Известни от малки, или какво постигнаха децата по света
Някои представители на подрастващото поколение дават изключителен пример на възрастните как трябва да се реализират мечтите
/ брой: 118
От ранна детска възраст почти всички малчугани мечтаят какви ще станат, когато пораснат. Някои биват спирани от родителите си, които имат собствени планове за бъдещето на техните отрочета. Други започват да реализират целите си веднага щом станат възрастни. Но не липсват и такива, които от малки успяват да регистрират толкова необичайни за крехките си години постижения, че благодарение на това стават известни задълго.
11-годишният Брайън Цимерман през 1983 г. решава да стане кмет на Краб в щата Тексас. В градчето живеят малко над 200 души, така че момчето познава лично почти всеки потенциален избирател. Невръстният кандидат за поста прави блестяща предизборна кампания, впечатлявайки гласоподавателите със следните думи: "Истинският кмет не е онзи, който постоянно си стои в кабинета и се страхува да изгуби мястото си. Истинският кмет е човек, който се стреми да подобри качеството на живота на обикновените хора!" Момчето печели изборите за градоначалник с лекота, след като вотът за него надхвърля 75%. За съжаление обаче не успява да изпълни едно от най-важните предизборни обещания и допуска Краб да бъде "погълнат" от по-големи населени места, разположени до градчето. Но пък остава в историята като най-младия кмет в САЩ (май и в целия свят).
Премиерата на драмата "Обичам те, татко", състояла се през декември 2014 г. в столицата на Непал, би могла да се сметне за тривиална и незабележителна. Но благодарение на създателя на лентата - 7-годишния Саугат Биста, прожекцията в Катманду се превръща в едно от най-обсъжданите киносъбития. А авторът на филма официално е записан в Книгата с рекордите на Гинес като най-младия режисьор в цялата история на световното кино. Любопитно е също, че двучасовият разказ, пресъздаден с помощта на Седмото изкуство, всъщност е затрогваща история за това как един баща се опитва да осъществи мечтите на дъщеря си, останала без майка. И такава дълбока идея се ражда в главата на дете! За какво ли си мислят повечето малчугани на неговата възраст?...
Откакто капитан Матю Уеб през 1875 г. без чужда помощ преплува Ламанша за 21 часа и 45 минути, преодоляването на 34-километровото разстояние между Великобритания и Франция се превръща в най-добрия, макар и твърде опасен начин за доказване на наличието на изключителни атлетични способности у всеки авантюрист. Защото се случва в доста тежки условия: при температура на водата не по-висока от 17 градуса, доста неспокойно море и много бързи течения, които непрестанно дърпат плувците към дъното. Досега малко над хиляда души са успели да преминат Ламанша (дори Еверест е покорен от повече хора). Затова, когато 11-годишният британец Томас Грегъри на 6 септември 1988 г. успява да прекоси пролива с плуване за по-малко от 12 часа, постижението на детето няма как да остане незабелязано. Още повече, че само две седмици по-късно в опит да подобри рекорда на момчето загива професионален плувец.
Сухас Гопинат от Индия се прочува, след като на 14-годишна възраст основава собствена фирма, а само три лета по-късно става най-младият генерален директор на международна компания. Преди това обаче спира да ходи на училище и започва работа в магазин за компютри, като се отказва от заплатата си в замяна на безплатен достъп до интернет (навремето глобалната мрежа е била доста скъпо удоволствие). Постепенно Гопинат се научава да програмира и предлага на местна автомобилна компания да създаде сайт за по-ефективно развитие на бизнеса. Шефовете се съгласяват и така започва възходът на невръстния IT специалист. Първоначално той оценява работата си на $500, а ако е спешна, иска за труда си 750 долара. През 2000 г. създава "Globals Inc", чиито филиали днес има в много страни по света. Забавно е обаче, че майката на младия предприемач все пак настоява Сухас да завърши училище, независимо от факта, че е станал успешен бизнесмен, без да има диплома дори за средно образование. Такива са някои родители!
Световноизвестният днес Луи Брайл се ражда в бедно френско семейство. От малък помага на баща си в обущарското ателие и на 3 години ранява с шило очите си. Заради силно възпаление момчето напълно загубва зрението си, когато е едва на пет. След време го пращат в Кралския институт за слепи деца в Париж, където толкова изпъква като буден и даровит ученик, че лично директорът му определя специална стипендия. На 13-годишния Луи обаче не му допада релефно-линейният шрифт на Валентин Аюи, който се използва в онези времена за обучение на хора със зрителни увреждания. Брайл се вдъхновява от "нощната азбука" на артилерийския капитан в оставка Шарл Барбие. И след продължителен и упорит труд разработва нов шрифт за слепи, който първо представя на съучениците си и на директора на Кралския институт Себастиан Гуили. Експертите одобряват сътвореното от Брайл, а един от най-прочутите почитатели на неговата система става френският крал Луи-Филип.
През 2009-а, по време на едва втората в живота му изложба, 7-годишният Киерон Уилямсън за по-малко от 15 минути успява да продаде 16 творби, най-евтината от тях струва 900 паунда. На следващата експозиция, която прави 12 месеца по-късно, за половин час биват изкупени 33 картини на вундеркинда от английското графство Норфолк, който става по-богат със 150 хил. паунда. Благодарение на таланта и трудолюбието си преди две години Уилямсън става милионер. Дори най-придирчивите критици наричат произведенията на младия гений шедьоври, като подчертават, че Киерон до съвършенство е овладял техниките на перспективата и сенките и ги демонстрира в творбите си.
Лятото на 2008 г. на прицела на медиите и обществото бе китайският отбор по гимнастика, а по-точно включената в него като пълноправна участничка на Олимпийските игри 14-годишната Хе Кесин. Според правилата на МОК биологичната възраст на спортистите не бива да е под 16 г. Скандалът обаче бе бързо потулен, още повече, че гимнастичката става двукратна шампионка в Пекин, а по късно, през 2009 г., печели златен медал и на Световното в Лондон. Любопитно е обаче, че американката Марджъри Джестринг участва на Олимпиадата в Берлин през 1936-а, когато е едва 13-годишна. Момичето става първо в скокове във вода, но след това така и не успява повече да се класира за участие в нито едно значимо спортно състезание.
Когато децата имат мечти, те често са нетърпеливи да предприемат за осъществяването им определени стъпки, дори и да изглеждат някому несериозни и наивни. Именно с това малчуганите се различават от повечето възрастни. Така че не е зле да се поучим от историята и да реализираме намисленото, вдъхновени от светлите примери на подрастващите.
Необичайно приложение на Брайловата азбука
Най-младият режисьор в света е вписан и в Книгата с рекордите на Гинес
Възрастта на гимнастичката Хе Кесин предизвика скандал