Мъдрост, обич и тъга, море, небе и светлина

Георги ДРАМБОЗОВ 

Тези шест думички се отнасят до новата книга със стихове на варненския поет Иван Кьосев. Този човек на словото и на палитрата със своята особена и многопосочна аура, както и с чувството си за естетика, е успял да съчетае не само художника и поета у себе си, а и преводача, и изкуствоведа. Самата книга е замислена, "конструирана" и "въздигната" като красива възрожденска къща на шест самостоятелни "етажа" или в шест стихотворни цикъла: "Сезони", "Морето и брегът", "Родина", "Поезията и Париж", "В търсене на изгубеното време" и "Дамата с косата".

Правя уговорката, че не съм литературен критик, че пиша като поет за поета, че и аз възприемам "Късни стихове" като "откровение на творческия дух" на поета и художника. Шестте цикъла книгата с лирика съответстват по брой на думите в заглавието: мъдрост, обич и тъга, море, небе и светлина...

Още в първия стихотворен цикъл "Сезони", в едноименното стихотворение, лирическият герой споделя: "Да, сменят се сезони и години/ - отминават лято, есен, зима/ и трябва да захвърля своята печал,/ защото осъзнавам, че радостта я има/ и тази истина/ най-после съм разбрал..."

Във втория цикъл "Морето и брегът" той тръгва в своето "Утро", запява "Песента на стария моряк", изпява докрай "La Famme de mon Ami" на Енрико Масиас, но така, както Поетът я чувства: "Ти си звезда от далечно съзвездие,/ книжно хвърчило е мойта душа"... И в "Летящият холандец", и във "Вълнолом" той е много образен, даже бих го определил като поет в живописта и художник в словото. Стихотворението "Вълнолом" е своеобразно лиро-философско постижение на автора, който е "душа - пробита раковина", който е смирен "пленник на камшиците, с които го бичува Бах", който е подвластен само "на музиката синя". Тази "синя музика" отвежда и към "Как се прави портрет на морето" (по Жак Превер): "Починете си, приберете боите, /палитрата с цветни петна/ и преди да тръгнете,/ подпишете се в ъгъла/ с вдъхновена от Бога ръка"...

С такава вдъхновена ръка поетът подхожда и към третия си цикъл "Родина", в който извайва със собствен поетичен почерк портретите на Вазов, Ботев, Левски и Дебелянов. Тези портрети не са само в мерена реч, а с истинска палитра и четка, т.е. авторът сам е илюстратор на своята книга - значимо явление в днешния ни "карантинен" живот....

В цикъла "Поезията и Париж" поетът художник се изявява вече не само като ценител на френското изкуство, а като познавач на творчеството на великите французи. И в това няма нищо странно - преводач е на произведения на Франсоа Вийон, Жак Превер, Рьоне Гийо, Маргьорит Дюрас, Жан-Пол Сартр, Жозеф дьо Местр и др. Незаменим лирически гид е той за българския читател пред "Пантеонът", "Нотр Дам", "Мон Мартр", "Мулен Руж" или под "Мостовете на Сена"...

"В търсене на изгубеното време" е оня "етаж" или цикъл от "къщата" на автора с име "Късни стихове", където той е безкомпромисен към т.нар. соросоиди, към човешкото безгрижие към природата - "Подсказано от интернет". Той е потресен от "мерзостите на света", от алчността на "хора озверели", тъжи за "децата ни прокудени/ в далечните предели чужди". И в този цикъл "зелената меланхолия на магнолията" сякаш взема връх, и ние живеем "Един живот, а колко неуспехи/ и океан от рухнали мечти" ("Неразбиране"). Определени лирични постижения са и "Камен бряг", "Сълза", "Спасовден", "Защо", "Жените, които не ни заслужават" и т.н.

Последният шести цикъл носи името "Дамата с косата". Този символ на госпожа Смърт надвисва често над лиричното слово на поета, наднича от доста страници в "Късни стихове". Много тъга, известно примирение и житейска умора струят от стихотворенията "Преди да тръгна", "Spleen" (Тъга), "Жената Мария", "Трева", "Поздрав", "Съпрузи", "On moura seul" (Ще се умира сам), "Есенна молитва" и "Най-късният стих". Но поетът и художникът Иван Кьосев ще очаква с мъдрост и търпение "дамата с косата", която ще го отнесе само с образа на любимата жена в душата му...

Читателю, прочети лирическите откровения в "Късни стихове"! Макар и "късни", те, наред с морските пейзажи и портрети на автора, ще събудят в душата ти непобедимата обич към Поезията и Красотата. А думичките "мъдрост, обич и тъга, море, небе и светлина", които съм срещнал в книгата на Иван Кьосев, са ключът към неговото творчество... И като поет. И като художник.