Да си бил войник...

Около историите с Конституцията пак се сетихме за наборната военна служба. Ще я връщаме или не? Ако стане, няма да е за друго, а заради неистовото желание да се съберат нужният брой подписи от депутатите. В политиката компромисите не винаги са принципни. Дори започнаха да разследват кой е служил и кой не е от тези, които имат власт да определят бъдещето ни. Да, но това не е толкова лесно. 

Отворете сайтовете на Министерския съвет, министерствата, различни агенции, общини и други институции. Там всеки може да се запознае с най-важното от живота на министър, член на политически кабинет, шеф на държавна структура, кмет на голяма или малка община и т.н. Какво е завършил, колко дипломи има, къде е избиран или назначаван, в кои партии членува, колко и какви награди има и какво ли не още. 

На голяма част от мъжете обаче им липсват една или две години в автобиографиите. Защото е престижно да напишеш, че си завършил неколкомесечен курс за обучение зад граница, но не е престижно, че си служил в Българската армия и си изпълнявал конституционния си дълг. В същото време същите тези хора се чудят защо падна престижът на военната служба. Разпалено говорят дори за възстановяване на задължителната наборна военна служба. Само че не се гордеят с това колко, къде и кога са служили. Просто го крият. Някои като че ли се срамуват, че са били в армията преди 1989 г., макар че и тогава тя е била българска. Така че - попълнете си автобиографиите и тогава решавайте големите въпроси на България!