Частично членство на Турция в ЕС?

Не може да се отрече,че новата глобална активност на Турция предизвиква нарастващ интерес не само на Запада към нейната политика. Често се анализира значително увеличеното политическо, икономическо и  културно влияние на Турция в Близкия Изток, особено след събитията от т.нар. Арабска пролет, а защо не и на Балканите. През последните 8 години търговията на Турция е нараснала 6 пъти в региона. Бързо нарасналото влияние е породено както от прилагането на принципите на новата външна политика, така и от стабилните й основи на търговска държава с добър икономически растеж.
Политиката на Турция е за засилване връзките със Запада, но и за изграждане образа на държава, където демократичните политики са съвместими с исляма. Решителността на Турция да се наложи като модел за арабските страни, които се стремят към промени, може и да не се реализира на практика. Избираните ислямистки правителства в тези страни не дават достатъчно гаранции в тази посока. Но самата Турция не пропуска възможността да обсъди с влиятелни експерти, преподаватели и анализатори въпроса как нейната политика изглежда отвън, как се оценява и какво е бъдещето на сътрудничеството и преговорите й с ЕС. Кръглата маса в Истанбул, съпътстваща форума 5+1, където заедно с Иран се обсъждаше ядрената програма на шиитската страна, бе посветена именно на тази тема. Никой не е отрекъл, че процесът на присъединяване към ЕС е допринесъл за развитието на демократичните процеси в Турция, докато блокажите на този процес могат да предизвикат дерайлиране от процесите на присъединяване. Становището на някои,че ЕС греши, като дискриминира Турция, отхвърляйки  членството й, се обосновава с нарасналото й влияние и икономическа мощ. И на тази кръгла маса настоятелно се е обсъждал въпросът за спешни инициативи за деблокиране на застоя в отношенията ЕС-Турция.
В този контекст някои кръгове в Германия са предложили идеята за секторно, т.е. частично членство на Турция в ЕС. Целта е да се спаси процесът на присъединяване. Това ще даде възможност на Анкара да се включи при взимането на решения в ЕС в някои от областите, а и ще осигури открита възможност за продължаване на процеса за пълно членство. Идеята заслужава внимание и развитие, но има вероятност и да изключи пълното членство като краен резултат. Европейските перспективи на страната изискват пълна консолидация с демократичния й режим на развитие, но всъщност повечето анализатори са наясно, че и ЕС, и Турция могат един без друг. Още по-сложни ще са отношенията, когато от 1 юли Кипър поеме председателството на Съвета на ЕС. Това председателство ще е период на изпитание и за ЕС, и за Турция, поради заплахите от нейна страна да го бойкотира поради нерешените си спорове с Кипър и съответно Гърция.
ЕС по принцип не приема заплахи, а в този случай твърдо отхвърли възможността да подобен натиск. От лятото на 2010 г. не е отворена нито една преговорна глава, 8 са замразени заради Кипър, а други се блокират от Франция. Още повече, че кандидат-президентът Оланд заяви, че Анкара не покрива условията за членство и той лично няма да подкрепи присъединяването на Турция към ЕС, независимо че няма и да пречи преговорният процес да продължи. Еврокомисарят по разширяването Фюле също предлага вариант за работа по "положителна програма", за да се предотврати процесът на фрустрация в турското общество. Това е нещо като варианта, който се предложи за Македония, с която се води диалог на високо ниво, но не се насрочват преговори за присъединяване, за да се изчака решение по спора с Гърция за името. Все пак експертите не скриват, че независимо от добрите икономически показатели на Турция, нейната икономика може и да "прегрее" и за това има симптоми, докато лидерството на Ердоган все пак е до време и не се знае каква ще е Турция след него. На сцената няма сериозна политическа алтернатива и това всява несигурност в дългосрочен план. Познати са случаи, дори в самата Турция, когато партии от лидерски тип се сриват при оттегляне на лидера. Опозицията е слаба и това допълнително усложнява ситуацията. Замръзналият преговорен процес накара Турция да обърне погледа на външната си политика към други райони, независимо че ЕС си остава най-големият търговски партньор и инвеститор в страната. Не е ясно и към какъв ЕС се стреми Турция предвид настъпилите процеси в самия ЕС. Анкара едва ли ще се чувства уютно, когато разбере, че важните решения в ЕС се взимат от "вътрешен кръг", а самата тя сред този разслоен ЕС ще бъде сред държавите, в които летвата стои по-ниско.
Координираната и интегрирана фискална и монетарна политика в ЕС ще бъде бреме за Турция и на този етап ще е висока цена за нея. Предстоят процеси, динамични и не толкова, но на този етап едва ли има някой, който може да предвиди кога, как и дали страната ще стане член на ЕС. Важното е да се прилагат принципите на Съюза за диалог, решаване на всички съседски проблеми, спазване правата на човека във всички аспекти на това понятие, за да може и ЕС да бъде това, което са искали създателите му.