Регионалното сътрудничество

Ето определението за новата криза, което ни предлага близката до Партията на европейските социалисти Фондация за прогресивни европейски изследвания FEPS: "Пандемията предизвика криза с разнопосочни и тежки последици за здравето и социалните, икономическите, политическите и културните дадености във всички страни. Кризата се развива при несъвпадащи си фази на изключителен натиск върху здравните системи и налагащи се локдаун-ограничения, придружени от периоди на облекчаване на ограничения и възстановяване на дейности, заедно с мерки за недопускане на дълбока рецесия и за преминаване към възстановяване, изискващо цялостна трансформация на икономическия и обществения живот. Моментът е решаващ дали ще бъде формиран един нов глобален ред или напротив."

В недалечното минало вече имаше такъв момент - очакванията, че след края на студената война на мястото на блоковото противопоставяне ще настъпи процес на общоевропейско и трансевропейско сътрудничество, основаващо се на общи ценности и интереси. Но вместо това от края на 90-те години на миналия век надделя обратният процес на нова, 

все по-задълбочаваща се конфронтация

по нови разделителни линии между страните на Стария континент - резултат от ретроградното връщане към подходите и прийомите на студената война.

Кризата, предизвикана от пандемията, има своите специфични проявления в различните райони на света, в това число и този на Балканите и Черно море, регион, исторически нееднократно ставал поле на унищожителен сблъсък на геостратегически интереси. Тук надеждите за ново начало бяха особено болезнено опровергани от новия кръг разрушителни съперничества.

Президентът на Руската федерация Владимир Путин в своята програмна статия в "Ди Цайт" от знаковата дата 22 юни предложи исторически изстрадан път за изход от сегашното застрашително задълбочаване на конфронтацията. В нея той преди всичко подчертава, че сегашната деградация на  стабилността и сигурността води до зачеркване на огромните възможности, които кооперирането предлага именно днес, когато всички се сблъскват с пандемията и нейните изключително тежки социални и икономически последици. И припомня, че благоденствието и прогресът на Европа винаги са били възможни само чрез общите усилия на всички европейски страни, в това число и на Русия като една от най-големите европейски държави, неразривно свързана културно и исторически с Европа. Ето защо Русия се обявява за възстановяването на всеобхватно партньорство с Европа по целия кръг 

въпроси от взаимен интерес

- стратегическата стабилност, здравеопазването и образованието, цифровизацията, енергетиката и културата, науката и технологиите, решаването на климатичните и екологичните проблеми. Като в заключение президентът Путин проникновено подчертава: "Просто не можем да си позволим да влачим със себе си товара на минали недоразумения, конфликти, обиди и грешки." И призовава: "Убедени сме, че ние всички сме длъжни да признаем тези грешки и да ги поправим."

А че такъв подход е напълно приложим, доказа срещата на президентите на САЩ и на Русия в Женева от 16 юни. Байдън и Путин се договориха в близко бъдеще заедно да стартират интегриран двустранен диалог за стратегическа стабилност, който, съгласно съвместното заявление от срещата, следва да бъде задълбочен и засилен с цел да положи основите за бъдещите мерки за контрол на въоръженията и намаляване на рисковете. Бързо последвалата германско-френска инициатива за среща на 27-те с руския президент показа колко навременен и нужен е именно такъв разчупващ конфронтацията подход, но и колко трудно е да се преодоляват силите на противопоставянето.

За Балканите и Черно море именно подходът на включването и градивното сътрудничество е в състояние да открие нова перспектива за региона. Сега например, интегрирането на страните от Западните Балкани в ЕС е в задънена улица, защото доминира вредящият стремеж за противопоставяне и изолиране на Русия и на Китай, вместо да се потърсят допирните точки и проектите от взаимен интерес като основи за дългосрочно стабилно развитие на региона. Ясен пример за именно такъв подход отпреди 25 години представлява стартът в София, през юли 1996 г., на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа като инициатива на страните от региона, пряко подкрепена от водещите европейски държави, в това число и от Русия, както и от САЩ, и от основните международни и регионални организации. Що се отнася до Черноморието, то плановете по линия на НАТО за превръщането му в арена на нарастващо пряко военно противопоставяне с Русия следва час по-скоро да бъдат изоставени, като проблемите станат приоритетна тема на новия стратегически руско-американски диалог за незабавно овладяване на ескалиращото напрежение и за премахване на преките рискове не само за регионалната, но и за европейската и за глобалната сигурност.

Сега е моментът за 

решителна намеса на гражданското общество

за да се скъса с натрупаните разделения и вражди в полза на световен ред, основан на равноправието и споделените интереси - незаменимите гаранции за стабилност и просперитет в условията на глобални пандемични кризи и безпрецедентни трансформации. Път към такъв ред несъмнено представлява идеята за единно пространство на сътрудничество и сигурност от Атлантика до Пасифика, включващо формати като Европейския съюз и Евразийския икономически съюз. Повече от очевидно е, че именно такова пространство е незаменимо като решаваща основа за трайна и съзидателна регионална стабилност и развитие, истина, напълно валидна за невралгичното пространство на Балканите и Черноморието.