Американските мисионери, 1858-1918 г.: "Населението в Македония е българско"

България често е жертва не толкова на собствените си аспирации и бъркотии, колкото на политиката и ламтежите на великите сили. И преди 140 години, и днес, новите ни европейски "братушки" се отнасят към нея като към колония. Не е нужно да се прилагат за пореден път аргументи, не може да се спори срещу исторически факти, глупост бе измислената от Борисов смесена комисия за историята и езика, защото той всъщност й прехвърли решаването на политически въпроси. 

Правилен е упрекът към нашите управници за непостоянство спрямо Македония. Но колко пъти и великите сили, които ни командорят, са сменяли позициите си, както им изнася? Типичен пример в това отношение е и политиката на САЩ, които днес на пръв поглед уж се въздържат да изказват и налагат мнението си, но всъщност зад кулисите дърпат конците и на македонския въпрос. А стотици техни предшественици мисионери са изнасяли и в пресата какво е действителното положение в Македония, без да предполагат, че техните  безскрупулни внучета днес ще гледат с насмешка на техните свидетелства. Ако въобще се интересуват от тях. 

 Сега не се споменава, че американските мисионери в България играят забележителна роля в пробуждането на нашия народ. Достатъчно е да припомним, че първата съвременна библия на български език точно преди 180 г. е тяхно дело (1840 г.). Ето защо днес ще ви запознаем с няколко от стотиците свидетелства на американски протестанти за Македония отпреди над 100 години. И люспица от народност македонска и език македонски няма в тях. Но пред истината, изказана от благочестивите американци, сега си затварят очите "учените" емисари на съвременния македонизъм. 

"САЩ и македонският въпрос", сб. документи, съст. Цочо Билярски, изд. "Анико", 2019 г.

Из предговора на Цочо Билярски

Днес сме свидетели на коренна промяна на позицията на американската администрация по македонския въпрос. Може би причините са от геополитически характер, а нищо чудно тя да се дължи и на некомпетентността на вашингтонските чиновници, но за пръв път американската администрация не е в час, заставайки на позицията на македонизма, една ретроградна доктрина, отричаща българския характер на населението в хилядолетни български територии. Позицията на днешната американска администрация по нищо не се различава от решенията на Комунистическия интернационал от началото на 1934 г., опитал се да наложи по командно-административен път съществуването на македонска нация и македонски език. 

Но такава ли е била позицията на Съединените американски щати в миналото? На този въпрос ще се опитам да отговоря на базата на автентични архивни документи от американски произход...

Ако Юрий Венелин е един от първите "откриватели" на българския народ, то непосредствено след него трябва да поставим и американските протестантски мисионери, кръстосвали надлъж и нашир българските земи в Мизия, Тракия и Македония... Във времето на тежкото фанариотско иго американските мисионери са сред народа и са разпространители на преводите на Библията и на изданията на Мисията. По-късно Роберт колеж ще е люпилнята, откъдето тръгват по четирите краища на българските земи образовани българи, които ще бъдат бъдещите строители на Съвременна България, дипломати, писатели, поети, журналисти и професори във Висшето училище...

Тук, в САЩ, трагедията на македонските българи намери своя отзвук през късното лято на 1913 г. когато беше създадена Карнегиевата анкетна комисия, докладът на която отново беше най-безапелационен, когато се отстояваше истината за българския характер на Македония и на нейното население...

Мисионерите идват на Балканите с убеждение, че населението е в мнозинството си гръцко. И с известна изненада установяват, че в същност мнозинството от населението в европейските владения на Турция е българско. Първите им впечатления от тоя нов за тях народ са твърде ободрителни. В техни очи българите проявяват истински глад за Словото Божие на майчин език... За собствена радост, мисионерите се убеждават, че всички тия славяни, наречени и наричащи се българи, говорят на наречия тъй сродни, че почти на всяко от тях би могло да се проповядва Словото Божие в целия този простор...

В такова важно за българите време американските мисионери даряват на българите пълен превод на Библията. Те не се задоволяват с превода. Прави се друг, по-пълен, поправен, отличен превод в 1871 г. от Алберт Лонг и българския писател Петко Р. Славейков. Той и сега се чете с насладаЕ С време мисионерите установяват, че българите купуват тези книги преди всичко, защото са писани на български. Мисионерите проникват в духовния и политически стремеж на българите в борбата им срещу Цариградската гръцка патриаршия, за независима българска църква, и срещу турската управа, за българска държава, и ги подкрепват според възможностите си.

"Из рапортите на американските мисионери от Македония  (1858-1918)..."

 "Дъ Мишънъри Херълд", год. LIV, щ 10 - октомври 1858 г.

"... От всички споменати народности българите несъмнено привличат нашето първо внимание. Те населяват не само което обикновено се нарича същинска България, пpocтиpащa се от Дунав до Балканските планини, но и широко простиращата се област южно от тези планини, която достига до Босфора и Мраморно и Бяло море и обхваща добър дял от древна Тракия, Албания и Македония..."

