Суеверия за прилепите, или мистиката на летящите бозайници

Към списъка с необичайните празници смело може да се добави Международната нощ на прилепите (International Bat Night), която се отбелязва на 26 август в повече от 30 страни по света. Основната цел на проявата е да се привлече вниманието на обществото към проблемите и опасността от изчезване на тези мистични бозайници, чиито предни крайници са прераснали в крила. Също така във фокуса на събитието е да се развенчаят митовете за животинчетата, пред които много хора изпитват неоправдан суеверен страх, смятайки ги за вампири.

Всъщност, прилепите са забележителни създания. Благодарение на необичайната си структура тези бозайници до съвършенство владеят изкуството на полета и в някои отношения превъзхождат дори птиците. Четирите дълги пръста на всеки от развитите предни крайници служат за стабилна подкрепа на крилото. Дългата тясна опашка, равна по размер на главата, също е покрита с летателна мембрана. Пръстите на задните крайници с дълги нокти са свободни от всякакви екстри за издигане във въздуха: с тях прилепите се закачат за клони и первази, за да увиснат с главата надолу.
Фактът, че тези бозайници са активни нощем, а не през деня, има своето логично обяснение: те имат много слабо зрение, адаптирано само към тъмнината. За сметка на това прилепите са известни със забележително обоняние и развит слух, които им помагат да ловуват и изключително добре да се ориентират в пространството. Завидната способност на мистичните летящи създания за ехолокация, освен тях, е присъща само на делфините.

Любопитно е, че прилепите се срещат навсякъде, с изключение на някои откъснати острови, полярните райони и високопланинските области над границата на горите. Добре е да се знае, че всички бозайници от този разред са безопасни, с изключение на т.нар. летящи вампири. Те имат големи остри зъби и обитават Латинска Америка. Хранят се с дребни гризачи, птици и, доста по-рядко, с домашен добитък. В Европа прилепите са насекомоядни и хората не бива да се страхуват от тях. Нещо повече: дребните животинчета дори са полезни, тъй като допринасят за унищожаването на много вредни насекоми, активни през нощта и затова успяващи през деня да избегнат вниманието на птиците.
Разредът наброява около 1110 вида, близо 20% от всички видове бозайници. Живеят до над две десетилетия. В повечето случаи раждат по едно малко на година и го кърмят само месец. В България се срещат около 30 вида от семействата Булдогови (Molossidae), Подковоносови (Rhinolophidae) и Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).
В западната култура тези летящи бозайници често са символ на нощта и нейната предвещаваща същност. Тясно свързани са с вампирите, които според преданията могат да си променят формата в тази на прилеп, мъгла или вълк. Символизират също така призраците, смъртта и болестите. Често се асоциират със злодеи и герои от комикси, книги и филми като Батман и граф Дракула.
В Обединеното кралство всички прилепи са защитени със Законите за дивата природа и при най-малкото обезпокояване на животното или на мястото, където то спи, може да последва солидна глоба.

В древността летящият бозайник се смята за въплъщение на бога на земеделието и символизира процеса на покълването на семената, тяхното съзряване и изсъхване - като аналог на смъртта, последвана от съживяване под въздействието на слънчевите лъчи.
Африканските митове представят прилепите като изключително умни същества, понеже по време на полет никога с нищо не се сблъскват.
В Поднебесната империя тези животинчета се почитат като свещени създания, символизиращи щастието, най-напред заради съзвучието на името им на китайски - "фу", което има две значения: "възторг, възхищение и задоволство от живота" и "прилеп". Също така летящите твари се смятат в страната за символ на късмета и дълголетието. А изпращането на поздравителна картичка с изображение на 5 прилепа означава пожелание за множество щастливи мигове, дълголетие, богатство, здраве, благ нрав, естествена и достойна смърт. За особено благословени се приемат червените бозайници от вида, чийто цвят предполага сплашване на демоничните сили.
Древните римляни погрешно приписват на прилепите остро зрение като символ на бдителност и прозорливост и смятат, че отворените очи им помагат да преодоляват сънливостта. А в гръцките сказания и басни тези същества се изобразяват като изключително хитри и умни. В "Одисея" на Омир душите на починалите се сдобиват с криле на прилепи и безгрижно се реят в задгробния свят, подобно на тези тайнствени създания. А известен мит разказва за Миниадите -  трите скромни и трудолюбиви дъщери на Миний, основател на древния град Орхомен в Беотия, които били превърнати в прилепи, заради това, че, единствени от всички жени, са се осмелили да отхвърлят предложението на бога на виното, лозарството и веселието Дионис.

В европейския фолклор съществува представа за връзката на летящите създания с нечистата сила. И до днес широко разпространен е митът, че косата на хората им действа като магнит и прилепите обичат да се вкопчват в нея със смъртоносна хватка. Жилищата на магьосници често в легендите са населявани и от мистичните бозайници с криле. Трябва да се отбележи обаче, че прилепите по-скоро са си патили от вещерите и вещиците, тъй като те неведнъж ги използват за основна съставка на варивата си за заклинания. А за да се премахне проклятие от къща и нейните обитатели, се препоръчвало невинните създания с криле, вместо с предни лапи; да се заковат с гвоздеи към греда над вратата или прозореца.
Изобщо, различни части от прилепи намират широко приложение в "битовото магьосничество". В доста страни кожата или мумията им се зашива в дрехата като защита от уроки и дадено поверие на свой ред е свързано с убеждение, че това летящо същество е сляпо. В Бохемия пък вярват, че дясното око на бозайника, сложено в джоба, прави човека невидим. Ако пък изсушеното сърце на животинчето се държи в ръка, с която се раздават карти, играчът ще има голям късмет.
От способността на бозайника да се задържа върху вертикална и, на пръв поглед, гладка повърхност, идва и българското наименование на вида (Chiroptera) - прилепи. Също така е много разпространено поверието, че към собственика на ценното животинче ще се "прилепи" или "залепи" огромно богатство.