Кога започва животът, или страшно ли е да си възрастен
В някои страни празникът на 1 октомври е наричан Ден на добрината и уважението
/ брой: 222
- На колко сте?
- На 80!
- Е, още сте млад! Аз пък съм на 85!
(Диалог в метрото)
Обикновено за възрастни се смятат хора, стигнали до момента на пенсиониране. В България, според промените, влезли в сила от 1 януари 2016-а, жените придобиват правото на заслужена почивка, когато са на 60 години и 10 месеца, а мъжете - на 63 години и 10 месеца. А от 31 декември възрастта за пенсиониране ще се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година. Тоест така шансът да спрат да работят дори и след солиден трудов стаж ще се отдалечава във времето. Но пък, от друга страна, ако се погледне с усмивка на този факт, все по-късно хората ще могат да се нарекат възрастни...
За да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с демографското състаряване на цялото население на планетата ни, е учреден празник на възрастните. Отбелязва се на 1 октомври и целта е да се подобри качеството на живот на тези хора.
Инициативата е относително нова. За първи път става факт през последната четвърт на ХХ век. В началото Денят на възрастните хора се чества в Скандинавските страни, после - в Америка, а от края на 80-те - по цял свят. Международният ден на възрастните хора е провъзгласен за специална дата от Генералната асамблея на ООН през 1990 г. По този начин се подчертава стремежът на обществото да спазва вековната традиция на уважение и почит към старостта. Това е и знак за обществено признание на огромния принос на възрастните за формирането на икономическия и духовния потенциал на хората, както и за развитието на държавите.
На 1 октомври по света се провеждат различни фестивали, организирани от асоциации, работещи за защита на правата на възрастните. Инициират се конференции и конгреси, на които се обсъжда темата за ролята на пенсионерите в обществото, обявяват се специални благотворителни акции. Не случайно в някои страни празникът се нарича Ден на добрината и уважението.
Според мъдра древна поговорка за истинското ниво на развитието на обществото най-точно може да се съди, ако се види как в него живеят хора, които не могат да се грижат за себе си - тоест най-малките и най-възрастните. С общи усилия държавите по света трябва да им осигурят не само предпоставки за дълголетие, но и необходимо е да полагат усилия то да е качествено, разнообразно, пълноценно и носещо удовлетворение.
Всъщност според международно призната класификация за възрастни се смятат лица, навършили или надхвърлили 65 години. На планетата ни такива хора са над 630 млн. души, тоест почти всеки десети човек на Земята. Това са личности, чието най-голямо богатство са опитът им, знанията, уменията и мъдростта. Тези старци, както неуважително или на шега ги наричат някои, са едни от последните носители на класическата култура от първата половина на ХХ век - онова време, когато най-много се ценят чест, достойнство, възпитаност, толерантност... Благодарение именно на такива духовни качества те успяват да минат през всички ужаси на войните и репресиите...
Повечето хора се заблуждават, че единственото, с което се занимават възрастните хора, е да седят на пейката пред блока, отдадени на спомени за славното минало и безвъзвратно изгубената младост, примесени с обсъждането на минаващи наблизо младежи. Освен това някои са убедени, че съдбата на пенсионерите се свежда до липса на каквато и да била физическа или умствена активност.
Но съществуват немалко примери, които разкриват как някои баби и дядовци не се предават на настъпващата старост и продължават да водят живот, предизвикващ учудване и възхищение.
Така 90-годишният Уилям Бел преодолява впечатляващата височина от 2,18 метра на овчарски скок. Постижението си, направено на тази достолепна и заслужаваща искрено уважение възраст, куражлията посвещава на лондонската Олимпиада.
Фурор предизвика и 86-годишната Йохана Каас, която се превърна в голямата сензация на Световното първенство по спортна гимнастика в Котбус, Германия. За възрастта си дамата е в превъзходна физическа форма, която й позволява дори да изпълнява упражнения на успоредка. Спортистката отмести погледите, насочени към по-младите атлети, и ги съсредоточи върху себе си, като показа невероятен баланс, издръжливост и сила. И по този начин демонстрира изключителните възможности на човешкия дух и тяло.
Американецът Джордж Мойс пък за първи път скача с парашут на 97 години. В това наистина небезопасно начинание го придружава неговият любим внук, който се впуска в рискования полет заедно с дядо си.
Най-възрастният човек, покорил Еверест, е непалецът Мин Бахадур Шерчан. Когато е на 76, спортсменът на 25 май 2008 г. успешно изкачва върха с височина 8846 метра над морското равнище и по този начин постига нов световен рекорд.
А 102-годишната китайка Ма Ксиуксиан е въплъщение на поговорката, че никога не е късно да учиш. От ранно детство й се наложило да работи и затова на тази достолепна възраст решила да понатрупа някои знания, които се придобиват в училище.
Възрастните хора се опитват да не изостават от младите и в уменията да сърфират в интернет. Така 104-годишната англичанка Лилиан Лоу е не само активна потребителка на глобалната мрежа, но и официално е най-възрастната дама с профил във фейсбук. Зарибяването й в социалната мрежа започва, когато внукът на бабата Стив й дал своя iPad. Сега мечтата на напредничавата старица е да стане собственичка на по-нова и съвременна версия на смартфон с голям набор полезни функции.
Всички тези примери са доказателство, че пенсионирането изобщо не е повод за депресия. Защото животът дори в напреднала възраст може да бъде изключително увлекателен и разнообразен.