"Оръжия вместо масло". Второ издание

Миналия петък - в Деня на германското единство - националния празник на ФРГ, група леви партии събраха на площад "Бебелплац" в Берлин около 10 000 свои привърженици под лозунгите: "Никога вече война", "НЕ на войната и въоръжението", "Не на военния дълг", "ДА на една мирна, социална и суверенна Германия". На митинга бе изразена и солидарност с народа на Палестина. 
В обръщение към участниците от левия "Съюз на Сара Вагенкнехт", публикувано в официалната му фейсбук страница, се посочва: "Ситуацията в Европа се развива опасно към голяма война. Вместо да се бори за мир, федералното правителство иска да направи Германия готова за война, защото се твърди, че Русия иска да ни нападне. С тази заплашителна лъжа военнолюбците в политиката и медиите искат да убедят хората да се съгласят на необуздано високо въоръжаване и подготовка за война. Всъщност НАТО, най-големият и агресивен военен пакт в света, във военно отношение превъзхожда Русия."
Действително, ние сме свидетели как през последните години образът на Русия бива превръщан в абсолютно зло, борбата с което оправдава всичко - отстъпление от демократичните принципи, "затягане на поясите" пред външната заплаха, префокусиране от вътрешните проблеми към външните, въвеждането на информационни филтри, борба с инакомислието, изграждането на нова "Желязна завеса". Все наративи и действия, познати на Източна Европа от близкото минало. Финалът на подобни "мероприятия" също е известен. 
Акцията на левицата в Берлин бе предшествана от милитаристично-патетични изказвания на представители на управляващата дясно-лява коалиция. Канцлерът християндемократ Фридрих Мерц например, заяви, цитиран преди дни от агенция "Ройтерс", че "Европа не е във война, но "вече не сме и в мир с Русия", и че водената от Русия война е "война срещу нашата демокрация и война срещу нашата свобода". 
Допълни го и военният министър, социалдемократът Борис Писториус, който заяви в Полша: "Руската федерация е най-голямата и най-непосредствена заплаха за НАТО и ще остане такава за нас в обозримо бъдеще... Стоим зад нашите съюзници и сме готови да защитим балтийските държави."
Балтийските страни, в ролята на жертва провокатор, се чувстват винаги заплашени от Русия, но желанието на Германия да защитава другите с оръжие навява лоши спомени.
Обстоятелството, че ФРГ влиза в ролята на водеща в милитаризацията на континента страна, не се дължи само на обема на нейната икономика и промишленост. Тук играят своята роля и историческите обиди спрямо Русия, това е и ще бъде отричано поради политкоректност, но няма как да бъде скрито. Германците 80 години си посипваха главата с пепел заради Втората световна война, но при първия възможен случай пак избраха оръжията пред маслото. 
Да напомним. През пролетта на 1935 г. в реч пред партийния актив на НСДАП Херман Гьоринг казва: "Оръжието ще ни направи силни..., а от маслото хората само дебелеят". Самият Гьоринг е известен с наднорменото си тегло, но репликата му става крилата. Две години по-късно в Германия въвеждат купони за масло, а още две години по-късно започва войната. 
На фона на стагнацията в германската и европейската икономика (в т.ч. заради антируските санкции и самоограниченията за купуване на руски енергоресурси), ускорената милитаризация, съчетана с нарастваща задлъжнялост и съчетана с разговори за невъзможността повече да се финансира германската социална държава (по Мерц), сравненията с предвоенните времена в Германия се натрапват. 
Очаква се разходите за отбрана на Берлин да достигнат 108 милиарда евро през 2026 г., което е рекордно високо ниво за следвоенния период. Но не финансовата страна на въпроса е това, което може да провокира руската реакция. 
През юли т.г. военният министър Писториус каза, че ФРГ иска да закупи от САЩ ракетни комплекси "Тифон". "Тифон" е наземна пускова установка, разработена в рамките на програмата на Сухопътните войски на САЩ "Среден обсег на действие", която може да изстрелва както крилати ракети "Томахоук" (с обсег на действие до 2500 км), така и многоцелеви ракети SM-6. Това означава, че на теория тези ракети може да достигнат цели в Централна Русия, т.е. Московския регион.
Това ще бъде и вече е възприемано от Русия, ако съдим по коментари в специализираните медийни ресурси, като заплаха за стратегическия баланс, и то на фона на неработещия Договор за ракетите със среден и малък обсег. 
Когато президентът Владимир Путин говори в последната си "валдайска" реч: "Контрамерките на Русия няма да закъснеят. Отговорът на тези заплахи ще бъде, меко казано, много убедителен", той има предвид не нещо друго, а разгръщането на нови ракетни системи със среден обсег - т.е. носим се към повторение на ракетната криза от 80-те години на XX век. 
Тук има и още един момент. Тези ракетни комплекси не могат да бъдат използвани без американската спътникова групировка. Така Германия влиза в ролята на подизпълнител на САЩ във военната им политика спрямо Русия, но и Русия ще разглежда Германия като лишена от субектност във военната сфера страна. Т.е. въпросите на безопасността пак ще се решават между двете велики сили, за сметка на третата страна. Това са реалностите на епохата на "държавите инструменти", в която живеем.
Има един момент от речта на руския президент Владимир Путин пред дискусионния клуб "Валдай" (приблизително на 25-ата минута от официалния запис, публикуван на сайта на Кремъл), която трябва задължително да се гледа на видео, за да се види изражението му, когато казва: "Чуваме, например ФРГ, която говори как германската армия трябва отново да бъде най-мощната в Европа. Добрее, наблюдаваме внимателно какво се има предвид."
Изражението на Путин говореше повече от думите - Русия няма да позволи Германия втори път да се превърне в екзистенциална заплаха за нея. И най-лошото за Германия (а и не само за нея) е, че Русия има всички средства да я отстрани като заплаха, а Германия няма такива средства - и това е следствие от стратегическото й и историческото й поражение преди 80 години от същите тези руски хора. 
Сегашната военна истерия и дрънкане на оръжия са следствие както на забравените уроци, така и на обикновената глупост на политическите елити в Европа, породена от десетилетията на ограничена субектност под американската опека. 
Ако историята ще се повтаря, то за всички нас, без изключение, тя наистина ще се повтори като фарс.