Променящият се свят на труда

Работата от разстояние (не надомната работа!), цифровизацията, а в известна степен и изкуственият интелект, променят значително света на труда, но не дотолкова, че старите проблеми, свързани с безопасните и здравословни условия на труд да са решени. Не, те си остават, дори погледнати в светлината на новите обстоятелства.
Ново проучване на ЕС разкрива, че продължителното седене, психосоциалните рискове и цифровизацията са сред важните опасения за безопасността и здравето на работното място. Европейско проучване на предприятията относно новите и възникващите рискове в предприятията (ESENER) за 2024 г. хвърля светлина върху проблема. През миналата година се проведе четвъртото проучване ESENER, като са обхванати над 41 хил. предприятия от всички категории по размер и сектор на дейност в 30 европейски държави. Преди дни Информационната агенция на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд представи първите данни от това най-ново проучване.
Но нека припомним, че не е нов проблемът с продължителното седене, нито с повтарящите се движения и не би било правилно да бъде разглеждан единствено в контекста на работата от разстояние, наложен по принуда в множество сектори от пандемията от КОВИД-19. Нито с разрастващата се цифровизация. Повтарящи се движения извършват работещите в доста дейности (например хората на поточни линии или товарачите), а продължителното седене е недостатък на работещите като чиновници. Има множество примери, които показват, че работата от разстояние, осъществима за някои професии, може да е от полза. Например служителка, която изпълнява трудовите си ангажименти зад бюро, трябваше да пътува над час до работното си място и близо два часа обратно до дома, подобри значително здравословното си състояние благодарение именно на работата от разстояние, защото оползотворява "спестените" за пътуване три часа в спорт, в резултат на което работата й стана по-продуктивна. Поне според началниците й.

Старите проблеми

с продължителното седене и повтарящите се движения придобиват вече и нов аспект.
Новото проучване разкрива и психосоциалните предизвикателства, както и нарастващото въздействие на цифровизацията върху безопасността и здравето на работното място в контекста на навлизане на предприятията в нови трудови практики.
Проучването разкрива най-често идентифицираните рискови фактори на работното място, които изглеждат относително стабилни във времето. Както и през 2019 г., двата водещи рискови фактора през 2024 г. са свързани с мускулно-скелетните смущения - продължителното седене е отчетено от 64% от работните места, а повтарящите се движения на ръцете (дланите и пръстите) или цялата ръката са проблем на почти 63% от работните места в страните от ЕС. Освен това 52% от анкетираните за проучването посочват вдигането или преместването на хора (предимно здравни и социални работници - б.а.) или тежки товари като ключов рисков фактор.

Рискови фактори на работните места в ЕС-2027

Разликата, както се очаква, идва след 2019 г. -  началото на пандемията, когато се наблюдава почти двойно увеличение на броя на предприятията, които съобщават за служители, работещи от вкъщи. Именно пандемията, макар и по принуда, даде възможност за по-широко използване на дистанционната работа. Според доклада психосоциалните рискове все по-често са налице, особено в секторите на услугите, като 56% от организациите посочват предизвикателството да се справят с трудни клиенти, пациенти или учащи.
Тревожно е и друго - наблюдава се спад в участието на служителите в разработването на мерки за превенция на психосоциалните рискове - от 61% през 2019 г. на 55% през 2024 г.
Проучването показва все по-голямо внимание към

цифровите технологии

при оценките на риска на работното място. Интересни са изводите в подробния доклад. Както се очаква, делът на фирмите в ЕС-27, които съобщават, че служителите работят редовно от вкъщи, почти се е удвоил и от 13% през 2019 г. достига 23% през 2024 г. Финландия и Нидерландия, които и по-рано бяха водещи в работата от разстояние, вече в над 40% от предприятията се работи така. Естествено, най-висок е делът на  работещите в областта на информацията и комуникацията (53%), както и професионалните, технически и научни дейности (39%).
В съответствие с това оценките на риска обхващат все повече работните места извън предприятията,
подчертават експертите по безопасни и здравословни условия на труд и ако през 2019 г. са били 3%, пет години по-късно са 8%. Но, както се вижда, това все още са изключително малка част от фирмите. Няма и една пета (18%) от фирмите в ЕС-27, които да консултират служителите си за практиките за работа от вкъщи, за здравословни и безопасни условия на труд при работа от разстояние. Нидерландия (37%), Финландия (34%) и Литва (33%) докладват за най-много такива консултации.
Междувременно се съобщава, че обучение за използване на цифрови технологии се предоставя на 42% от работните места в ЕС, като в Малта е до 75%. Секторите, в които то има най-голям дял, са информационните и комуникационните дейности, както и финансовите и застрахователните дейности (по 51%).

Как се промент рисковите фактори

Най-често идентифицираните рискови фактори в ЕС-27 се променят за пет години:
- продължителното седене отчитат 61% от фирмите през 2019 г. и 64% през 2024 г. Този рисков за здравето фактор е присъщ за 88% от фирмите в областта на финансови и застрахователни дейности, както и в обществената администрация;
- повтарящи се движения на ръцете отчитат 65% от фирмите през 2019 г. и 63% през 2024 г.;
- работа с трудни клиенти, ученици, пациенти отчитат 59% от фирмите през 2019 г. и 56% през 2024 г.;
- вдигане или преместване на хора или тежки товари (52% и през 2019 г., и през 2024 г.).

