Паулус: Хитлер целеше колонизация на Русия

Нагли и безобразни и... комични са напъните на днешните русофоби - и по света, и у нас, които искат да сложат знак на равенство между фашизъм и комунизъм; които твърдят, че Хитлер и Сталин са две страни на една и съща монета, че едва ли не са целели да си поделят Европа и затова са сключили пакт за ненападение помежду си. А, всъщност, и през Втората световна война, и сега основната цел на Запада е да принуди Русия да падне на колене пред него, за да я разграби и да предотврати собствената си катастрофа. 

Водещите западни държави сключват икономически и политически договори с Хитлер и възраждат Германия, като целта им е той да насочи армиите си на Изток, към единствената тогава социалистическа държава. Това се случва далеч преди подписването на демонизирания днес договор от края на август 1939 г.   

Тези интерпретации шамаросва не друг, а един от създателите на плана "Барбароса" за нападение над СССР, командващият 6-а армия на Вермахта фелдмаршал Фридрих фон Паулус (1890-1957). В миналия брой публикувахме откъси от книгата на Борис Полевой "Нюрнбергски дневници", разказващи как предалият се при Сталинград Паулус - нещо, което се пази в дълбока тайна от германския народ, предизвиква шок, когато се явява като съветски свидетел в Нюрнбергския процес. За ужас на хитлеровата върхушка, която лъжела, че фелдмаршалът е загинал като герой (https://duma.bg/kak-feldmarshal-paulus-vazkrasna-v-nyurnbergskiya-protses-n237132). Докато е в съветски плен след Сталинград, Паулус става критик на режима в нацистка Германия,  присъединява се към Националния комитет за свободна Германия и призовава немците да се предадат. След 1953 г. живее в ГДР.

Сега ви предлагаме част от стенограмата от заседанието на Международния военен трибунал, на което Паулус разобличава нацистка Германия и престъпните й планове за нападение на СССР, разработени детайлно десет месеца преди самото нападение. Това ограмотяващо четиво, господа русофоби, е и за вас.

Из Стенограмата от заседанието на Международния военен трибунал на 11 и 12 февруари 1946 г.

Публикува се за първи път

Зоря (Николай Зоря, помощник на главния обвинител - Хр.Г.): Господин председател! В съответствие със заявлението, направено от съветската делегация, моля за разрешение да бъде въведен в залата за разпит фелдмаршалът от бившата германска армия Фридрих Паулус, чийто разпит ще осъществи Главният обвинител от Съюза на Съветските Социалистически Републики генерал Руденко.

Председател: Добре, свидетелят може да влезе.

(до микрофона отива Паулус)...

Руденко: Вие се казвате Фридрих Паулус?

Паулус: Да.

... Руденко: Вие сте генерал-фелдмаршал от бившата германска армия?

Паулус: Точно така. 

Руденко: Вашата последна длъжност командващ 6-а армия при Сталинград ли е?

Паулус: Точно така. 

Руденко: Кажете, господин свидетел, обърнахте ли се на 9 януари 1946 г. със заявление към Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики?

Паулус: Да. Направих такова заявление. 

Руденко: Потвърждавате ли това заявление?

Паулус: Да, потвърждавам това заявление.

Руденко: Кажете, господин свидетел, какво Ви е известно за подготовката на въоръжено нападение над Съветския съюз от страна на хитлеровото правителство и немското върховно главнокомандване?

Паулус: Въз основа на моите лични наблюдения аз мога да съобщя по този повод следното: на 3 септември 1940 г. аз започнах да работя в генералния щаб на главното командване на сухопътните войски в качеството на оберквартирмейстер (зам.-началник на ГЩ - Хр.Г.). Като такъв аз трябваше да замествам началника на генералния щаб, а в останалото трябваше да изпълнявам отделни оперативни задачи, които ми поръчваха. При моето встъпване в длъжност, сред другите дела, влизащи в моята компетенция, аз намерих незавършена оперативна разработка, в която ставаше дума за нападение над Съветския съюз. Този оперативен план бе разработен от тогава генерал-майор Маркс, началник щаб на 18-та армия, който за целта бе временно командирован в главното командване на сухопътните сили. Началник щаба на сухопътните сили генерал-полковник Халдер ми възложи по-нататъшното разработване на този план, започнат на основание на директивата на ОКВ. В частност, аз трябваше да тръгна от анализа на възможностите за настъпление против Съветска Русия по отношение на релефа на местността, потребностите и разпределението на силите и средствата и т.н. При това се нареждаше, че трябва да имам предвид 130-140 дивизии, които ще са на разпореждане за изпълнението на дадената операция.  

След това, от самото начало трябваше да се има предвид използването на румънската територия като плацдарм за южната групировка на германските войски, на северния фланг се предвиждаше участие на Финландия във войната, но по време на разработването на тези оперативни планове този момент не се имаше предвид.

Като основа за предприеманите мероприятия се отчитаха целите на операцията като намерение на ОКВ (Главно командване на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht, OKW - Хр.Г.), първо - унищожаване на намиращите се в Западна Русия руски войски и пресичане на възможността за отстъпване на войсковите части навътре в Русия; второ - достигане до линията, която би направила невъзможни ефективните нападения на руските военно-въздушни сили на територията на германската империя. Крайна цел бе достигането на линията Волга-Архангелск... 

