МВФ: Повишеният риск в Черно море може да удари търговията и растежа на икономиката

Рисковете за корабоплаването в Черно море и свързаното с тях поскъпване на застраховките могат да се отразят върху търговията и икономическия растеж в България и региона. Все още е рано да се оцени количествено ефектът, но той може да засегне растежа в краткосрочен план. Това заяви ръководителят на Европейския департамент на Международния валутен фонд (МВФ) Матеуш Шчурек на брифинг за регионалния икономически преглед на Европа в отговор на въпрос на БТА за рисковете след атаките в изключителната икономическа зона на страната в Черно море.
Повишаването на рисковете за морския транспорт влияе върху търговията и перспективите за растеж, посочи Шчурек. Подобни ефекти се наблюдават и по-на юг, в Близкия изток, каза той. В октомврийския си доклад за световните икономически перспективи, публикуван по-рано тази седмица, МВФ понижи прогнозата си за региона на Близкия изток и Централна Азия през 2026 г. до свиване от 0,3 на сто при очакван през юли растеж от 0,7 на сто.
За високата инфлация в България, девет месеца след присъединяването на страната към еврозоната, освен поскъпването на енергията влияние оказват високата енергийна интензивност на икономиката, силното вътрешно търсене, бързото нарастване на заплатите и кредитирането, както и високите държавни разходи и големият бюджетен дефицит, посочи Шчурек.  
България е сред икономиките в ЕС с най-висока енергийна интензивност, поради което поскъпването на енергията се отразява по-силно на предприятията в страната. Приемането на еврото обикновено оказва влияние върху ценовото равнище, а не върху инфлацията, като ефектът е сравнително малък спрямо останалите фактори и е еднократен, обясни той.
Охлаждането на икономиката и намаляването на дисбалансите са най-добрият начин инфлацията да се върне към целевото равнище и да остане там, посочи Шчурек.
Заместник-директорът на Европейския департамент на МВФ Хелге Бергер припомни, че Фондът повиши в октомврийската си прогноза очакванията си за растежа на българската икономика през 2027 г. до 2,7 на сто от очакваните по-рано 2,5 на сто. За 2026 Фондът понижи прогнозата до 2,6 на сто от 2,8 на сто, посочени в оценките от април. За предпочитане е растежът да се основава на повишаване на производителността, а не на прекомерно вътрешно търсене, подчерта Бергер. Основните данни, на база на които МВФ е изготвил своите прогнози, са от 30 септември или преди търговски кораби да бъдат атакувани в изключителната икономическа зона на България в Черно море.
МВФ очаква икономическият растеж в еврозоната, без Ирландия, да достигне 1,2 на сто през 2026 г., след което да се забави до 1,1 на сто през 2027 г. За Централна, Източна и Югоизточна Европа прогнозата е за растеж от 2,2 на сто през 2026 г., последван от умерено ускоряване през следващата година. Това остава под средния растеж от около 3,5 на сто, отчетен в региона през предходните две десетилетия.
Инфлацията в еврозоната се очаква да остане над целевото равнище до 2028 г., а в някои страни от Централна и Югоизточна Европа – и по-дълго. При тези условия паричната политика трябва да остане внимателна, а бюджетната политика не бива да засилва инфлационния натиск, посочи Шчурек.