18 Ноември 2024понеделник16:04 ч.

Защо не познаваме нашето минало?

Защото не може в два урока да се изучава историческият период от 1878 г. до 1991 г.

/ брой: 115

visibility 3363

Васил Геров учител по история
София


    Училището е основната институция, формираща знания за миналото. Началните знания по история имат същото значение, както основата на сграда: подсигурява надграждането и надеждността на построеното. Формирането на познания в началния и прогимназиален етап носи редица недостатъци и пороци, чиито резултат е неумение на младия човек да анализира и обяснява процесите от миналото и тяхното проявление в настоящето и проекцията им в бъдещето. Нали в това е смисълът от изучаване на миналото?
    Какво предлага образователната система на начален и прогимназиален етап за формиране на исторически знания? Учебният план предвижда за трети и четвърти клас един час седмично, като половината от тях са свързани с природо-географски познания и такива за гражданското общество. Историческите теми са в необятната граница от Античността до членството на България в Европейския съюз. Не може да се формират трайни знания, когато предишният урок е бил преди седмица (и повече). Дисбалансът между малкото на брой часове и обширната тематика проектира втори дисбаланс - съдържанието на урочните единици: в един урок, с по едно или две изречения учениците трябва да получат знания за царете Петър, Самуил, владетелите от династията на Асеневци - т.е.

за събития и процеси в отрязък от четири века!

Още по-объркващо - в два урока, е представен следосвобожденският период от 1878 г. до 1991 г., в който значимите събития са три - Съединението (1885 г.), обявяването на независимостта (1908 г.) и приемането на конституцията (1991 г.). Какви знания ще формира този урок?
    В пети клас недостатъците са свързани с пропуски на същностни събития и факти при различните варианти на учебника: в един липсват теми за упадъка и периода на татарска зависимост, за въстанието и управлението на "селския цар" Ивайло, за управлението на династията Тертеровци, т.е. направен е "скок" от първата половина на ХІІІ век във втората половина на ХІV век, който се изразява в липса на знания за този период с неговите събития и личности. В други варианти на учебника липсва социалната структура на средновековното българско общество - съответно и знания за него. Към това трябва

да прибавим разминаванията в датировките

на събития и на цели исторически периоди, както и липсата на конкретика в допълващия уроците материал, което ги обезсмисля.
    Така с много пропуски стигаме до кошмарното изучаване на родното минало в шести клас. Безумието е заложено в хронологичните граници: от Възраждането - до управлението на Тройната коалиция (2005-2009 г.) - с тенденция крайната граница да се разширява! Пренебрегнат е принципът за историческа дистанция от събитията като условие за обективност. Още повече личностите от този период са част от съвременната политика. Липсва баланс в обема на отделните уроци: как се преподават (съответно заучават) знания за Първата  и Втората Балканска война, за Първата световна война - причини, съюзи, договорни клаузи, последици - заложени в един урок? Подобно струпване на събития от политическото минало на България съпътства целия изучаван период. Така историята става трудна, скучна, непонятна. Непонятна дотам, че учениците да бъркат Стамболов със Стамболийски и да посочват Георги Димитров като музикант и композитор.
    Дотук коментарът визираше методологичните аспекти на преподаването по история и отражението им върху знанията на учащите.

Това предполага промяна на учебните планове

балансиране и систематизиране на учебното съдържание, отпадане  на темите, свързани с процесите след 1989 г., които историческата наука още не е изследвала. Учебниците трябва да се съставят от учители, показали резултати в професията, а не такива, свързани с издателствата и криещи се зад академичните имена, изписани върху кориците.
    Ако искаме да подготвим поколения на бъдещето, учебното съдържание трябва да се изчисти от остарелите и неверни тези, с които изобилства, за да не се превръща историята в митология, насаждаща погрешни представи за миналото.
Дебатът за това предстои, но никой не го поставя на дневен ред. Дотогава изучаването на миналото ще прилича на пътуване за никъде.


Появи се дори идея след Х клас да не се учи повече история, срещу което и учители, и ученици скочиха
       

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1023

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 305

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 267

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 322

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