Откъде изпълзя чудовището на 22 юни 1941 г.

22 юни 1941 г. Денят на чудовищното нападение на Германия над СССР. Навършват се 80 години от тогава. Написаното за този ден не се побира в десетки, нито в стотици, а в хиляди мемоари на видни политици, висши военни ръководители, редови бойци от окопите и военните заводи, в исторически и научни изследвания, художествени книги и произведения. И всеки автор изнася нещо, поне мъничко ново и различно, макар и противоречиво и невярно понякога да е то.
Но едно не подлежи на съмнение - още в първите минути се случва това, което германските кафяви скакалци не са очаквали: превъзхождащата ги храброст на съветските войни по суша, небе и вода - яростна и саможертвена. От първите часове на 22 юни рамо до рамо воюват и загиват войници, генерали и комисари, защото пред родината всички са равни. В руската земя и в земята на европейските държави в битките срещу фашизма ще останат 27 милиона руснаци.
През 2019 г. на среща с ръководителите на държавите от СНГ (Съюз на независимите държави) руският президент Владимир Путин произнесе пространно слово за Втората световна война, опровергавайки със 17 архивни документа лъжите за "вината"на СССР, тиражирани в днешния ЕС. Предоставяме на читателя част от словото му, публикувано тогава в "Российская газета". Защото геополитиката сега подменя истината и използва лъжите за историята като бухалка на нови идеологии. Някои от цитираните документи вече публикувахме в нашата рубрика (duma.bg/zapadat-kolenichi-pred-hitler-a-obvinyava-stalin-n198684).
Днес и в следващия брой ще надникнем отново в спомените за началото на Великата отечествена война. Спомени на човека, наричан войник над войниците, маршал над маршалите - четири пъти героя на Съветския съюз Георги Жуков (1896-1974). За онзи 22 юни справедливо е да говори той. Заслужил го е отвсякъде и за всичко. Предлагаме ви и поглед от другата страна - за това какво е мислел за нападението не друг, а една от "иконите" на днешните неофашисти, самият Ото Скорцени, шеф на спецотделението на германското разузнаване.

Владимир Путин
Из Слово на срещата с ръководителите на страните от СНГ, 20.12.2019 г.