За отбелязване е това, че тогава не беше известно нищо за каквито и да било подготовки от страна на Русия. Тези военни игри и съвещанията, за които сега говорих, завършиха теоретичната подготовка и планирането на бъдещата агресивна война. 

Непосредствено след това, на 18 декември 1940 г., върховното главнокомандване на въоръжените сили издаде директива №21. Тази директива стана основа за всички военни и икономически приготовления за война. Всички действия, свързани с подготовката на войната, трябваше да се осъществяват въз основа на тази директива. По отношение на главното командване на сухопътните сили се състоеше в това, че то премина към разработването на указания, отнасящи се за стратегическото разгръщане на въоръжените сили в тази операция. След като тези първи директиви бяха докладвани на Хитлер в Оберзалцберг, те бяха одобрени от него на 3 февруари 1941 г. В последствие те бяха спуснати на войските. По-късно към тях се даваха различни допълнения. Началото на войната бе определено за това време, което би било най-подходящо за придвижването на големи войскови части на територията на Русия. Възможности за такова придвижване се очакваха към средата на месец май. И в съответствие с това бяха предприети всички приготовления. Този план обаче беше променен, тъй като в края на март във връзка с изменилото се положение на Югославия Хитлер се реши да нападне Югославия. На 8 април 1941 г. бе установен нов срок...

В заключение искам да кажа, че всички приготовления за извършване на това нападение над СССР, което стана на 22 юни, се правеха още през есента на 1940 г. 

Председателят: Минута. Посочи ли свидетелят дата? Той каза, че нападението се е подготвяло предварително. Ще кажете ли точната дата, когато е започната подготовката? 

Паулус: По моите наблюдения това бе 3 септември 1940 г... Също толкова усърдно, както беше обмислен и анализиран оперативният план, беше направен анализ на настъплението в щабовете на групите на армиите, на армиите, корпусите и дивизиите в хода на редица военни игри. Резултатите от този анализ дълго преди началото на войната бяха записани в съответните заповеди, които засягаха всички детайли на настъплението. Беше организирана много сложна лъжлива маневра, която бе осъществена от Норвегия и от френското крайбрежие. През юни 1941 година тези операции трябваше да са с видимост, че операциите са набелязани срещу Англия и с това да отвлекат вниманието от Изтока. Бяха предвидени обаче не само оперативни изненади. Бяха предвидени също всички възможности да се въведе противникът в заблуждение. Така например, беше забранено да се провежда явно разузнаване по границата, като с това се допускаха възможни загуби в името на постигане на внезапност на нападението. От друга страна, това означаваше, че няма опасения, че противникът ще се опита внезапно да пресече границата. Всички тези мероприятия говорят, че тук става дума за престъпно нападение. 

Руденко: Как Вие определяте целите на нападението на Германия над Съветския съюз?  

Паулус: Крайната цел на нападението - излизането на линията Волга-Архангелск, надвишаваше силите на германската армия. И тази цел характеризира незнаещата граници грабителска политика на Хитлер и на нацисткото ръководство. 

От стратегическа гледна точка постигането на тази цел би означавало, по тяхно мнение, унищожаване на въоръжените сили на Съветския съюз. Завземането на тази линия би означавало завземане и покоряване на главните области на Съветска Русия, в това число на столицата Москва, политическия и икономически център на Съветска Русия. 

Икономическото превземане на линията Волга-Архангелск би означавало овладяване на най-важните източници за снабдяване с продоволствия, на най-важните полезни изкопаеми, включително на нефтените източници на Кавказ, а също - на най-важните промишлени центрове на Русия и по-нататък - на централната транспортна мрежа в европейската част на Русия. Доколко за Хитлер в тази война бе важно осъществяването на икономическите цели, може да се съди по примера, който аз лично знам. На 1 юни 1942 г., по случай съвещанието на командващите в рамките на групата армии "Юг" в района на Полтава, Хитлер заяви: "Ако не получа нефта на Майкоп и Грозни, тогава ще бъда принуден да свърша тази война". Още преди началото на войната за експлоатация и администриране на завзетите територии бяха създадени всички икономически и административни организации и учреждения. 

В заключение бих искал да кажа: посочените цели означаваха завоюване с цел колонизация на руските територии, експлоатацията и ресурсите на които трябваше да дадат възможност да бъде завършена войната на Запад с цел окончателно установяване на господството на Германия в Европа... 

Руденко: Завършвайки разпита, резюмирам. Правилно ли съм направил извод от Вашите показания, че още много-по-рано от юни хитлеровото правителство и върховното главно командване на германските въоръжени сили са планирали агресивната война против Съветския съюз с цел да колонизират територията на Съветския съюз? 

Паулус: За мен няма никакви съмнения в това, ако съдим по събитията, за които аз разказах тук, а също ако имаме предвид директивите, които се съдържат в знаменитата "Зелена папка".

Руденко: Нямам повече въпроси, господин председател... 

