Няколко думи
Трошенето продължава
/ брой: 211
Макар да е есен и да поваля, безводието не свършва, напротив, обхваща все повече градове и села. Лошите новини са от цялата страна. Сега те идват от Плевен и Шумен.
Проблемът с водата у нас не е от вчера. Минаха повече от 25 години, откакто Световната банка, преди да отпусне първия милионен заем за реформа на ВиК сектора в България, отчете, че над 60% от питейната вода на нейната територия се губи. Тази "реформа" отдавна е забравена, след многобройните упражнения на властниците вече не се губи 60% от питейната вода, а 80%. Данните не са плод на болно въображение, а са от официалната статистика, представена от министъра на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова в парламента.
Може да звучи невероятно, но в три административни области процентът на загуба на вода е над 80. Да се чуди човек как въобще достига животворна течност до чешмите. Става дума за Шумен, Перник и Сливен, съответно с 83,7%, 82,7% и 82% загуби. Те държат антирекорда общо за страната. Близо до него е Монтана (78%), а загубите в София, Добрич, Разград, Търговище, Хасково, Ямбол и Плевен са в диапазона 70-73%. На другия полюс са Русе, Смолян, Видин, Кърджали, където стойностите са под 50%. Отличникът е ВиК-Благоевград - "само" 44,1% загуби.
В крайна сметка след похарчените милиарди левове над 300 хиляди българи имат проблеми с водоснабдяването. Воден режим е наложен в близо 20 области. Ако България подобрява водоснабдяването и канализацията си с досегашните темпове, ще са необходими 35 години, за да имат българите качествена услуга. До този извод стигна отново Световната банка при писането на поредна водна стратегия на страната.
През последните години във ВиК сектора у нас са наливани по 167 млн. лв. инвестиции годишно. За да се справим с пречистването на отпадните води, да се намалят загубите и да се повиши качеството на ВиК услугите, през следващите години в този сектор трябва да се вложат близо 12 млрд. евро.
Само 40% от тези пари могат да дойдат като безвъзмездна помощ от ЕС, а другата част страната сама трябва да си ги осигури, най-вероятно със заеми. А тези заеми трябва да се изплащат. И държавата тръгва по най-лесния път - да вдига цените за крайните потребители. Докога?
А иначе четири министерства и всичките общини споделят отговорността за водните ресурси у нас. То не бяха стратегии, то не бяха реформи и накрая - "ефективност нулева", както пееше известен наш рапър. Очевидно е обаче, че този модел не работи. И властниците решиха да го променят. Сътвориха нова държавна структура, която да обедини институциите и предприятията, от които зависи водоснабдяването, под една шапка. Холдинг с други думи. "Евалла на холдинга", както се поздравяваха мутрите в началото на 90-те.
А холдинги у нас дал Господ. Има Български енергиен холдинг, обединяващ държавните компании в енергетиката. Неговата основна функция през годините се оказа да прехвърля дълговете от едно предприятие на друго, но като цяло енергетиката продължава да затъва. Пример - дълговете на "Топлофикация София". Нарицателен пример е и холдинг "БДЖ". Полза от него няма никаква. Жп транспортът отдавна е в клинична смърт.
Защо у нас нищо не работи? Отговорът е елементарен. Защото през последните десет години всички елементи на държавността в България бяха изпотрошени и пратени за претопяване като италиански боклук в Плевен и Враца. А трошенето продължава.