... Мен малко ме изненада и дори малко ме засегна една от последните резолюции на Европейския парламент от 19 септември 2019 г. - "За важността на запазването на историческата памет за бъдещето на Европа"... Искам още веднъж да подчертая, че това ни засяга всички нас,  защото в известна степен ние сме наследници на бившия Съветски съюз. Когато говорят за Съветския съюз, говорят за нас.  
И какво е написано? Според тази бумага, така нареченият пакт Молотов-Рибентроп... "е поделил Европа и териториите на независимите държави между два тоталитарни режима, което е прокарало пътя към началото на Втората световна война"...
Каква е все пак истината? Поисках да разбера това и помолих моите колеги да разровят някои архивни документи...
Възниква първият въпрос - през цялото време говорим за пакта Молотов-Рибентроп след нашите европейски колеги. Въпросът е: нима това е единственият документ, подписан от една европейска страна (тогава Съветския съюз) с фашистка Германия? Оказва се, че това съвсем не е така. Аз просто ще ги изредя с ваше разрешение.
И така, Декларация за неприлагането на сила между Германия и Полша. Това е т.нар. пакт Пилсудски-Хитлер. Подписан е през 1934 г. По същество това е договор за ненападение.
След това е англо-германското морско съглашение от 1935 г. Великобритания предоставя на Хитлер възможност да има свой военен флот, което му е било забранено всъщност или сведено до минимум според резултатите от Първата световна война.
След това е съвместната англо-германска декларация на Чембърлейн и Хитлер, подписана на 30 септември 1938 г., съгласувана от тях по инициатива на Чембърлейн. В нея се заявява, че подписаното Мюнхенско съглашение, а също англо-германското морско съглашение, символизират... и така нататък, и така нататък. Създаването на правова база между двете държави е продължавало.
Това не е всичко. Френско-германската декларация, подписана на 6 декември 1938 година в Париж от министрите на външните работи на Франция и Германия Боне и Рибентроп.
Накрая, договор между Литовската република и Германския райх, подписан на 22 март 1939 година в Берлин от министъра на външните работи на Литва и от същия Рибентроп, за това, че Клайпедският край отново се съединява с Германския райх.  
Варшава, 31 май 1938 година: "За поляците руснакът е варварин, азиатец, разрушителен и развращаващ елемент, с който всеки контакт е опасен, всеки компромис е смъртоносен".
И договорът за ненападение между Германския райх и Латвия от 7 юни 1939 година.
По този начин договорът между Съветския съюз и Германия е последният в редицата на тези, които са били подписани от другите европейски страни, уж заинтересовани от запазването на мира в Европа. При това искам да отбележа, че Съветският съюз решава да подпише този документ, едва след като са били изчерпани всички възможности и са били отклонени всички предложения на Съветския съюз за създаването на единна система за сигурност, по същество - на антифашистка коалиция в Европа...
Съветският съюз до последната възможност се старае да използва всеки един шанс за създаване на антихитлеровска коалиция, води преговори с военните представители на Франция и Великобритания, като с това се опитва да предотврати началото на Втората световна война, но на практика е останал сам, в изолация...
Да, там има секретна част (в договора Молотов-Рибентроп - бел. пр.) за разделянето на някаква територия. Но ние не знаем какво има в другите съглашения на европейските страни с Хитлер. Защото ако ние разсекретихме тези документи, в западните столици всичко това се пази с гриф "секретно". Ние не знаем нищо за това какво има там. Но сега на нас не ни е и нужно да знаем, защото ние виждаме по фактите, че е имало сговор. От факта виждаме, че е била разделена независима демократична държава - Чехословакия. И в това е участвал не само Хитлер, но и предишните ръководители на тези държави. Именно това открива на Хитлер път за придвижване на изток, именно това е послужило като причина за началото на Втората световна война.
И още един момент за това как е действал Съветският съюз, след като Германия е започнала войната срещу Полша... Впрочем, именно това, че там са влезли части на Червената армия, в значителна степен е спасило живота на мнозина от местното население, преди всичко на същото еврейско население. Защото всички тук присъстващи знаят, че процентното съотношение на еврейското население в тези райони е било много голямо. Ако бяха влезли нацистите, биха избили всички и биха ги пратили в пещите.
А що се отнася за Брест, например, Червената армия е влязла там, когато тези територии са били завзети от немските войски. Там Червената армия изобщо не е воювала с никого, не е воювала с поляците. Нещо повече, по това време полското правителство е загубило контрола над страната, над управлението на въоръжените сили, и се е намирало някъде в района на румънската граница. Нямало е даже с кого да се водят каквито и да е преговори. Повтарям, Брестката крепост, която на всички нас е добре известна като цитадела на защитата на интересите на Съветския съюз и на нашето общо Отечество, е една от ярките страници на Втората световна война. Тя е била завзета от Червената армия, едва след като немците са си отишли от нея. Те вече са я били завзели. И реално Съветският съюз нищо не е отнемал от Полша...
И накрая, бих искал да напомня как съвременниците са оценявали тогава резултатите от победата над нацизма и приноса на всеки от нас в тази победа, започвайки от 1941 г. Ето личното послание на Чърчил до Сталин на 22 февруари 1945 година. Било е на 22 февруари, в навечерието на празнуването на 27-та годишнина на Червената армия. Чърчил пише, че Червената армия празнува своята 27-ма годишнина с триумф, който е завоювал безкрайните аплодисменти на нейните съюзници. И нататък - бих искал да обърна внимание на това във връзка с тази резолюция, която е била приета неотдавна от нашите колеги в Европарламента: "Бъдещите поколения ще признаят своя дълг пред Червената армия също толкова безусловно, както това правим ние, които доживяхме да бъдем свидетели на тези великолепни постижения". Но виждаме как реагират днешните поколения политици в Европа.
А ето какво Рузвелт е написал до Сталин също през 1945 година: "Непрекъснатата знаменита победа на Червената армия заедно с усилията на въоръжените сили на обединените нации, разгърнати на юг и на запад, осигуряват бързото постигане на нашата обща цел - свят, живеещ спокойно, опиращ се на взаимното разбирателство и на сътрудничеството".
И малко по-късно Труман, вече новият президент на САЩ: "Ние дълбоко ценим великолепния принос, внесен от могъщия Съветски съюз, в делото на цивилизацията и свободата. Вие демонстрирахте способността на свободолюбивия и във висша степен храбър народ да съкруши злите сили на варварството, колкото и мощни те да са били".
Мисля категорично, че ние с вас абсолютно не можем да забравим и никога няма да забравим повдига на нашите бащи. Много бих искал и нашите колеги на Запад изобщо и в Европа в частност да имат предвид това. Ако не искат да чуят нас, нека чуят авторитетните ръководители на своите страни, които са разбирали какво говорят и са познавали събитията не по слухове.
https://rg.ru/2019/12/20/stenogramma-vystupleniia-vladimira-putina-na-neformalnom-sammite-sng.html, превод Велиана Христова.

