17 Декември 2024вторник21:47 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Хрушчов (вляво), Тито (вдясно). Накъде ли ще завие хорото?

Черно на бяло

Пукнатините в руско-балканската любов

/ брой: 95

автор:Христо Георгиев

visibility 6767

В последно време с посещението на сръбския президент в САЩ като че ли се появиха пукнатини в "нерушимата руско-сръбска дружба". В същото време високопоставени руски експерти и медии не спират да се "изцепват" публично, че "Русите вече нямат братя българи", "Българите отдавна не са ни братя", "Не бива да се преувеличава симпатията на българите към Русия. Българите не са сърби, няма такава топлина за руснаците, както в Сърбия." Тези коментатори правят ли разлика между управляващи и народ? Не знаят ли, че отношението  на българина към Русия е част от душата му? Нелепи и много тъжни са тези "откровения". Защо, като говорят и пишат, с такава злоба, едва споменават за тъй повратливите поамериканчени ръководители на България, а са се вторачили в многострадалния български народ, за когото Дядо Иван не е празна приказка и днес? И къде се бяхте скатали, братушки мили, когато янките ни завладяваха в последните тридесет години?! Не знаете ли, че когато една любов се руши, невинни няма... 

Но дали е вярно, че сърбите винаги са били приятели и братя на русите? Още през XIX век интересите им на Балканите се сблъскват. Едва пръкнала се като държава, Сърбия не иска и да чуе някой друг освен нея да се разпорежда на балканския кръстопът. С тази цел преди всичко, а не от комшийски идеализъм, тя подпомага нашето Възраждане и освобождението ни от турско робство. И, разбира се, за да възпре Гърция в упоритото й пълзене на север по българската земя, която счита за своя. 

Но най-острата криза в историята на взаимоотношенията между Югославия и Съветския съюз избухва във втората половина на 40-те години на миналия век. С какви ли не високоблагородни политически мотиви за свобода и демокрация и днес се определя този драматичен сблъсък, като се забравя старата мъдрост, че за каквото и да става дума, става дума за пари. Казано другояче, има пари, има и любов.

И Югославия рязко завива към САЩ. Защо прави това можете да прочетете по-долу и в документа, изготвен от администрацията на Рейгън през 1984 г. - пари, влияние и пак пари! Има изчисления, че над сто милиарда безвъзмездни тогавашни долара е струвала на янките, и на Запада, "любовта" на Тито към тях. 

Рядко бива такава неблагодарност като тази на югославяните към руснаците. На партийно съвещание не случайният югославски ръководител Милован Джилас (1911-1995) хвърля камъка на тежката обида, че съветските офицери стояли в морално отношение по-ниско от офицерите на английската армия. А с нещо да ви напомня за Трайчо Костов отказът на Тито да спре да дава икономически сведения на представителите на Съветския съюз в Югославия? Не започва ли оттук драмата и на нашия Трайчо?

Но и още нещо - пак за Македония. Убеден съм, че Георги Димитров е бил наясно с "пукнатините" в съветско-югославските отношения и с това, че те не могат да не се превърнат в пропаст. Пък и той самият прави каквото може това да се случи по-скоро. Показателна е обширната справка за Титовите "греховце", изготвена за секретаря на ЦК на ВКП (б) Михаил Суслов. В нея се изнасят и факти, изпратени от Димитров. 

И нашият час идва. СССР решава спора за Пиринска Македония окончателно в наша полза. Десетки въоръжени до зъби от САЩ югославски чети започват да нахлуват през границата ни, в "червената империя!" (И ние скъсваме за десет години дипломатическите си отношения със САЩ! И това се забравя днес?) Нещата стигат дотам, че се обсъжда дали да не се изпрати елитна съветска дивизия на българо-сръбската граница. А през 1953 г. "любовта" между двете славянски държави стига дотам, че Югославия подписва отбранителен пакт с Гърция и Турция. И срещу него без колебания се възправя сега "разлюбената" от всички България.  

Из "Писмата на ЦК на ВКП (б) до Централния комитет на Югославската комунистическа партия", Изд. на Бълг[арска] работническа партия (комунисти), 1948 г.

