Трудно е да пишеш за ДУМА, когато живееш в ДУМА. Все едно да пишеш за дома си - той си е твой. Знаеш прашните му ъгълчета, които се стараеш да изчистиш навреме, и даваш всичко от себе си, за да бъде приветлив и гостоприемен за всекиго, който иска да сподели с теб в него време, мисъл, преживяване. С когото ти искаш да споделиш истина, откровение, въпрос, болка, докато ти е дошъл на гости.
Това се стараем да правим ние в ДУМА и до днес. Колкото и да е трудно да отстояваш вестникарството във времената на секундни клипчета, социални мрежи и вдигнати палчета в интернет, възприемани поголовно като измерител на значимост и достоверност. Това е вирусът, заложен в това безпрецедентно явление в българската журналистика от духовния му баща Стефан Продев. Убедена съм, че този неизтребим вирус заразява и сега - да търсиш и да не криеш истината, да я разкриваш и да я защитаваш, не може да е старомодно. В името не на личното, а на общото. Защото, ако няма истина, всичко друго губи смисъл.
Затова вестника на българските социалисти никой не успя да превърне в обикновено партийно печатно издание, колкото и опити да имаше през годините. В него е заложен вирус, който никоя примитивна пропагандна машина не е в състояние да прегази и претопи. Защото ДУМА трябва да бъде и е трибуна на трите С, които са изначалната истина на истинското ляво - Свободата, Справедливостта, Солидарността. И ще ги отстоява. Докато я има.
Заради всичко това 35 години в ДУМА работиха и работят безспорни имена в журналистиката, всеотдайни професионалисти и проникновени интелектуалци. Идват и млади хора, които, надявам се, се заразяват от вируса и искат да се научат и да предават истината.
Затова днес, в деня на 35-годишния юбилей на левия вестник на България, с искрена благодарност към неговите верни читатели, ги моля да прочетат редакционното каре на предпоследната страница. Ето това са всеотдайните ми колеги и приятели, които всеки ден правят ДУМА да я има. За тях тя е техният дом, тя е тяхното днес, тя е техният смисъл. За да я има. Това е техният празник. Поклонът ми е за тях.
Честит празник, ДУМА!
Честит празник на вас, всички думаджии, където и да сте! Защото вирусът е неизлечим!
Историята не се случва сама. Някой трябва да я твори, да я пише, да бъде неин автор. 35 години ДУМА не просто отразяваше времето - тя му противопоставяше своя позиция, смисъл и съвест.
Уважаеми журналисти от вестник ДУМА, скъпи съмишленици и приятели,
Поздравявам ви с 35-годишнината на един вестник, който беше и си остава поле за сблъсък на идеи, критичен поглед към властта. ДУМА е онова ляво, което не се приспособява, а предлага алтернатива. През всички етапи на прехода - често груб и лишен от памет - вестникът отстоя своите ценности. Не от инат, а поради убеждение. И точно затова той е много повече от вестник - той е активен участник в общественото развитие.
Днес левицата има нужда от идеи с дълбочина, а не от лозунги. От партньори с мнение.
ДУМА може и трябва да бъде сред авторите на това усилие - с независимост, с позиция и с ангажимент към бъдещето. Благодаря ви, че сте тук. Че не премълчавате. Че носите смисъл в обществените разговори, които твърде често бягат от трудните въпроси. Продължавайте така - ясно, свободно, отговорно. Защото гласът ви е необходим.
Честит празник!
Атанас Зафиров
Председател на Националния съвет на БСП