Да откраднеш от трамвая британската корона

За Октомврийската революция в Русия през 1917 г. е изписано много. Но рядко се говори за една интересна страна в действията на младата съветска държава - наред с решаването на важните политически, икономически и социални задачи, тя отделя много внимание на борбата с престъпността - боже мой, каква брутална престъпност! Но и ювелирна, както никъде по света. (https://duma.bg/konferentsiyata-na-kradtsite-n220449?go=terms&p=cookies). 

По невероятен начин с първите стъпки в тази борба се преплита съдбата на известния съветски писател и виден юрист Лев Шейнин (1906-1967).  Още като юноша, на 17 години, студентът от литературния факултет в Москва, мечтаещ за писателска слава, е мобилизиран в прокуратурата, където липсват кадри. И става следовател - без всякакъв опит. Заварва в органите някои от най-добрите юристи, следователи и полицаи от царско време, от които се учи на занаята. Но и гениални престъпници, за които разказва в книгите си - научни и художествени. 

Шейнин става един от най-известните юристи на СССР, заема важни постове в следствието, участва в знакови съдебни процеси, не го заобикалят сталинските репресии, но после участва в работата на Нюрнбергския процес. През 1949 г. получава Сталинска награда за нашумелия филм "Среща на Елба", носител е на куп още висши съветски отличия. След 1953 г. се отдава на голямата си мечта - да пише. Прави го блестящо.

В една от прочутите си книги, в която надникваме днес, той разкрива с прекрасно чувство за хумор как МУР (Московский уголовный розыск) се бори с престъпността, но понякога, когато е в безизходица, прибягва и до помощта на апашите. Има нещо, което днес не е за вярване - немалко от крадците и мошениците от старата "царска школа" са имали чувство за чест и за родина. И за съветска власт. Те по свой начин са я подкрепяли и обекти на техните "експроприации" са преди всичко частни, а не държавни, банки и фирми.  

Предлагаме ви един удивителeн случай, за който Шейнин разказва - джебчиите начело с легендарния касоразбивач "Адмирал Нелсън", "гастролирал" по цяла Европа, "разследват" и разкриват това, пред което прославените "мурки" са безпомощни.

Лев Шейнин, "Записки на следователя", превод от руски Димитър Дичев, Изд. на ОФ, 1982 г.

Из "Монети с дупки"

През онези години работех като народен следовател в Краснопресненски район в град Москва... Във връзка с това бях завързал най-близки, другарски отношения с много хора от МУР. Особено се сприятелих с началника на първа бригада на МУР Николай Филипович Осипов... Първа бригада на МУР се занимаваше с разследване на убийства, въоръжени грабежи и нападения и следователно беше сърцето на криминалната полиция... 

В моя участък влизаше и Благовещенската пресечка, която излизаше на улица "Горки". На тази пресечка се издигаше, пък и досега се издига, една красива, облицована с кахлени плочи къща, в която живееха предимно отговорни другари. В тази сграда живееше и народният комисар С.

Но ето че през една юлска нощ в квартирата на С., който бил на вилата си, се вмъкнали крадци и между другите дребни вещи "смъкнали" една голяма кожена торба с колекция стари и престари монети, събирани от С. в продължение на много години.

Вдигна се страшен шум... С. се разсърди още повече и започна да крещи, че ще се оплаче на правителството, ако в срок от три дни не се разкрие тази кражба..., че той е нумизмат, цял живот е събирал колекцията от древни монети, че това е удивителна колекция, в която има дори продупчени монети от времето на Александър Македонски, че тази работа не е шега, и че той не разбира спокойствието на губернския прокурор, не вярва в следователи, които имат още мляко по устата си... Осипов разбираше много добре в какво тежко положение съм поставен и искрено желаеше да ми помогне, но като опитен специалист виждаше, че делото е почти безнадеждно...

В този момент при Осипов влезе секретарката  и му подаде шифрована телеграма от Одеса. Осипов прочете телеграмата, замисли се за нещо и после с внезапно просветнало лице на човек, който неочаквано е зърнал надежда да намери изход от струващото му се преди безнадеждно положение, ми подаде телеграмата.

- Чети, старче - каза той, това има отношение към интересуващия ни въпрос. Ти си се родил с късмета си...

Взех телеграмата, прочетох я два пъти, но не можах да разбера от къде на къде съм роден с късмета си. В телеграмата беше записано дословно:

"До началника на МУР, Емелянов. По реда на оперативната информация ви съобщавам, че днес замина с бързия влак за Москва в международния вагон известният касоразбивач Адмирал Нелсон. Не изключвам възможността за сериозни "гастроли". Адмирал Нелсон е освободен преди една година предсрочно, съгласно амнистията. Нямаме основания да го задържим... 