До Централния комитет на комунистическата партия на Югославия

Вашият отговор и съобщението за решението на Пленума на ЦК на КПЮ от 13 април 1948 год. с подписите на другарите Тито и Кардел са получени. За съжаление, тези документи и особено документът, който са подписали другарите Тито и Кардел, не само, че не правят никакъв прогрес в сравнение с предишните, но, напротив, още повече усложняват нещата и изострят конфликта. 

Прави впечатление тонът на документа, който не може да се квалифицира другояче, освен като безмерно амбициозен. В документите не се вижда желание да се изясни истината, да се признаят честно грешките, да се признае необходимостта от ликвидиране на тези грешки...

3. ... Ето съобщението на Лаврентиев от 9 март.

"Сърджентич, помощник на Кидрич в Стопанския съвет, заяви на търговския представител Лебедев, че съществува решение на правителството, което забранява на държавните органи и учреждения да дават на когото и да е каквито и да е да са икономически материали. Затова без оглед на по-рано съществуващата договореност, той не можел да даде на Лебедев съответните данни. На органите на държавната сигурност било вменено в дълг да контролират това..."

... За Велeбит и другите шпиони в апарата на  външните работи на Югославия.

... Но Велебит не е единственият шпионин в апарата на Министерството на външните работи. Съветските представители са обръщали много пъти внимание на югославските ръководители, че югославският посланик в Лондон Леонтич е английски шпионин. Не е ясно защо този  патентован английски шпионин и досега остава в апарата на Министерството на външните работи на Югославия?

На съветското правителство e известно, че освен Леонтич още трима сътрудници на югославското посолство в Лондон, чиито имена не са още изяснени, служат на английската разузнавателна служба. Съветското правителство уведомява за това с пълна отговорност. Също така непонятно е защо посланикът на САЩ в Белград се държи като хазяин, а неговите "разузнавачи", чийто брой се увеличава, свободно се разхождат на свобода?...

Ясно е, че доколкото югославското правителство упорито не желае да очисти апарата на своето Министерство на външните работи от шпиони, Съветското правителство е принудено да се въздържа от откровена преписка с югославското правителство...

5. За антисъветската проява на другаря Джилас...

В своето писмо от 27 март ние излагахме антисъветското заявление на другаря Джилас на едно от заседанията на ЦК на ЮКП, където той казал, че съветските офицери стояли в морално отношение уж по-ниско от офицерите на английската армия. Това заявление на другаря Джилас е било направено във връзка с това, че няколко офицери от Съветската армия в Югославия си позволили да извършат простъпки от неморален характер. Ние квалифицирахме това изказване като антисъветско, защото заради простъпките на двама-трима съветски офицери набеденият марксист другарят Джилас не е забелязал главната разлика между социалистическата Съветска армия, която освободи народите в Европа, и буржоазната английска армия, която е призована да угнетява, а не да освобождава народите в света... Ето как другарят Сталин в своята тогавашна телеграма до Тито реагира на заявлението на другаря Джилас: 

"Аз разбирам трудността на вашето положение след освобождението на Белград. Но вие трябва да знаете, че съветското правителство въпреки колосалните жертви и загуби, прави всичко възможно и дори невъзможното, за да ви помогне. Но ме поразява фактът, че отделни инциденти и грешки на отделни офицери от Червената армия у вас се обобщават и простират върху цялата Червена армия. Не може да се обижда така армията, която ви помогна да изгоните немците и която се облива в кръв в борбите против немските завоеватели. Не е трудно да се разбере, че няма семейство без изрод, но би било странно, заради един изрод да се обижда цялото семейство. Ако червеноармейците узнаят, че другарят Джилас и ония, които не са му са се възпротивили, смятат английските офицери в морално отношение по-горе от съветските  офицери, те биха ревнали от такава незаслужена обида."

Ние виждаме в тази антисъветска проява на другаря Джилас, която не е срещнала съпротивата на другите членове на Политбюро на ЦК на ЮКП, основата на оная клеветническа пропаганда на ръководителите на ЮКП против Съветската армия и нейните представители в Югославия, която послужи като причина за оттеглянето на нашите военни съветници...

За съжаление, грешката на другаря Джилас не е била случайна.

