Пазим ли Апостола?

Ина МИХАЙЛОВА

Сто осемдесет и пет години от рождението на Апостола (стр. 11). Величав българин, който в условията на робство надживя времето и себе си. И успя да възроди Народа. Да му вдъхне кураж, да го накара да повярва в своите сили, за да се сдобие с онова, което може да му върне самочувствието - Свободата.

Левски е пример. Със саможертвата си той освети пътя на България към Свобода и Суверенитет. Днес тази земя на Апостола има нужда от Свободата и Суверенитета, за които изгоря Левски.

За него няма нужда да се пишат красиви думи. За да опазим Апостола, за да съхраним честта и достойнството си като народ и нация, трябва да обясним на всяко дете, че Левски се ражда с него. И живее с него.

Той не е съкровище, което да вадим и да показваме по празници. Да го излъскваме от патината и да го прибираме. Или да го държим заровено дълбоко, за да не ни го откраднат.

Левски е огънят във всеки от нас. Огънят, който пази България. И който трябва да бъде пазен - с честта и достойнството, с които Апостола се обрече на безсмъртие.

Нека се огледаме. Имаме жадуваната република. Но има ли я чистата мисъл за Отечеството у всички онези, обязани да ни управляват? Няма я. Както няма и наказание за престъпниците и предателите.