като на бизнес и някак се яхнаха върху нашата платформа, съвсем без никакви притеснения преписаха всичко, което ние толкова години се опитваме да избистрим и като избор на обекти, и като концепция. Което е тъжно. Но "България на длан" има инициативен комитет от страшно много хора, обществени организации, така че сама по себе си сега има много възможности за развитие.
- Концепцията на "България на длан" е да покажете българските светини, разположени на картата на България, нали така? Докато онова, което е направено във Велико Търново, са някакви неща, сложени някъде.
- Точно така. Има много неясни въпроси по отношение на проекта във Велико Търново. Но лошото кое е? Че тези хора, украинците, дойдоха, разгледаха "България на длан", видяха какво могат да направят и започнаха. Концепцията на "България на длан" е не само да покаже България и да я презентира, а някак си да общува с децата, да образова, да води така или иначе някакви образователни открити уроци и да бъде в контекста на цялото културно наследство въобще на света. Така че картата на България беше само начало, т.е. ние смятаме след това да продължим и извън картата на България. Освен реките, освен алейната мрежа, идеята беше по някакъв начин човек да се усети като част именно от собствената си държава. Но това не е загубено. В случая сега видяхме един друг модел, бизнес модел с неясен произход на парите, с просто нахвърляни едни макети на едно място, неясно как дадени.
- Скъпо ли е изготвянето на макетите?
- Много е скъпо. Един макет може да стигне до 100 000 евро. Направените от нас досега не са за външна експозиция, точно затова беше дарителската кампания, за да може да наберем средства и да се произведат макети за открито.
- От какъв материал са направени макетите на "България на длан", които се експонират на закрито?
- Те са от същия материал, който "инвеститорите" във Велико Търново експонират на открито. Те го наричат "специални пластмаси", но това си е едно живо ПВЦ. Точно заради това тези хора, ние ги познаваме, са отритнати в световен мащаб от всички конкурси. Те никъде не печелят конкурси за направа на макети.
- Те къде правят макетите?
- В Грузия, в Украйна.
- А вие къде правихте макетите си?
- В България.
- Кое е различното в изработката на макетите за експозиция на открито и на закрито?
- Различното е в материала. Ние работим със съвсем друга технология, белгийска. Работим основно със смоли, които издържат по 20 години. Пластмасите, от които са направени макетите в Търново, след три години ще се разлетят, но тогава вече ще е късно. Това е - Министерството е предпочело да захрани чуждестранни творци някъде си, а не даде рамо да се направят тези неща в България. Това, което виждаме в момента и сме силно притеснени, е, че някакви други хора от някакви други държави, както се казва, се грижат, условно казано, за нашето културно наследство. Това първо. Второ, за нас е изключително неприемливо въобще чуждестранни инвеститори да се занимават с презентацията на България и въобще с представяне на културното ни наследство. Този толкова ценен ресурс трябва да бъде приоритет на български специалисти, на български творци. Обикновеният посетител не знам дали би могъл да направи разлика, но детайлизацията и изработката на макетите има огромно значение - как е направена и от кого. Да не говорим, че тук има някои безумия. Например макетът на "Царевец" е толкова лош, толкова ужасен, че аз не знам как самите търновци го гледат. Макети като "Рилският манастир", като "Асенова крепост" просто абсолютно различно са пресъздадени, че даже променят усещането за тези обекти. Именно заради това ние търсим отговорност кой от Министерството на културата е дал разрешение те да бъдат направени от чуждестранен инвеститор, на базата на каква експертиза, на базата на какви сертификати.
- "България на длан" получи ли някаква подкрепа от държавата?
- Това е най-тъжната работа. Ние искахме една минимална подкрепа и тя така и не дойде, а сега знаем и защо. Защото паралелно с това те са знаели, че има някакъв инвеститор, който ще го направи.
- Кметът на Велико Търново бе във вашия инициативен комитет, а кметът на Бургас, където тепърва ще правят подобен парк-атракцион?