 "Спомени и размисли", Георги Жуков,  превод от руски Страшимир Джамджиев, Държавно военно изд., 1969 г.
Из глава девета "В навечерието на Великата отечествена война"

...Естествено възниква въпросът: защо ръководството, възглавявано от Й. В. Сталин, не осъществи мероприятията, предвидени в утвърдения от него оперативен план за война?
За тези грешки и пропуски обвиняват най-често Й.В. Сталин. Разбира се, Сталин безусловно имаше грешки, но техните причини не трябва да се разглеждат изолирано от обективните исторически процеси и явления, от целия комплекс от икономически и политически фактори... Като съпоставям и анализирам всички разговори, които Й.В. Сталин е водил в мое присъствие в кръга от близки нему хора, аз идвам до твърдото убеждение: всички негови мисли и действия бяха проникнати от едно желание - да избегне войната - и от увереността, че това ще му се удаде. Сталин разбираше какви тежки бедствия може да причини на народите на Съветския съюз една война с такъв силен и опитен враг като фашистка Германия и затова се стремеше, както и цялата наша партия, да я предотврати.
Сега у нас се навсякъде се говори, особено в масовите, общодостъпни публикации, предимно за факти, които е трябвало да ни подскажат за готвеното нападение срещу СССР, за съсредоточаването на войски край нашите граници и т.н., но в същото време, както показват намерените след разгрома на фашистка Германия документи, на масата на Й.В. Сталин е имало много други донесения и от съвсем друг род. Ето един от примерите. По нареждане на Хитлер, дадено на съвещанието на 3 февруари 1941 г., началник-щабът на Върховното главно командване фелдмаршал Кайтел издал на 15 февруари 1941 г. специална "Директива за дезинформация на противника". За да се скрие подготовката за операцията "Барбароса", отделът за разузнаване и контраразузнаване в главния щаб разработил и осъществил многобройни акции за разпространяване на лъжливи слухове и сведения. Прехвърлянето на войски на изток беше представено  "в светлината на най-големия в историята дезинформационен маньовър, за да се отвлече вниманието от последните приготовления за нахлуване в Англия."
Бяха напечатани в голямо количество топографски материали за Англия. Във войските бяха командировани преводачи на английски език. Подготвяше се "изолиране" на някои райони по крайбрежието на проливите Ламанш и Па дьо Кале и в Норвегия. Разпространяваха се сведения за някакъв военновъздушен корпус. По крайбрежието се монтираха фалшиви ракетни батареи. Сред войските се разпространяваха сведения, според един вариант, че отиват на почивка преди нахлуването в Англия, а според друг - че войските ще бъдат пропуснати през съветска територия за нахлуване в Индия. За да се подкрепи версията за въздушен десант, бяха разработени специални операции с кодови наименования "Акула" и "Харпун". Пропагандата се нахвърли изцяло върху Англия и прекрати обичайните си нападки срещу Съветския съюз...
При всичкото си желание да запази мира като решаващо условие за построяване на социализма в СССР Й. В. Сталин виждаше, че правителствата на Англия и САЩ правят всичко възможно, за да тласнат Хитлер във война със Съветския съюз, че Англия и другите западни държави, след като се озоваха в тежко военно положение, гледат по всякакъв начин да се спасят от катастрофа и са крайно заинтересовани Германия да нападне СССР. Затова той с такова недоверие приемаше информациите от западните правителства за приготовленията на Германия да нападне Съветския съюз...
Между другото, струва ми се, че е уместно да напомня, че когато Хитлер се реши да предложи на Съветския съюз да обмислят заедно идеята за разделяне на света на сфери на влияние, той срещна резкия и недвусмислен отказ от съветска страна дори за разговори по този въпрос. За това свидетелстват документите и участващите в посещението на В. М. Молотов в Берлин през ноември 1940 г. ...
Колкото до оценката на пакта за ненападение, сключен с Германия през 1939 г. в момент, когато нашата страна можеше да бъде атакувана на два фронта - откъм Германия и откъм Япония, - няма никакви основания да се твърди, че Й.В. Сталин е разчитал много на него. ЦК на ВКП (б) и съветското правителство добре разбираха, че пактът не избавя СССР от заплахата от фашистка агресия, но той даваше възможност да се спечели време за засилване на нашата отбрана и е все пак пречка за създаване на единен антисъветски фронт...
Можеше ли военното ръководство самостоятелно и навреме да открие излизането на противниковите войски непосредствено в изходните райони, откъдето започна нахлуването им на 22 юни? Да се направи това при онези условия беше крайно трудно. Освен това, както стана известно от трофейните карти и документи, командването на немските войски е извършило съсредоточаването на самата граница в последния момент, а неговите бронетанкови войски, намиращи се доста далеч, са били прехвърлени в изходните райони чак през нощта на 22 юни...

