На фокус
Боледуването на болничните
Засега горещият картоф се прехвърля от ръцете на работодателите към държавата, работникът е някъде по средата
/ брой: 39
Обществена тайна е, че в тристранния социален съвет много често партньорите се разминават, когато обсъждат въпроси, които опират до жизненото равнище на българина. Куца и работата по адаптиране на законодателството и нововъведения, които да са съобразени с европейските политики. Премиерът реши да сложи ръка и върху социалния диалог и преди края на миналата година при него в МС се проведе извънредна среща, на която са присъствали бизнесът (в лицето на председателите на работодателските организации, включително и АИКБ, които основно протестираха срещу платения първи ден от болничния), синдикатите, вицепремиерът Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов. По време на срещата синдикатите и работодателите са предложили на Бойко Борисов национално тристранно споразумение за реформи в 4 основни направления: бизнес среда и икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси. Амбициозната цел е била до края на януари да има съгласувано и подписано споразумение, което визира над 40 мерки и програми.
Януари вече мина и замина,
за споразумение не се чу
Остава без отговор и въпросът как така синдикати и работодатели застанаха на една страна, когато целите им по правило не са еднакви, даже са противоположни, защото трудът и капиталът надали ще се прегърнат някога. Пък и както беше казал някой, ако пpaвитeлcтвoтo зaпoчнe дa тaнцyвa тaнцa нa paбoтoдaтeлитe, пpoтecтитe ca нeминyeми. Особено сега, когато нe e нaй-дoбpoтo вpeмe зa бypни пpoмeни пopaди нecтaбилнocттa нa cтpaнaтa. От синдикатите и работодателите пожелаха още обсъжданията да са в присъствието на министрите на Борисов.
Постигнали сме договорености между работодатели и синдикати по 4 направления за реформи, които предлагаме да започнат да се извършват тази година, обясни Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Сред мерките е и дълго дискутираната тема за плащането на болничните - едно от най-чувствителните предложения е бизнесът да спре да плаща първите три дни от болничните.
Държавата отказва да плаща първите 3 дни
болнични. Това са 200 млн. лева годишно, пари, които може да отидат за други дейности, каза социалната министърка Деница Сачева. Ако хората взимат болнични, без да имат нужда, или работодателите злоупотребяват с тях, не виждам как мярката с прехвърлянето на средства от работодателите към държавата ще реши проблема, обясни още Сачева. Новите мерки и анализът на болничните, които държавата подготви, ще се обсъждат на тристранка. Сред тях са глоби за хората в болнични, които не спазват предписания от лекаря режим, или пътуват в чужбина. Освен това те ще връщат пари за болничните, които са получили от НОИ. Служители от здравните инспекции, НОИ и РЗОК ще правят планови и внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение. Това ще може да става и по сигнали от шефовете, НОИ и от гражданите. Гранична полиция пък ще има достъп до базата данни с болничните и така веднага ще може да подава сигнали до НОИ, ако болен напуска страната. Лекарите да изписват по-кратки болнични предложи в края на 2019 г. бившият социален министър Бисер Петков.
На заседанието си на 16 януари т.г. Министерският съвет одобри представения от министъра на труда и социалната политика Деница Сачева Анализ на причините за нарастване на изплатените от осигурителите и от Държавното обществено осигуряване обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 2016-2019 година, изготвен от НОИ и Министерство на здравеопазването. От него личи, че безспорно има увеличение през последните години на взетите болнични, но основният въпрос е:
на какви процеси се дължи този ръст
Или на какви процеси не се дължи?, според анализа на експертите.
Има и други интересни изводи - за да оцелеят болниците примерно, при тежкото недофинансиране, служителите там се принуждават да извършват документални престъпления, с които да успеят да привлекат нужния за съществуване на болницата финансов ресурс. За проблемите в продължителните болнични голяма отговорност носи дефектната здравна система, не плажуващите работници, сочи анализът.
Неуточнен остава още и броят на болничните, които са издадени на работници от фирми в процедура за обявяване на несъстоятелност, когато това е единственият им начин да получат някакви средства за живот, тъй като делата по несъстоятелност са изключително мудни. Както и въпросът колко са болничните от фирми, които не обявяват несъстоятелност,
но пестят от заплати
като принуждават работниците си да взимат болнични.
Повече хора във временна нетрудоспособност се отчитат и в населените места, в които има повече предприятия, както и лечебни заведения от регионално и национално значение. От икономическите сектори най-много болнични взимат работниците от търговията, строителството, транспорта, шивашкия сектор.
Тези и още много въпроси, които ще бъдат обсъдени на тристранката, са свързани именно с повишаване на ефективността на контрола и взаимодействието между Министерството на здравеопазването, НОИ и службите по трудова медицина, като едно от исканията е да има представители и на национално представителните организации, и на работодателите, и на синдикати в тези комисии, тогава, когато трябва да се извършат по-сериозни и по-големи проверки, каза Сачева.
Бизнесът вече предупреди, че ще бойкотира темата, ако не се обсъжда отпадането на задължението им да плащат първите три дни.
В пакета от мерки бизнес и синдикати искат да включат и друг проблем от последните години - административното увеличение на минималната работна заплата.
България е с най-ниската минимална заплата
в Европа. Според Евростат данните, към 1 януари 2020 г. 21 страни членки на ЕС имат национална минимална заплата - единствено Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат.
В източната част на Европа минималната заплата е 600 евро, а в северозападната варира над 1500.
През януари 2020 г. България има най-ниската брутна минимална заплата в ЕС (312 евро). Девет страни членки, предимно в Източна Европа, следват с минимални заплати между 400 и 600 евро месечно. Синдикати и работодатели са постигнали съгласие минималната заплата на практика да замени минималните осигурителни прагове - всеки икономически сектор и бранш да договаря нивото на минимални възнаграждения. Допълнителна диференциация може да има и за квалификациите на персонала - ниско-, средно- и висококвалифициран. От думите на Пламен Димитров, президент на КНСБ, става ясно, че националната минимална заплата ще се запази като минимален праг и също ще се определя след преговори от работодателски и синдикални организации. Идеята е двустранните преговори да стартират през тази година и новата методология да бъде приложена през 2021 г. Сега минималната заплата се определя от МС, за тази година тя е 610 лева.
Статистиката на НОИ показва, че за 2018 г. болничните листове с продължителност до 3 дни, които се плащат само от работодателите, се равняват на 55 хил. дни (0,31%) от общо изплатени в страната 18 млн. дни. Най-голям принос - приблизително 58,5% от общото нарастване на изплатените дни за последните 5 г., имат болничните с продължителност от 15 до 30 календарни дни, следвани от тези между 8 и 14 дни - 19,7%.
Данните показват динамиката в разходите за краткосрочни обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, но далеч по-важно е да се анализират причините, както и някои детайли, които обясняват несъстоятелността на твърденията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с продължителност до 7 дни са фалшиви (т.е. такива, които се ползват от осигурените лица за удължаване на почивката преди или след празници, за туризъм и т.н.), изтъкват от КНСБ.