Кралицата на цветята, или тайната власт на розата

Розата се смята за един от символите на страната ни. Неслучайно чужденци, посещаващи някои наши градове, не пропускат да отнесат със себе си като сувенир и прочутите мускалчета "Българска роза". В долините на юг от Стара планина маслодайното красиво цвете се отглежда от незапомнени времена. От него се прави и известното розово масло. А за високото му качество знаят далеч извън пределите на България. За розата са написани много песни, тя присъства и като постоянен атрибут в нашите летни национални обреди, в народните обичаи, в бродериите, рисуван е от безброй художници. Явно всички тези, а и много други факти вдъхновяват жители на Казанлък и Карлово да организират Фестивал на розата, който се провежда от средата на май до първите дни на юни. Събитието привлича както българи от различни градове на страната ни, така и туристи от цял свят. Смята се, че първият такъв фестивал се провежда през 1903 г. Традицията повелява проявата да започне в открито поле, край плантации с маслодайна роза, където се извършва ритуално събиране на розови листенца. Постепенно празненствата се пренасят към центъра на града, където присъстващите ги очаква богата културна програма. Обикновено в дните на фестивала може да се видят и чуят различни фолклорни състави от цялата страна, кукерски шествия, пленери на художници и фотографи, както и концерти на млади изпълнители. Под открито небе майсторите на традиционни занаяти правят пъстри керамични изделия, тъкат килими и гощават гостите с прясно изпечени баници... Но гвоздеят на програмата е избирането на "Царица роза". За първи път този конкурс се провежда през 1963 г., когато с титлата е удостоена абитуриентката Стефка Таралежкова. С музика, песни и танци по улиците на града минава грандиозно шествие - Парад на розата. Млади мъже носят специално украсен трон с миналогодишната носителка на престижната корона. "Царица роза" посипва присъстващите с дъжд от нежни листенца...

  

Освен че вдъхновява музиканти, поети и художници, прелестното цвете е признато за едно от най-красивите на планетата. Сигурно няма жена, която да не се усмихне, когато й подарят дори една роза, камо ли голям букет. Много се цени в България. Също така се смята за национално цвете в САЩ, Великобритания и Иран.
В Библията се казва, че розите, които растели в райските градини, били бели, но почервенели от свян заради привличането, породило се между Адам и Ева.
През различни периоди в България се налагат разнообразни названия на това цвете: роза (лат. Rosa) идва вероятно от келтското наименование за "червен" (Rhood, Rhund), гюл (Gull) е турско; трендафил (Trindaphill - 30 листа) е гръцко.
Според едно от многобройните суеверия да хвърлиш розови листа в огъня носи късмет.
Счита се, че отглеждането на тези красиви цветя за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през IХ век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през ХVI век, а столетие по-късно се появяват и първите данни за розови насаждения по нашите земи - около Одрин. А в пределите на днешна България документални сведения, датирани от 1712 г., са за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на ХIХ век се е формирала т. нар. Розова долина, в района между Павел баня, Казанлък, Карлово и Стрелча.
Натуралното розово масло е сред най-скъпите в света. Използва се предимно в парфюмерията, но се цени по-високо от златото и платината. За да се получи 1 кг розово масло, са необходими 3 тона листенца. Американски учени са открили, че то трудно се влияе от температурните промени. Затова розовото масло се използва в изработването на космическите екипировки.
В Деня на св. Валентин се продава огромно количество цветя на планетата. Но най-много сред тях са розите - близо 3 млн. бройки.
Гърците посвещават това цвете на богинята Венера. И смятат, че човек, редовно вдишващ аромата на роза, става по-доброжелателен и спокоен. Именно затова благовония с мирис на прекрасното цвете са предназначени за повишаване на настроението. Розата служи и за традиционна украса на празничната трапеза.
Любопитно е също, че Уилям Шекспир над 50 пъти споменава розата в произведенията си. В чест на прочутия английски драматург е наречен един от сортовете на това цвете с необичайна сърцевина.

  

Най-миниатюрната роза в света (сорт "Си") е голяма колкото оризово зърно. Размерът на цветето обаче по никакъв начин не го прави по-малко красиво.
Най-старата роза в света расте в Германия, край катедралата "Света Мария" в Хилдесхайм. Цветето стига до покрива на храма. Твърди се, че храстът е на около хиляда години. Растението е повредено по време на Втората световна война, но се възражда като по чудо и всяка година радва жители и гости на Долна Саксония със скромни, но красиви цветя.
За най-добрите в отглеждането на рози се смятат французите. Най-много цветя обаче продават холандците.
Плодовете на дивата роза, както наричат още шипката, съдържат повече витамин С, отколкото има в лимоните. Отварата от шипки е доста ефикасно средство за укрепване на здравето.
Необичаен сорт, наречен "Хамелеон", е отгледан от цветари в Япония. Сутрин изключително нежните листенца на тази роза са яркочервени, а вечер - бели.
Най-разпознаваемото цвете в света е и сред най-обичаните. Разнообразните вариации на розите съставляват 45% от семейство Розоцветни, а това са около 3 хил. вида, включително 100-150 разновидности храсти и лиани, разпространени главно в Азия, в по-малка степен в Европа, Южна Америка и Северозападна Африка.

 

Колоритна символика

Когато подаряваме роза, добре е да имаме предвид и характерната за цвета й символика.
* Червената носи посланието за любов и страст;
* Розовата е със значението на приятелство, радост и признателност;
* Жълтата може да е знак за ентусиазъм, но за много народи е предвестник на измама или предателство;
* Оранжевата е жажда за живот;
* Бялата изразява преход или нов завой в живота (като раждане, брак или смърт), както и безусловна любов, чистота и невинност.