"България в секретния архив на Сталин", сб. с документи, писма, ноти, телеграми, протоколи, стенограми, консултант д-р Димитър Генчев, изд. "РТ агенция", 2005 г.:

Справка на ОВП (Отдел внешней политики) на ЦК на ВКП (б) до М. Суслов "За антисъветската ориентация на ръководителите на югославската компартия по въпроси на външната и вътрешната политика"

Гр. Москва 

18 март 1948 г.

СТРОГО СЕКРЕТНО

До секретаря на ЦК на ВКП (б) М. А. Суслов

... 3. Главозамаяни от успехите в работата по укрепване народно-демократичната държава и от създаването на предпоставки за социалистическо строителство, ръководителите на югославската компартия надценяват своите постижения и допускат моменти на авантюризъм в оценката на развитието и провеждането на своята външна политика, претендирайки за ръководна роля на Балканите и крайдунавските страни. Проявяват недопустимо антимарксистко отношение към някои братски комунистически партии...

Така например, в 53 изказвания на генералния секретар на ЦК на югославската компартия Тито, направени от него в периода 1945-1947 год., има само едно място, където той, в потвърждение на правилния път на развитие на Югославия, се позовава на учението на класиците на марксизма. Това е единствения случай в продължение на три години, когато Тито изрича имената на Маркс, Енгелс, Ленин. Във всички останали 52 изказвания напълно се игнорира значението и ролята на марксистко-ленинската теория като ръководеща действията и ролята на всички комунистически страни...

Пример за недоброжелателното отношение на ръководителите на югославската компартия към Съветския съюз представлява също така отказът на югославското правителство да приеме ансамбъла на Съветската армия през декември 1946 г., въпреки че изпращането на ансамбъла в Югославия било подготвено по тяхна покана...

В доклада на втория конгрес на народен фронт, състоял се през септември 1947 г., говорейки за страните с нова демокрация, Тито напълно пренебрегнал съществуването на Съветския съюз като решаващ фактор за появяването и развитието на страните с народна демокрация...

Ръководството на ЮКП и лично нейният генерален секретар Тито... като че ли имат намерение да поемат ръководната роля на Балканите и крайдунавските страни...

Така например югославското правителство дълго време заемаше неправилна позиция по въпроса за Триест, игнорирайки общите интереси... В тази връзка трябва да се посочи неправилната, недопустимо остра критика към действията на италианската комунистическа партия и нейния председател др. Толиати на страниците на югославския печат, в това число и в органа на комунистическата партия - в. "Борба".

През ноември 1946 г. югославските вестници подложиха на остра критика публикувания проект на българската конституция. Комунистът Гершкович, помощник на секретаря на ЦК на ЮКП Кардел, на 14 ноември 1946 г. във в. "Борба", обвинявайки българското правителство в накърняване на националните права на македонците (те не са определени като малцинство в новата конституция - б. Хр.Г.), написа:

"Ясно е, че такава позиция няма нищо общо с едно наистина демократично разрешаване на националния въпрос, с правото на всеки народ за самоопределение и национално обединение."

По време на разговори, проведени в Белград през 1946 г., секретарите Кардел и Ранкович заявили на секретаря на ЦК на Българската работническа партия (комунисти) др. Червенков, че те не вярват на ЦК на БРП (к) и считат за погрешна неговата линия по македонския въпрос..

Стремейки се да заемат ръководна роля на Балканите и крайдунавските страни, секретарите на ЦК на ЮКП се опитват да дават съвети на ръководителите на братските компартии. Например, Кардел и Джилас посъветвали ръководителя на австрийската компартия да постави въпроса за разделянето на Австрия на две части. Не е трудно да се отгатне до какво можеше да доведе тази пагубна намеса, ако австрийските другари бяха последвали авантюристичния съвет на югославските ръководители...

Л. Баранов, В. Мошетов, В. Лесаков

РЦХИДНИ, ф. 17, Оп.128 Д.1163. л. 9-24

Из автореферата "Югоизточна Европа в американските геополитически доктрини след края на студената война", дисертация за научна степен доктор на Христо Стефанов Панталеев, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Философски факултет, 2012 г.