- Той не е, но ние сме ходили и при него. Те припознават това като една възможност да се кандидатства по европейски програми и да се направи нещо, което има възвръщаемост. Досега над 10 години никой не ни обръщаше внимание, защото не виждаше смисъл от това, т.е. нямаше никакви икономически според тях печалби. Но най-лошото е, че кметът на Велико Търново беше допуснат до най-най-съществените детайли на проекта, защото все пак в Инициативния комитет има професори, има археолози, общественици, т.е. изборът на всички обекти беше внимателно балансиран, имаше концепция кои да бъдат направени в първия етап, кои във втория. Той знаеше защо се правят така и той изнесе цялата информация, това е най-тъжно. Както някога Царевец е бил превзет, защото някой е отворил малката вратичка, сега по някакъв начин това се повтаря във времето за нас.
- И трите проекта - в Стрелча, Велико Търново и Бургас са просто машини за пари. "Подобен тип паркове генерират годишен оборот в пъти повече от средствата, необходими за изграждането им", пише в обосновката на парка в Стрелча.
- Абсолютно. Ние това сме го виждали като възможност и затова сме искали участие и на Министерство на културата (МК) като партньор, защото то е принципал на всички тези сгради, които ние пресъздаваме в макети. То, давайки разрешенията, трябва да бъде участник в едно дружество. Това, първо е подход за финансиране на културата, второ, подход за презентация по определен начин, защото само Министерството на културата и ние самите можехме да дадем някаква посока на това как да представяме културното си наследство. Приходите, които могат да идват, можеха да бъдат част от бюджета на министерството или част от бюджета на самата организация, която прави проекта. В момента те гледат на това като на някакъв инвеститорски проект, в който група от 2-3 души могат просто да изкарват едни пари. Те абсолютно не виждат къде е общественият интерес и на гърба на културното наследство искат определена група хора да изкарват пари, което за нас е неприемливо. Но те не само идеята ни откраднаха. Те откраднаха цялата обществена енергия и най-лошото, че намериха вратичка и българин, който да ги преведе, нарушавайки десетки закони, за да се случи това нещо. И то не в който и да е град и то не от която и да е партия. Просто като с бащиния там са се държали.
- Вие спомняте ли си, че в миналия програмен период, имаше "възстановки" на крепостни стени с европари?
- Да, спомням си, т.нар. Кракраленд. Сега вече сме ние наред. Парковете с миниатюри на забележителности. Това по някакъв начин е и добре. Значи идеите ни отпреди 10-12 години  стигнаха до умовете на тези хора и вече са гледани по друг начин.
- Но колко по-хубаво щеше да бъде, ако  всички и тези от Инициативния комитет, вместо да правят грозни реплики на идеята, работеха за реализирането й.
- Липсата на диалог, първо от страна на кмета на Велико Търново, който абсолютно на своя глава изнася информация и започва да прави нещо, а не покани да речем Инициативния комитет или нас самите да каже: вижте, има тук една друга възможност. Ако той искаше този проект да се случи, да бъде българска кауза, щеше да го направи по друг начин, а не така вироглаво. Неговият модел на поведение издава две неща: първо, издава общия модел на поведение в държавата, второ, издава и един друг модел на поведение - това, че в България каузи не могат да бъдат защитавани, просто защото всички са взряни в цифрите. И когато си взрян само в печалбите, каузите обикновено не издържат. Аз тук искам веднага да кажа, че всеки проект има своя вътрешна морална граница и ако прескочиш тази граница, проектът се обезсмисля. Това се получава тук в момента. Моделът ще излезе от контрол и в крайна сметка всеки град ще има по един собствен парк.
- С миниатюри, които ще бъдат кич.
- Да, защото трябва да бъдат бързо произведени, евтини и да бъдат пласирани.
- Целта е да се изкарват пари. Но те паразитират върху идеята на "България на длан".