Началник на Одеската губернска криминална милиция Николаев." 

На другата сутрин посрещнахме на киевската гара бързия влак от Одеса. Когато влакът пристигна, ние се спряхме при международния вагон и зачакахме Адмирал Нелсон. Той се появи със сламена шапка, с разкошно преметнато през ръка коверкотово (вълнена тъкан за връхни дрехи - Хр. Г.) пардесю и тежък бастун с голяма ръкохватка от слонова кост във формата на лъвска глава. Адмирала беше не млад, сух, червенокос с едно единствено весело, уверено око, а второто беше закрито с черна копринена превръзка. Човек можеше да го вземе за преуспяващ търговец, за стар морски вълк, за чуждестранен концесионер или за международен злодей от филмите на киностудията "Рус"...

В ресторанта, като изслуша от Осипов историята на монетите с дупки, Адмирала избухна в негодувание.

- Какво правите тук в столицата? - викаше той с пяна на уста... Защо сте разпуснали московските апашаги, питам ви?! Трябва да си страшно нахален, за да се вмъкнеш в квартирата на народен комисар! Нима им са малко непманите, частните кантори, чуждите концесии, виж ги ти, тръгнали срещу съветската власт!... Та това е контрареволюция, казвам ви го като съветски човек! Николай Филипович... вие знаете всичко и аз ви питам: след Великата октомврийска революция, взел ли е "адмирал Нелсон" на абордаж поне една държавна или кооперативна каса? Да, или не?

- Нито една, Адмирале", съгласи се Осипов. - Това е факт... Как да се договорим, Адмирале?

- Вие знаете моите принципи, Николай Филипович. Накратко, монетите ще имате, но човека не... Ясно ли е?

- Напълно - отговори Осипов.

- Струва ми се, че е самохвалко и бърборко,  - казах аз, тази легенда... 

- Легенда ли? - сърдито ме прекъсна Осипов. - Я върви с мен, ще ти покажа дали е легенда...

След половин час вече прелиствах пожълтелите страници на папката на московската тайна полиция... Папката съдържаше множество донесения, запитвания и рапорти на всички тези отделения на тайната полиция, които описваха похожденията на неуловимия Адмирал Нелсон. От тях особено подробен беше "меморандумът на директора на управлението на полицията при Министерството на вътрешните работи Белецки, адресиран до "негово превъзходителство господин министъра на вътрешните работи Н.А. Маклаков", датиран от 12 март 1913 г. 

Ето какво пишеше в него:

"Съгласно заповедта на ваше превъзходителство, с настоящето докладвам за злоумишлената дейност на известния специалист по разбиване и разтопяване на стоманени каси одеския жител, подвизаващ се по името Ястржембски, Романеску, Шулц и неедноктратно съден за извършени углавно-наказуеми деяния от посочения по-горе характер... 

В Нижни Новгород през нощта на 12 август миналата година неизвестен злоумишленик проникнал в помещението на местното отделение на Волжко-Камската банка, където отворил две каси с особена конструкция, която горепосочената банка доставила от известната фирма за производство на банкови каси "Ото Грил и К" в Лайпциг... Като задигнал от споменатите каси около сто хиляди рубли държавни асигнации, злоумишленикът се скрил в неизвестна посока.

Понеже Лайпцигската фирма "Ото Грил и К" е дала на дирекцията на Волжко-Камската банка фирмена гаранция, че тази каси поради особената секретност на ключалките не могат да бъдат отворени от чужд човек, г-н Голошчокин веднага уведомил за случилото по телеграфа шефа на фирмата, германския търговец Грил, който същия ден отговорил с телеграма, че командирова в Нижни Новгород старши инженера на фирмата Ханс Шмелц, и че разходите по неговото пътуване поема фирмата. След няколко дни въпросният Шмелц наистина пристигнал в Нижни Новгород... разгледал внимателно двете каси и заявил публично, че дори той самият, авторът на тази конструкция и специалист по касите, не би могъл да отвори тези каси за тридесет минути, а би загубил за това не по-малко от пет часа и то, ако разполага със специални инструменти.

След това в частен разговор с нижегородския полицейски началник инженер Шмелц казал, че ако злоумишленикът бъде открит от полицията и понесе наказанието, което е заслужил, след изтърпяването му фирмата "Ото Грил и К" с удоволствие би предложила на въпросния злоумишленик работа в своите предприятия при най-изгодни условия...

