Еволюцията на корсета, или за култа към вечната женственост

Експертите са на мнение, че появата на първите корсети датира от антични времена. Но днес, във второто десетилетие на ХХI век, този детайл в облеклото от мъчител на телата на много суетни дами ненатрапчиво се превръща в един от най-актуалните модни акценти в женския гардероб. Нещо повече - корсетът привлича погледите на топ дизайнерите и те го издигат в култ като напълно самостоятелна част от тоалетите.
Учудващо широките каишки, многобройните връзки, оформящи тънка талия и перфектно деколте, разнообразието на колани присъстват почти във всяко ревю на големите имена в модата. Като корсаж от кожа или дебел плат се забелязва в моделите на Вивиан Уестууд, с бродерии от златни и блестящи нишки - в колекцията на Кристиан Лакроа, комплект от прозрачен шифон в цвят шампанско предлага Тиери Мюглер, а Баленсиаго - ефирни колани с връзки, само леко напомнящи корсет...
Дизайнерите като че ли не спират да демонстрират колко многолик и променлив е този моден акцент.

Понякога той е полупрозрачен и откровен, отличава се с дързост и агресивен сексапил. А друг път е представен като почти невинен и наивно старомоден детайл от облеклото. Корсетът е дреха-хамелеон, своебразна играчка за разкрепостените дизайнери и смелите представителки на нежния пол. Експертите са на мнение, че оформящият тялото модел е подходящ за абсолютно всички дами - за фините и закръглените, за високите и миньончетата, за фаталните красавици и целомъдрените гимназистки... Корсетът подчертава достойнствата и скрива недостатъците, едновременно облича и разголва, провокира и ограничава. Той се превръща в символ на вечната женственост, векове наред се завръща в женския гардероб и остава там не като аксесоар за половин ден, а се приема като изключително актуална модна тенденция, към която прекрасната част на човечеството като че ли изпитва перманентен култ...
Май няма друго дамско облекло, предизвикващо толкова многобройни и яростни спорове, каквито се наблюдават при корсета. Смята се, че първообразът му датира около 2600-1250 г. пр.н.е., когато повечето древни народи, населявали някои острови в Егейско море, започват да носят доста сложни за направа облекла. Тяхната кройка подчертавала всички характерни особености на човешкото тяло. Затова и жените, и мъжете се пристягали с широки твърди колани, които не само допринасяли за постигането на идеални форми, но и служели като допълнителна защита по време на сраженията. За да станат тези приспособления по-здрави, в тях се вграждали дървени и метални плочки, а с развитието на ювелирното изкуство корсетите започват и да се украсяват. Във вид, наподобяващ съвременните модели, те се появяват преди почти пет века и се оказват доста жизнени и жилави не само в прекия, но и в преносния смисъл на думите.
Доста държави претендират да бъдат признати за родина на корсета. Сред тях е и Гърция, където още в античността жените носели специални кожени превръзки под гърдите си. Римляните пък ги шиели от плат, който се поставял направо върху бюста и на корема. Но именнно в Испания силуетът на "двата конуса" е признат за символ на елегантността. Заради недвусмислената му прилика наричат го още "пясъчният часовник", а и някои дами навремето наистина броили минутите, за да го свалят по-бързо. Цената на красивата тънка талия, оформена благодарение на корсета, обаче е била доста висока. Наистина силуетът ставал много по-прибран и фин, а осанката - изключително горделива и изправена. Но металните пластинки, от които се сглобявал корсетът в началото, превръщали роклята в своеобразен калъф, притискащ не само ребрата, но и някои вътрешни органи на жените. Казват, че за по-фините натури това имало фатални последици. А и тежестта на корсета изобщо не била за подценяване, защото той бивал "обличан" с дебели твърди платове.
Постепенно Испания се издига до водеща европейска държава в областта на политиката, но към края на ХVI век се превръща и в модна диктаторка. Така корсетът се налага като задължителен атрибут на дамските тоалети дори в Англия, където царува Мария Тюдор. Придворният "испански костюм", който намалява талията с 20-ина сантиметра, бележи особен разцвет по времето на кралица Елизабет. В гардероба й са намерили място над 3000 необичайно скъпи рокли с корсети. А съименничката й от Русия - Елизавета Петровна, оставила след себе си 15 000 разкошни тоалета и празна хазна. Екатерина Медичи пък налага модата на корсетите във Франция. Жената, стегната и завързана, а понякога и почти зазидана в рокля тип "броня", е приличала на наистина непревземаема крепост - не е могла нито да се облече, ни да се съблече самостоятелно. Понякога се налагало да се прибягва към радикални решения и връзките просто се разрязвали с нож.
В същото неспокойно време, когато заговорите, убийствата и предателствата са били, макар и неприятни, но едва ли не всекидневни занимания, корсетите изпълнявали функциите и на своеобразна бронежилетка. В прочутия роман на Дюма "Тримата мускетари" Милейди - прекрасната авантюристка и недостойна съпруга на Атос, благодарение на женския си аксесоар се отървава от удара с кинжал само с незначително одраскване и артистично губене на съзнание.
Носенето на корсета е най-разпространено през ХIV и ХV век, като с времето се променят само моделираните от него форми. Той ту повдигал гърдите, ту почти ги сплесквал, за да изглеждат те по-малки. Понякога се слагал над талията, но най-често я обгръщал така, че да я направи максимално малка. След революцията във Франция бил отхвърлен като символ на сваления аристократизъм, но лека-полека пак се завърнал в гардероба на жените. С развитието на текстилната промишленост корсетът станал много по-достъпен и започнал дори да се приема като еротично облекло. И нищо чудно - коя друга дреха може да се сравни с него по елегантност и бавно събличане? А и филмовите звезди от началото и средата на миналия век успяват не само да го представят като много изкусителна част от тоалета, но и да го наложат сред жени, които не са част от аристокрацията.
През вековете се променяла само формата, но не и съдържанието на корсета. Много бързо той се превръща в част не само на официалното, но и на всекидневното дамско облекло. Въпреки че не е със същите функции, както преди, в съвременния свят корсетът също е доста разпространен. Приложението му днес, разбира се, няма нищо общо със спиращото дъха болезнено пристягане в началото. Сега корсетът по-скоро допринася за постигане визията на изключителна женственост, която продължава да спира дъха, но вече на представителите на силния пол...


Китов мустак в моделите за истинските мъже

В някои периоди корсетът е носен много по-често не толкова от представителките на нежния пол, колкото от мъжете. Гладките и твърдите метални модели имитират твърдата коруба на костенурка и се свързват най-вече с част от военните костюми, предназначени за защита на хората по време на битки. Доста дълго корсетът се смята за изключително мъжко облекло, прави се от кожа или метал и покрива цялото тяло, като се започне от врата, та чак до вътрешната половина на бедрото. Подобно приспособление се носело от воини, които служели в кавалерийските части.
Но и в епохата на Възраждането (от втората половина на ХV век до ХVI столетие) мъжкият корсет не излиза от употреба. Малко по-късно такива модели се правят от ковано желязо, а след това се появяват и по-гъвкави разработки, в чиято конструкция се използва китов мустак, покрит от плат.