Другото събитие, което променя геополитическата система на региона на Югоизточна Европа, е откъсването на Югославия от съветската сфера на влияние. Заплахата от военна намеса от страна на СССР, спорът с Италия за Триест и икономическите затруднения принуждават Тито да се обърне за помощ към западните държави. Американската политика спрямо Югославия е базирана на принципа икономическа помощ плюс военно сътрудничество. Финансовата и военна подкрепа на САЩ спрямо Югославия идва от стремежа към реалполитик - балканската държава ще бъде буфер между комунистическия и западния блок.

С одобрение е посрещнато и подписването на т.нар. Балкански пакт, сключен през 1953 г. между Турция, Гърция и Югославия, който е по същество отбранителен съюз. Така се затяга обръчът около съветската сфера, а Югославия е необходимото звено от този "санитарен кордон".

Директива 133

14 март 1984 г.

Политика на САЩ по отношение на Югославия

Както бе посочено в междуведомствения доклад за политиката на Съединените щати спрямо Югославия, независимата икономически жизнеспособна, стабилна и боеспособна Югославия, служи на интересите на Запада и САЩ. Югославия е важна преграда пред съветския експанзионизъм и хегемонията му в Южна Европа. Освен това, Югославия служи и като полезно напомняне на страните от Източна Европа, за предимствата на независимостта от Москва и за ползите от приятелските отношения със Запада.

... Трябва да работим в тясно сътрудничество с нашите съюзници и другите големи индустриални демокрации в подкрепа на решимостта на Югославия да остане независима и жизнеспособна сила на южния фланг на Варшавския договор. В интерес на САЩ, Югославия може да се противопостави на натиска от Съветския съюз и на Варшавския договор. Също така ще продължим да насърчаваме дългосрочната вътрешна либерализация на Югославия.

Подчертах, че при провеждането на нашата, отдавна установена политика за подкрепа на независимостта, териториалната цялост и националното единство на Югославия трябва да бъдат взети следните мерки:

САЩ да продължат тясното си сътрудничество с други приятелски страни, за да подкрепят усилията на Югославия, за преодоляване на финансовите затруднения. Ще се стремим да разширим икономическите отношения на САЩ с Югославия по взаимноизгоден начин, чрез който да се укрепят връзките на Югославия с индустриализираните демокрации. Политиката на САЩ ще се състои в насърчаване на тенденцията към ефективни пазарно-ориентирани югославски икономически структури.

САЩ ще продължат добре установения диалог с югославските лидери по въпроси от взаимен интерес и загриженост. Ще се възползваме пълноценно от възможността, предоставяна при посещения на високопоставени служители, за да изтъкваме многократно подкрепата на САЩ по отношение на югославската независимост, териториална цялост и национално единство. Нашата политика ще продължи да бъде насочена към насърчаване на Югославия при изпълнението на ролята на модератор с Движението на необвързаните, както и да противодейства на кубинското и съветското влияние в тази организация.

Secret sensitive  

Copy /1 of 13 copies

Декласифицирано под защитата на ЕО 12853

Д. Ван Тессел, Национален център по сигурността F 90-440

Гърция слага таван на банковите такси

автор:Дума

visibility 2853

/ брой: 241

Едва 15% от фирмите смятат, че условията за бизнес се подобряват

автор:Дума

visibility 2816

/ брой: 241

Държавата очаквала 93 млн. лв., ако падне нулевият ДДС за хляб

автор:Дума

visibility 2740

/ брой: 241

Животът е поскъпнал с 2,1% за година

автор:Дума

visibility 2701

/ брой: 241

Олаф Шолц загуби вота на доверие

автор:Дума

visibility 3708

/ брой: 241

Сърбия следи журналисти с шпионски софтуер

автор:Дума

visibility 3429

/ брой: 241

Китай започва битка с лобитата и подкупите

автор:Дума

visibility 3018

/ брой: 241

Башар Асад потвърди, че е в Русия

автор:Дума

visibility 3844

/ брой: 241

Финансова инквизиция

автор:Александър Симов

visibility 3481

/ брой: 241

Поколението "Уау"

visibility 3457

/ брой: 241

Български мечти

visibility 4434

/ брой: 241

Презастрояването в София продължава

visibility 3496

/ брой: 241

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