Отношения между българи и гърци

"Дъ Мишънъри Херълд", год. LVII, щ 3 - март 1861 г.

Пастор Чарлс Ф. Морс, в писмо от Цариград, 3 декември 1860 г., запознава читателите на вестника с българския църковно-национален въпрос:

"До 1764 г. (Точната година на закриването на Охридската Българска патриаршия е 1767 г. - б. Ц.Б.) българите имаха свой собствен патриарх и владици; но по това време лукавият Самуел I, гръцки патриарх, проведе сливането на Българската патриаршия към своята собствена църква. Българите от Европейска Турция са сега три или четири пъти повече от броя на гърците; и те справедливо чувствуват, че не могат повече да търпят такова понижение и гнет, и силно желаят признаването на техните стари привилегии. След даването на прочутия Хатихумаюн те поискаха независимото признаване на тяхната църква. Отказа им се, и това само ги подсили да поставят нови искания. Сега има десет души да настояват за това, дето до преди три години имаше един...

 Спорът бе понякога тъй ожесточен да доведе до кръвопролитие в черквите, но българите общо постигнаха своята цел..."

С. Цанов, "България в Източния въпрос"

Пастор Дж. Х. Хаус писал на Цанов с дата 7 март 1879 г.: "Данните, които аз бях в състояние да събера, изглежда не оставят никакво съмнение, че мнозинството от християнското население в Македония, в границите по Сан-Стефанския договор, е българско. А изобщо онези, които се наричат гърци, са или власи или гърцизирали българи."

"България и Източният въпрос", от А.С. Цанов (на английски), Пловдив, 1879 г.

В писмо от 10 март 1879 г. Байрд е писал на А.С. Цанов:

"Ако вземете домашния говор за ръководство, аз не мисля, че между немюсюлманското население на Битолска кааза (околия) има повече от 125 чисто гръцки семейства. В Тиквешка околия има 12 семейства (всичко чужденци)... Воденска околия е почти напълно българска, въпреки че мнозина от тях са гъркомани (привърженици на гръцкия патриарх). Във Велес има може би около 10 гръцки семейства, а в Щип около 25. Що се отнася до Радовиш, Струмица и Дойран, знаете, че българското население, най-малко, преобладава."

История на Солун.

"Дъ Мишънъри Херълд", год. ХСI, щ IХ - септември 1895 г.

Пастор д-р Дж. Хенри Хаус пише от Солун:

"Солун, напоследък зает от Американския съвет (борд) за работа между българите в Македония, е Тесалоника от Апостолските деяния."

От мисионерско гледище градът е от особен интерес за нас в нашата работа за българите, с факта, че той е родно място на двамата велики славянски мисионери, Кирил и Методий. Тези двама надарени братя дадоха живота си в мисионерска работа между българите и други славяни, особено моравците. Те бяха авторите на славянския превод на Светото писание (девето столетие) и Кирил даде своето име за азбуката, която днес се употребява от руси, сърби и българи и която се нарича кирилица. Тези двама братя са днес покровителите светци на книжнината и образованието между българите. Предполага се, че те са превели царя на българите в християнската вяра около 865 г. сл. Христа и след това, че са работили между моравците". 

Причината да се заеме града като средище за българската работа е фактът, че Солун е управителен център за твърде много българско население... Вижда се, че той е главно един еврейски град; повече хора говорят еврейски-испански, отколкото онези, които говорят кой да е друг език. Селяните, обаче, на север и запад от града са главно българи".

Българите в Битоля.

"Дъ Мишънъри Херълд", год. LXX, щ I - януари 1874 г.

"... Мястото е средище на значително население от решителни и ревностни българи, но голяма част от християнското население са елинизувани българи от чист произход...

Прилеп.

"Дъ Мишънъри Херълд", год. LXXII, щ IV - април 1876 г.

Пастор Е.В. Жени писал на 28 декември:

"Българите в и около Прилеп се боят да се намират на улицата след залез. През осемнадесетте дни преди първи декемврий двадесетмина българи паднаха в ръцете на турци. Един овчар вардел своето стадо и бил застрелян, просто защото беше българин..."

Протестна нота до Великите сили.

На 5 август 1913 г. членовете на Американската Балканска Мисия отправили протестна нота до Великите сили върху положението в Македония, след като там, на мястото на прогонените турци, се настаниха Сърбия и Гърция и веднага забраниха българската народност и българския език; мисионерите бяха работили десетилетия наред сред това българско население на български език, та самите те станаха неприятни на новите господари на Македония - Сърбия и Гърция. Тази протестна нота гласи дословно така:

"Ваше Превъзходителство, 

... Към средата на миналото столетие вниманието на американските мисионери в Цариград бе привлечено от българските селяни в и около тоя град, и впечатлението, добито от тях, бе тъй благоприятно, че се реши да се изследва областта, от която те идваха. Това проучване се направи през късните петдесет години и неговият резултат беше, че религиозните общества във Великобритания и Североамериканските Съединени Щати решиха да отпочнат мисионерско дело на Балканския полуостров, главно между българите...

