Поща отвъд обичайното, или доставка на мисли, чувства и желания

Световният пощенски ден (World Post Day) е сред международните дати, включени в календара на ООН. Празникът се отбелязва всяка година на 9 октомври благодарение на решението на провелия се в Токио през 1969 г. конгрес на Пощенския съюз, в който днес членуват 192 страни. В рамките на честванията се провежда и Международната седмица на писмото, като целта е да се вдъхновят повече хора в различни кътчета на планетата ни да си изпращат послания. Данните сочат, че световната организация притежава най-дългата мрежа за физическа доставка на пощенски пратки, предназначена за осигуряване на надежден, ефективен и икономичен превоз на стоки и идеи. Пощата предава на големи разстояния лични мисли, споделяни между приятели, помага на големи и малки фирми да намират клиенти и отговаря на най-различни изисквания и потребности.

С развитието на интернет епистоларните послания завладяха глобалната мрежа, която позволява те да бъдат прочетени в другия край на света за броени секунди. Но необходимостта от пратки с помощта на пощата все още е доста голяма. В днешно време услугите по доставка всъщност са цяла индустрия с грамадни складове, безброй служители и използване на високоскоростни самолети и тежкотоварни влакове с една-единствена цел - да се осигури получаването на изпратеното от всяка точка на света. Преди 100-150 години обаче всичко е било съвсем различно и изобщо не се вписва в съвременните представи за пощенска дейност.
Като легенда изглежда истинската история от 1860 г., когато някой си Уилям Ръсел разлепил по барове, къщи и улични стълбове следната обява: "Търсят се млади, слаби и жилави младежи до 18-годишна възраст, които умеят да яздят. За предпочитане е да са сираци. Всекидневен риск с опасност за живота. Заплащане - 25 долара седмично." Според вас каква работа се предлагала на тези момчета? Превоз на пощенски пратки из територията на Америка! Влакът от Мисури до Калифорния пътувал 24 дни, тоест почти месец. А за първата доставка с новата услуга е необходима малко повече от седмица. Първите пощальони Джони Фрай и Сам Хамилтън изминавали по 160 км на ден, пресичайки прерии, обитавани от бандити и аборигени. Услугата им, наречена "Пони експрес", била доста скъпа за онези времена: по 5 долара за всеки 10 грама пратка, докато обичайната поща струвала 50 пъти по-евтино. Но ако някой искал наистина бърза доставка, се обръщал към Джони и Сам. Рекорд в това отношение бил регистриран през 1861 г., когато разстоянието (над 2500 км) от Мисури до Сакраменто (Калифорния) се изминава за 7 дни и 17 часа. Обаче заради изграждането на трансконтиненталната телеграфна линия съвсем скоро "Пони експрес" прекратява дейността си след 18 месеца работа.
Пощата в определени моменти се разнася благодарение на коне, камили, кучешки впряг, кораби, шейни, самолети, коли, мотори, снегомобили... Но един от най-странните начини за доставка на писма и колети е с помощта на... ракети. Използват ги за целта през 1936 г., за да прехвърлят пратките през замръзнало езеро. Разстоянието не е голямо, но ракетите падат, преди да прелетят необходимите 600 метра, и се разбиват в леда. Пощальонът събира кореспонденцията и я доставя по класическия начин - пеша. Историята помни още един подобен случай: през 1959 г. от подводницата USS Barbero изстрелват ракета с 3000 писма, които трябва да стигнат до военната база в Мейпорт, Флорида. Апаратът прелита 150 км за 22 минути, след което се приземява на нужното място. Въпреки успеха този начин за доставяне на пощенски пратки е твърде скъп и вероятно това е основната причина повече да не се използва.
В района на Големия каньон, край Супай, Аризона, действа доста необичайна пощенска станция. Тъй като релефът на местността не позволява да се използват хеликоптери, за доставка на различни пратки широко се използват мулета. Всяко от животните, съчетаващо силата на коня и издръжливостта на магарето, може да пренася до 70 кг поща, която за 3-5 часа стига до нужното място.
Една от най-скъпите стоки, изпращани в плик, е... диамант. Когато ювелирът Хари Уинстън решава да подари прочутия елмаз Хоуп (Надежда) на Смитсоновия институт, избира поща от най-висок клас. За доставка от Ню Йорк до Вашингтон пощенската марка струва $2,44, но пък застраховката излиза цели 142,85 долара. В столицата на САЩ пощальонът Джеймс Тод с треперещи ръце, както самият той споделя, занесъл писмото на посочения адрес и благополучно доставил диаманта, струващ над 300 млн. долара.
Сред изключително странните пратки е и колетът с дете. 4-годишната Мей Пиерстоф от щата Айдахо стигнала по този начин при баба си в Мейн. Загрижените родители на момичето преценили, че теглото му е в рамките на допустимото за пощенски пакети, превозващи домашни птици. И изпратили малката според тарифата за кокошки - 53 цента. Колетите с хора са забранени само шест години по-късно (1920), след като самотна майка изпраща изоставеното дете на бащата.
Любопитен е и фактът на така наречената пневматическа поща, доста популярна в началото на миналия век. Повече от половината пратки в Ню Йорк се доставяли с помощта на такава високотехнологична система, използваща сгъстени газове. Налягането в тръбите се създавало благодарение на вентилатори и компресори, а скоростта на пощенските "снаряди" надхвърляла 150 км/ч. На всеки 12 секунди операторите в отдела за пневматически пратки - за целта били назначени 136 души - "изстрелвали" контейнерите с писма и колети. Въпреки голямата оперативност на този тип доставка на пощата, имало и доста недостатъци. Най-напред теглото на един "снаряд" не бивало да надвишава 1,5 кг, а сортирането и подреждането на пликовете и кутиите в него било изключително пипкаво и отнемало много време. Затова през 1922 г. пневматическата поща остава в историята.


Най-древното послание

Бутилкова поща е един от най-древните начини за изпращане на съобщения по вода. На къс хартия или пергамент се изписва текст, свитъкът се поставя в стъклена бутилка, която се запечатва и се хвърля в морето или океана. След определено време, тласкана от теченията, тя се приближава към брега или бива уловена още в открито море.
За разлика от традиционните способи за предаване на съобщения, такава поща не може да се контролира - зависи изцяло и само от случайността.
Според една легенда този способ за изпращане на писма е изобретен от гръцкия философ Теофраст, който през 310 г. пр. Хр. хвърля във водата в близост до Гибралтар няколко запечатани съда със записки, за да докаже, че водата в Средиземно море идва от Атлантическия океан. След няколко месеца едно от посланията било намерено край бреговете на остров Сицилия.
Оттогава насетне в историята са описани множество случаи на използване на бутилкова поща. Благодарение на този древен начин за изпращане не само са запазени единствените сведения за съдбата на изгубени в морето кораби и техните екипажи, но в тях се крие и последната надежда на оцелели, очакващи помощ и спасение.