- Не само върху нашата идея, но и върху нашата реализация защото ние сме направили една изключително вълнуваща реализация, която е привлякла страшно много хора и в момента, като кажеш макети, всички си представят нашите макети. Обаче в един момент, като отидеш и видиш - "ама чакай, това е друго, тия са малко груби".
- Искате ли все още да реализирате проекта си по течението на р. Малък Искър при Правец?
- В момента всички варианти са на масата, включително и смяна на мястото защото пак казвам обществената кауза донякъде ми се струва, че е компрометирана. Ние, ако трябва да бъда честен, за да отговорим на този модел, който се налага, трябва хубаво да помислим как да го реализираме и къде. Защото само чрез сравненията човек може да направи разлика.
- Мястото, което сте избрали в околностите на Видраре, е великолепно.
- Около Малък Искър е много хубаво. Там са и местата на Апостола. Това е район, който е лишен от комерсиализъм, човек може да остане съм със себе си, с България. Но това са идеалистични наши подходи. Виждате как действат "инвеститорите". Другото нещо, което ни притеснява, е цената, която са определили общинарите за наем на такъв терен, липсата на конкурс, липсата на обяви за конкурс, а най-лошото е, че 4 месеца преди конкурса ние сме внесли писмо в общината до кмета и до Общинския съвет да бъдат прекратени тези техни действия в копирането или, ако бъдат продължени,  да бъдем поканени и ние в евентуален бъдещ конкурс. До днес нямаме отговор. Всеки си прави каквото си иска. Няма да се учудя ако утре, за да се увеличат инвестициите в България, поканим турски бизнесмени да ни правят паметници на Левски. Това ще се приеме за една добра инвестиция. Няма да се учудя и ако Общинският съвет във Велико Търново реши да прекрати договора на този "инвеститор" в един момент, защото е недоволен от състоянието на парка и някой друг изведнъж да го приватизира. Няма да се учудя от абсолютно нищо.
Срещу една обществена кауза, каквато беше "България на длан", сега излезе "инвеститорският" интерес, а ние се чудим защо недоволството в обществото става все по-голямо, защо доверието във властта пада. Точно заради това. Защото не се подкрепят каузи и инициативи, които тръгват отдолу, а се налагат инициативи в интерес на някого.
- При това не е ясно как се е стигнало до тях.
- Не е ясно как една фирма от Украйна, държава, която е във война, обявява, че ще инвестира 2 млн. Аз нямам логично обяснение. И това никой не го проверява, никой не иска гаранции, никой не гледа предмета на дейност на фирмата. Откъде са тези пари? Работата е там, че "инвеститорът" е работил, преди да има официалното разрешение, т.е. на него му е обещано. На нас през всичките тези 12 години никой не ни е предложил такова място, просто защото не сме украински или изобщо някакви "инвеститори". Всичко това в крайна сметка ерозира нашето общо  отношение и към културното наследство, и към бизнеса, и към средата. Но ние оставаме верни и благодарим на всички наши дарители и на всички, които са ни подкрепяли. Сега се събирахме няколко пъти Инициативния комитет и искахме да се разграничим, това беше първото и най-важно условие. Искаме да се разграничим първо от печалбари и "инвеститори", второ - от чуждестранни граждани, които презентират нашата история, и трето да се разграничим, защото не сме сигурни какъв е ефектът от това, което е направено. Ние не знаем какво ще се случи. Разграничаваме се и от община Велико Търново, и от модела на правене на подобни неща и запазваме правото си на отговор как ще продължим нашия проект. Защото ние можем да го направим, знаем как, ние имаме концепцията, въпросът е дали трябва да приемем и ние този модел, който ни се налага от държавата, или да продължим да упорстваме с нашия идеализъм. Това е сега големият въпрос.
- Защо не поискате помощ и подкрепа от обществото, от българите?
- Аз съм изплашен от случващото се, защото след като досега не е имало някакъв отклик... но пък подобна подкрепа може да бъде стимул.
- Много се надявам да продължите!