Тези мисионери се установиха в Одрин. Други ги последваха, и по ред Стара Загора, Пловдив и Самоков бяха заети преди 1870 г. Работата бе разширена към Разложка околия, и в 1871 г. бе организирана в Банско първата българска протестантска църква.

В 1878 година, след едно проучвателно пътуване, град Битоля бе избран като най-благоприятно средище за работата в Македония и в края на същата година там се установиха две мисионерски семейства. От това средище работата бе разпространена навред из Македония, и създадени бяха църкви или проповеднически станции в Битоля, Ресен, Прилеп, Воден, Енидже Вардар, Кавадарци, Велес, Скопие, Прищина, Радовиш, Раклиш, Струмица и нейните села Велюса и Моноспитово. В 1894 година, след откриване железнопътните линии, които минават през Солун, този град бе направен ново средище за работа с надзор върху външните окръзи, от Митровица на северозапад и Мехомия на север към Драма на изток. Нови проповеднически станции бяха създадени в Елешница, Дойран, Кукуш, с неговите села Тодорак и Междурек, Гърмен (Неврокопско), Драма, Тетово и Митровица.

... Фактично работата се ограничи, с изключение на наскоро създадения албански клон, изключително между българите... Над шестстотин химни и свещени песни бяха приготвени на български за употреба на религиозните общини, свързани с мисията в България и Македония. Езикът за проповед във всички събрания, с изключение на Прищина и Митровица, дето се употребява сръбски, е български. Училища със степен гимназия бяха учредени в Самоков и Битоля, и един земеделски и промишлен (индустриален) институт в Солун. Основни училища бяха отдавна създадени от мисията в много градове и села в България и в следните места в Македония: Битоля, Тодорак и Мекдурек (Кукушко), Енидже Вардар, Колешино, Моноспитово, и Струмица, Драма, Банско, Баня, Мехомия и Елешница в Разложко. Във всички тия места езикът за преподаване беше и е български, въпреки че английски бе също въведен в последните години в девическото училище - пансион в Битоля.

След години на познанство с Македония, било чрез местопребивание или пътуване, било по двата начина, като сме се смесвали с хората и сме живеели в техните домове, ние сме напълно убедени, че голямата маса от населението в областта, която ние посочихме като македонско поле за нашата работа, е българска по произход, език и обичаи и образува неразделна част от българската нация.

Ние искаме да призовем вниманието на Ваше Превъзходителство към това просто изложение на факти, с надеждата, че то може да бъде от някаква помощ за обезпечаване на истинско и справедливо решение на сегашния проблем на бъдещето на Македония...

Едно изложение тъждествено с това е разпратено до министрите на външните работи на всички Велики сили

Подписали:

Дж. Ф. Кларк, д-р по богословие, 

мисионер в Европейска Турция 54 години.

Дж. В. Байед, д-р по богословие, 

мисионер в Европейска Турция 40 години.

Роберт Томсон Оф Единбург, 

мисионер 30 години в Цариград и Европейска Турция."

"До Негово Превъзходителство Председателя (президента Уилсън - б.р.). на Съединените Щати.

Ваше Превъзходителство, 

Мисионерите от Американския Съвет, живеещи в България, следват с гордост и съчувствие Вашето дело в полза на един справедлив и траен световен мир, и в навечерието на конференцията Ви изпращат искрени лоялни поздрави.

В изпълнение на Вашата висока цел да се приложи началото на народността еднакво спрямо победени и победни нации, ние почтително настояваме, щото, при установяване границите на Балканите, да се вземе под дължимо и пълно съображение показанието на безпристрастни свидетели, за да се спести на света едно повторение на такива страхотни неправди, каквито се извършиха срещу Франция в 1871 г. и срещу българската нация в 1878 и 1913 г.

Свидетелството на нашата мисия, която работи без политическа цел между балканските народи в продължение на шестдесет години, е, че в територията на нашето македонско поле, простиращо се от Скопйе и Охрид до Драма, голямото ядро на населението е българско по произход, език и обичаи, и образува една неразделна част от българската нация. Като резултат от пътуване през Одринския вилает по разпределяне на помощи, ние сме убедени, че немюсюлманското население, с изключение на крайбрежието е почти изцяло българско.

... почтително Ваши:

Самоков, България, 11 декември 1918 г.Х.Б. Кинг".

Мисионери от Американския Съвет 

Подписали: Лерой Ф. Остряндър, 

Лайл В. Удръф.