И едва след осем месеца следите на Шулц - Ястржембски изплували в Берлин... През февруари на текущата 1913 г. в Берлин била открита техническа изложба, на която германски и европейски фирми демонстрирали свои стоки. В павилиона "Банково и търговско обзавеждане" редица фирми показали нови стоманени каси със секретни ключалки... С рекламна цел както тази фирма, така и германската електротехническа фирма "Сименс-Шукерт", която демонстрирала каси със секретна електрическа сигнализация, обявили голяма парична награда за онзи посетител, който в първия случай изобщо успее да отвори касата, а във втория случай - да я отвори, без да се включи електрическата сирена. 

На 17 февруари в присъствието на многобройна публика някакъв червенокос млад мъж с бомбе се явил при администратора на павилиона и заявил, че ще се опита да отвори както касата на лайпцигската фирма "Ото Грил и К", така и касата на "Сименс-Шукер". Неговото предложение било прието и той за най-голямо учудване на представителите на фирмите и възторга на многобройната публика за двадесет и две минути отворил двете каси, като във втория случай съумял предварително да изключи секретната сигнализация... Веднага му дали паричните награди...

Докладвайки за гореизложеното на ваше високо-превъзходителство и, от своя страна бих счел за необходимо да се влезе във връзка с господин министъра на външните работи г-н Сазонов и с негово съдействие по установения ред - с германската полиция с молба да бъде открит, задържан и предаден споменатият Ястржембски - Шулц като сериозен криминален престъпник. 

Директор на Управлението на полицията при Министерство на вътрешните работи, действителен статски съветник С.П. Белецки"

Лесно е да си представите моето състояние, когато същата вечер под прозореца на стаята ми изсвири познатата сирена на осиповското "пежо". Изхвръкнах като тапа на улицата и още отдалече видях усмихнатото лице на моя приятел...

Адмирал Нелсон вече ни чакаше на масата в ъгъла:

- Вчера направо от гарата събрах когото следва и проведох пленарно заседание. Произнесох такава реч, че момчетата заплакаха... "Проклети хидри на контрареволюцията - казвам им аз, - как ви е позволила съвестта, неблагодарници такива,  да посегнете на народен комисар и да отмъкнете от него някаква миризлива и никому ненужна колекция от монети, за да скъсите скъпоценния му живот! И заради едни монети с дупки да откъсвате член на правителството от важна държавна работа, деникинци! Аз изоставих цялата си работа в Одеса и дотърчах, за да ви изкажа своето възмущение... Три дни плюха в Молдованка, като научиха за вашето гнусно злодеяние, за което нямам думи, махновци такива!" Говорих не по-малко от половин час и три пъти ми поднасяха вода, толкова се вълнувах... Беше се събрал цветът на Москва и всички те се заклеха да изоставят работата си, докато не намерят тези проклети монети, заради които всички сме опозорени. И кой друг, ако не вие, може да знае, че те наистина удържаха на думата си...

- Това е вярно - потвърди Осипов. - За първи път през последните години това денонощие не беше извършена нито една кражба...

- Долетя Колка Заека от Марина гора, ама сякаш току-що е паднал от колата на турския султан, или беше откраднал по трамвайната линия "Б" британската корона - крещи с цяло гърло... Оказа се, че момчетата все пак намерили този проклет апашага и той се оказал, първо, не московчанин, второ, което е още по-важно - не одесчанин, и трето, дори не е истински брат, а  някакъв пришелец, неопитен крадец от Тула... Монетите са в Тула, където този негодник успял да ги отмъкне. Сега за тях замина такава делегация, че ако в този град остане поне знаменитият оръжеен завод, градският съвет може да уреди тържествено заседание...

В този момент някой хвърли камъче на прозореца, до който седяхме. Адмирал Нелсон скочи моментално и възкликна: "Пратениците пристигнаха. Музиката свири туш!" - и изскочи от пивницата.

След няколко минути той се върна с много тържествен вид. 

- Ето ги - произнесе Адмирала и единственото му око засвятка от сатанинска гордост. - Залагам си главата, че ако дори цялата световна полиция, заедно с участниците във Виенския световен конгрес на криминалистите... биха дошли тук, за да търсят тези монети, щеше да се наложи организирано да се удавят в Москва река от нечуван позор... Заради този боклук най-добрите хора на великия град се щурат като котараци, надишали се с валериан. И коскоджамити народен комисар седнал да се вайка заради тая мухлясала мед!... Наистина и големите хора са като глупците, както е казал философът Спиноза, макар че по-вероятно е да не го е казвал...

И като стана неочаквано, той избяга от пивницата, без да се сбогува.