Пенсионерски фейлетони Поучител

Старият човек е на този свят, главно за да поучава. Отдава ми се. Говоря на дъщерята:
- Виж, момичето ми, не съм петролен шейх, та да погасявам и фитнеса ти, и курсовете ти по салса и другите курсове по португалски. Започни да наблягаш на задължителната програма около фурната и хладилника, щото все пак поне веднъж в седмицата седнете да се храните у вас, а не на ресторант...
Гледа ме тя разсеяно минутка, после се оживява:
- А ние с Лилето от долния етаж сме си избрали една чудесна екскурзия до Египет. Минава се през всички Тутанкамони. Ти само трябва да я финансираш...
Колко е хубаво, че се разбираме от две думи...
После говоря на внучката:
- Мила ми Кате, разбирам след матура да се почива месец, два.... Ама ти от три години нищо друго не правиш. Опитай се някакво висше образование да завършиш, не е срамно.
Внучката сваля някакви слушалки от ушите си, престава да си тръска главата в такт с музиката, която слуша, и говори:
- Дядо, не говори глупости, а ела в мола да ти покажа какъв смартфон съм си харесала, та да се гордееш и ти, че имаш модерна внучка...
След малко ме повежда към лъскавия магазин, че после да имам възможност и да се гордея... Говоря и на внука:
- Гошко, това нещо, дето го водиш тук и го мислех за приятел, научавам, че било приятелка. Абе то добре, ама вече трета година заедно ви виждам - или се женете, или се разделяйте. Я виж баба ти какво подмята: "Всички олигофрени в квартала се ожениха, само наш Гошко - не!".
 Следва светкавичния отговор на Гошо:
- Даваш пет стотака и ни пращаш през уикенда на спа център, та с приятелката да обсъдим този важен въпрос!
Та говоря си аз. Старая се думите ми да са мъдри, поучителни и впечатляващи. Но то едно било да говориш, друго - да има кой да те слуша, и трето...
Абе ще си остана само с радостта от говоренето.
Поне не ме прекъсват...