Ото Скорцени, из "Секретная команда. Воспоминания руководителя спецподразделения немецкой разведки", Москва, Центрполиграф, 2021 г.

В един не много добър ден в щаб-квартирата на Хитлер "чопът бе хвърлен", машината за заповеди се завъртя и ни спуснаха деня "Х" на началото на настъплението. Това беше 22 юни 1941 г.! В пет часа сутринта махалото на войната трябваше отново да се задвижи и този път да насочи своя огнен валяк на Изток. В неговото навечерие в корпуса прочетоха заповедта за настъплението и командващият го генерал излезе пред командния състав на двете влизащи в него дивизии с реч, проникната от оптимизъм и увереност в бързия разгром на противника.
- След няколко седмици в Москва ще се състои парад на победата - заяви той с тържествуващ вид.
Интересно дали тази увереност излизаше от чисто сърце поне тогава?
Това изявление бързо се разнесе сред войските и в първите седмици ги въодушевяваше да се вдигат в атака. Сега, когато се пишат тези редове за военния поход срещу Русия, аз добре разбирам, че тези думи не бяха нищо повече от раздута фраза. Това осъзнаха и милионите немски войници, които трябваше на гърба си да изпитат колко далече от истината бяха подобни изявления.
Необятните руски простори се измерват не само в километри. Там се разтварят дори границите, в които мисли и чувства обикновеният човек. За да разбере истинската "руска душа", човек трябва да поживее в тази страна в течение на много години. За нас, западноевропейците, тази душа и необятните простори на Русия ни изглеждаха като непостижима загадка, изпълнена с тайнствен и безкраен мрак.
(Превод Велиана Христова)
 

Следва