Оценка на риска

Променените практики на работа изискват промени и в оценката на риска на работното място. Щом човек работи от разстояние/вкъщи, значи работното му място не е в рамките на предприятието, но това не означава, че рисковете не съществуват и очевидно е, че те трябва да бъдат включени в трудовия договор. Консултациите (у нас често наричани инструктаж) трябва да включват и работещите от вкъщи, категорични са европейските експерти по безопасни условия на труд.
Много фирми вече използват дигитални технологии в работния процес - роботи, които взаимодействат с работниците, машини, системи или компютри, които наблюдават работата и/или поведението на работниците, както и такива, които използват изкуствен интелект за изпълнение на работни задачи или автоматично разпределят задачи, работно време или смени на работниците, устройства за носене (смарт часовници, очила за данни или лични предпазни средства), лаптопи, таблети, смартфони или други мобилни компютърни устройства. Около 35% от фирмите в ЕС, които използват такива устройства, твърдят, че са информирали и консултирали служителите си за потенциалното им въздействие върху здравето и безопасността. Най-много такива работодатели (57%) има в Литва и в Малта (50% от анкетираните).
Двата най-често докладвани рискови фактора, свързани с дигитализацията, са добре познатите мускулно-скелетни заболявания: продължително седене (54% от работните места в ЕС-27, използващи поне една от дигиталните технологии, споменати по-горе) и повтарящи се движения (47%).

Психосоциалните рискове

В областта на психосоциалните рискове ESENER 2024 поставя акцент върху нарастващото използване на цифровите технологии за посрещане на изискванията на променящия се свят на труда.
Сред предприятията, които съобщават за психосоциални рискови фактори, 21% смятат, че те се управляват по-трудно в сравнение с други за БЗР (безопасност и здраве при работа - б.а.). Данните се различават значително по държави.
От извършващите оценка на риска предприятия в ЕС-27 64% докладват, имат достатъчно информация как да включат психосоциалните рискове в тези оценки. През 2019 г. са били 60%. Както се очаква, този дял варира повече според размера на предприятието (увеличава се с размера), отколкото по сектори. Констатациите са различни в различните държави, като най-високите стойности идват от Нидерландия (79%), Испания (71%) и Италия и Дания (70%), за разлика от Малта (38%) и България (45%).
Около една пета от фирмите, които съобщават, че имат психосоциални рискови фактори, ги възприемат като по-трудни от другите рискове.
Така се смята от 38% от предприятията в Швеция, 37% в Дания, 35% във Финландия. От друга страна, само 6% от фирмите в България и 8% в Хърватия смятат психосоциалните рискове за по-трудни от другите рискове за безопасност и здраве при работа.

Ситуацията в България

От края на март 2024 г. у нас са в сила промени в Кодекса на труда и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, които уреждат работата от разстояние, като внасят по-голяма яснота в тази форма на изпълнение на трудовите ангажименти.
Специфичното във формулировката на мястото за работа е "извън помещенията на работодателя", извън фирмата. Но задължително е да се ползват  информационни технологии при изпълнението на работата (компютър със софтуер, хардуер, с електронно запаметяващо устройство, включено в електронна мрежа, която позволява електронно изпращане на информация).
Според новите правила работодателят може да промени мястото на работа за не повече от 30 работни дни годишно по писмено искане на работника или служителя при условия и по ред, определени с трудовия договор и/или с вътрешни актове на предприятието.
Важно е да се знае, че сред допълнителните  задължения на работодателя са да даде информация на служителя за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение, където се извършва работа от разстояние. Работодателят трябва да информира работника и за изискванията за работата с оборудването и поддържането му в изправност.
Служителят трябва да предостави на работодателя  писмена информация за характеристиките на  работното място от разстояние. Целта на тази разпоредба е работодателят да е сигурен, че въпросното работно място, макар и извън предприятието, отговаря поне на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в актовете по прилагането му.
За да бъдат спазени изискванията му, работодателят е длъжен да покрие всички разходи за провеждането на подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на индивидуалното работно място, като се отчитат новите или променените рискове. Заради тези задължения и работодателят, и работникът нямат право да отказват достъп до работното място на инспектори от инспекцията по труда. Контролните органи на инспекцията по труда имат право на достъп до работното място в рамките на уговореното в индивидуалния и/или в колективния трудов договор при задължително предварително уведомяване на работника и служителя, който извършва работа от разстояние, и с негово съгласие. Освен това, необходимо е да бъде извършена оценка на риска на работното място извън фирмата. Всичко това се прави, за да бъде гарантирана работа в безопасни и здравословния условия, а при евентуална трудова злополука да е ясно кой е отговорен за нея.
Продължителността на работното време на служителя, който изпълнява трудовите си задължения от разстояние, трябва да е същата като на работещите в пределите на предприятието.
Важна новост е т.нар. право на изключване, според което работникът или служителят не е длъжен да отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо. Потребността от правото на непрекъсвана почивка се усети едва по време на пандемията, когато все повече работодатели в Европа, както и у нас, безконтролно по всяко време поддържаха контакт по телефон, интернет и различни приложения (вайбър, месинджър, уотсъп, скайп и пр.) със служителите си. Новата разпоредба урежда правото като универсално, т.е. независимо дали става дума за работа от разстояние или не, работещите не са длъжни да отговарят на "...инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка...".

През 2019 г. едва 5% от българските служители работят редовно от вкъщи, докато в общо за ЕС-27 са 13%, лидерът е Финландия със 17%. Пет години по-късно по този показател страната ни удвоява този процент на 10, докато финландците държат първенството с 45%.
Едва 6% от българите, работещи от разстояние, са консултирани за този начин на работа, докато в Нидерландия са 37%.

Причини, поради които оценките на риска на работното място не се извършват редовно (% предприятия, ЕС-27), 2014, 2019 и 2024 г.