Нелте: Нататък, Вие казахте вчера, че от разузнаването не са постъпвали никакви сведения, които биха свидетелствали за агресивни намерения от страна на Съветския съюз?

Паулус: Да, точно така.

Нелте: Кажете, в щаба на сухопътните войски не се ли е говорило за всички тези неща?

Паулус: Да, говореше се, и се изказваха големи съмнения по този повод, но аз не съм получавал каквито и да било сведения за това, че Съветският съюз води военна подготовка.

Нелте: Значи, Вие твърдо бяхте убеден, че става дума просто за нападение над Съветския съюз?

Паулус: По всичко личеше, че това във всеки случай не се изключва. В частност, задачата да се разработят и проверят теоретично условията за нападение се разглеждаше не само от мен, но и от мнозина други посветени в това лица, като предварителен етап към подготовката за нападение над Съветския съюз...

Нелте: Знаейки всички тези факти, Вие сте приели командването на армията, която е била насочена към Сталинград? Кажете, тогава у Вас не възникна ли мисъл да се отклоните от Вашето използване в действия, характеризирани от Вас като престъпни?

Паулус: Във връзка с онова положение, което съществуваше тогава за военните, а също във връзка с колосалната пропаганда, която се правеше в това време, аз, както и много други, мислех, че съм длъжен да изпълня моя дълг към своята родина.

Нелте: Но нали Вие сте знаели фактите, които са противоречали на такова понятие за дълг?

Паулус: Фактите, които ми се изясниха впоследствие, благодарение на това, което ми се случи да видя като командващ на 6-а армия, чийто апогей бе битката при Сталинград, ме тласнаха едва по-късно към осъзнаването, че това са престъпни деяния, тъй като дотогава имах само частична представа за фактическото положение на нещата... Когато приех командването, не си представях целия мащаб на престъпленията, свързани със започването и воденето на тази война, и не можех да си представя това. Аз разбрах това, едва когато станах командващ на армията, която бе хвърлена при Сталинград...

Заутер: Нима за Вас от началото, т.е. откакто Ви поръчаха разработването на плановете за нападение, не беше известно и разбираемо, че се занимавате с разработването на планове за нападение на Русия? Нима тогава не Ви беше ясно, че това нападение над Русия може да стане само в нарушение на международните договори, с които Германия бе обвързана? 

Паулус: Разбира се, това беше нарушение на международното право, но събитията, които се развиха по-късно, тогава не ми бяха известни. 

Заутер: Не, Вие отговорете - беше ли Ви известно, че този план би могъл да бъде осъществен само в нарушение на международните договори?

Паулус: Тогава ми беше ясно, че нападението може да се извърши само в нарушение на пакта с Русия, сключен през 1939 г... 

Екснер: Кажете защо, когато видяхте, че положението при Сталинград е толкова безнадеждно и ужасно, както Вие днес вече казахте това, защо Вие не действахте въпреки заповедта на фюрера и не се опитахте да се измъкнете?

Паулус: Защото тогава нещата ми се представяха така, сякаш съдбата на германския народ зависеше от това дали ние ще издържим или не. 

Екснер: ... Кажете, били ли сте Вие преподавател във военната академия в Москва? 

Паулус: Не, не съм бил.

Екснер: Кажете, заемали ли сте някаква длъжност в Москва? 

Паулус: До войната аз никога не съм бил в Русия. 

Екснер: А по време на Вашия плен?

Паулус: Аз също, както и другите ми другари, пребивавах в Русия в лагерите за военнопленници... 

Латернзер: Кажете, това нападение над Югославия нямаше ли за цел да се облекчи положението на Италия? 

Паулус: Да, разбира се, това послужи също като изходна причина за началото на операцията против Гърция. С това се отстраняваше заплахата за нападение откъм фланговете... 

Фриц: Господин свидетел, в хода на този процес се говореше за заповед на ОКВ, в която се е предлагало да бъдат разстрелвани военнопленниците комисари от Съветската армия. Известна ли Ви е тази заповед?  

Паулус: Да, аз знаех за нея...

Серватиус: Известно ли Ви е дали в руските военни заводи са използвани немски военнопленници? 

Паулус: За това лично аз нищо достоверно не знам. Военнопленниците, които лично аз видях в лагерите, работеха за непосредствените нужди на лагера или в непосредствена близост до лагерите на селскостопански дейности или в горите. Също така, беше ми известно от вестниците, че някои немски работници, обединили се доброволно в групи, работят в промишлеността и там са съобщавали с гордост за резултатите от техния труд. Но в какъв отрасъл на промишлеността са работили тези хора, аз не знам... 

Хорн: Имали ли сте по време на Вашия плен случай по някакъв начин да предоставите на разположение на съветските власти Ваши военни знания и опит? 

Паулус: По никакъв начин и никому. 

Председател: Мисля, че с това приключва кръстосаният разпит. Желае ли съветският обвинител да зададе още въпроси?

Руденко: Не, господин председател.

ЦГАОР СССР, фонд щ7445, опись щ1, ед. хран щ24

IMT, vol.7, р.279-364.

Превод от руски Велиана ХРИСТОВА